Кръв

by Константин Константинов

Константин Константинов (1890–1970), известен през последните десетилетия преди всичко като забележителен преводач на Антоан дьо Сент Екзюпери и с мемоарната си книга „Път през годините“, е автор и на романа „Кръв“, издаден през 1933 г., непознат на съвременния читател. Голям хуманист, писателят пресъздава в тази своя творба събитията през 1923 г. и най-вече около кървавия атентат в църквата „Света Неделя“ две години по-късно. Издържан в духа на добрите традиции в европейската литература, романът „Кръв“ представя една разтърсваща с драматизма и обречеността си борба, на чийто фон се сплитат множество човешки съдби, открояват се образите на хора, за които себепринасянето в жертва е върховно осмисляне на живота. Нищо, което си поставя за цел да убива, не ще доведе до по-съвършен свят, внушава авторът, за чието произведение Светлозар Игов с основание посочва: „Единственият му роман «Кръв» опит за морална равносметка на поколението, преживяло Септемврийското въстание, и за хуманистично проклятие над насилието.“

96 pages, Paperback

First published January 1, 1933

About the author

Константин Илиев Константинов (1890-1970) е български писател и преводач, автор на разкази и пътеписи, на детска литература, както и на един роман („Кръв“, 1933). В историята на българската литература Константинов остава преди всичко с разказите си, в които най-добре се изявява пестеливият му, точен стил, умелото структуриране на сюжета и тънкият усет към психологията на героите.
Константин Константинов е роден в Сливен на 3 август 1890. Завършва Правния факултет (1911) на Софийския университет. Запознава се в Париж със символиста Николай Лилиев. Работи като съдия и адвокат.

През 2004 г. на негово име в Сливен е учредена националната литературна награда „Константин Константинов“.

Reviews

[Yoana]

"Колко малко е човешкото сърце за милостта към цял свят!"

Книгата проследява група терористи/борци за освбождение на пролетариата през '20-те години в София и разглежда каузата им с изненадващо отношение и дълбочина (каквито напълно липсват от 1945 година до днес), макар да осъжда доста недвусмислено средствата. Героите са удивително живи и нюансирани предвид съществения им брой и само 90-те страници на романа, историята е увлекателна и напрегната и ходът ѝ естествено налага действията на георите и обратите в решенията им - изобщо, добре написана книга от талантлив писател.

За мен романът влиза донякъде в разговор с "Кръвта на другите" на Симон дьо Бовоар - сходството в заглавието е показателно; и двете произведения поставят въпроса има ли кауза, която ако не да оправдае, то поне да направи неизбежно проливането на чужда невинна кръв, но дават много различни отговори.

[Димитър Цолов]

Кратък роман с едва скицирани герои, но някак успял да улови духа на онези разтърсвани от атентати години. Константинов не се опитва да издава присъди, убеден че това ще направи най-безпристрастният и неумолим съдник - времето.

[✩*⢄⢁✧ Victoria✧⡈⡠*✩]

Атмосфера на напрежение, насилие, много кръв и революция. Романът е забранен по политически причини. През 1933 г. травмата около септемврийските събития все още не е надживяна в общественото съзнание. Емоциите и чувствата са силни и надделяват разума. Героите са бегло представени, но пък и събитията в романа са толкова много и гъсти, че героите нямат време просто да съществуват. Интересна е идеологическата промяна у Вяра в края на романа. Дойчинов също се променя, но някак си при него възрастта обяснява промяната. Определено препоръчвам, ако човек иска да прочете нещо от т.нар. "Септемврийска литература".

[Krissi]

Не знаех какво да очаквам, не знаех за кое събитие ще става дума, но ме постави в шок. Макар и да е тежък, думите вървят по много красив начин и мислите са предадени по чудесен вариант.

[Ana Karlsreiter]

Имаме си Стефан Цвайг, а изобщо не го ценим.
Дълбока, философска, мъдра, голяма книжка.
Който разбрал, разбрал!

[andreya ♡]

"Ти си..ти си..аз..аз самият.. О, по-рано, по-рано трябваше да те срещна! Трябваше да живея - не да умирам с теб..". Разтърсваща.