И всички въпроси

by Яна Копчева

Опитах да си предпоставя краткост и покрай нея да открия една единствена дума, която би могла да представи това, което харесвам в поезията на Яна. Веднага ще кажа, че си избрах дума, която я няма в книгата. Поне не в този й вид. Избрах си думата мъглица. Избрах я не от любов към умалителните или от склоност към умиляване (тези неща ги няма и в стихотворенията), не толкова и заради мъгливата фигура от корицата на книгата, която сякаш обещава да се сдобие с по-отчетлив контур след прочитането. Избрах си думата мъглица, защото ми се струва, че тя показва ефирността на яниния език, често самолишил се от накъдрени метафори и винаги далеч от произвеждането на шум. Избрах я, защото думата мъглица представя пред мен границата на границата на тази поезия. Но не по недостъпен начин. Тя прави нещата в книгата и собствения ни поглед към тях да изглеждат изясняващи се и неясни едновременно без да отдава предпочитание. С една предварителна нежност и внимание. Поколебах се всъщност дали думата да не е сън или сънуване. На тях по-често ще се натъкнете по страниците. В известен смисъл обаче двете са синоними. В същия смисъл, в който в този синонимен ред се намесват миглите, сълзите, котките и изобщо всички питания в тази книга. И изобщо всичко останало, поставящо естествена, лека и преодолима преграда. А в стихотворенията на Яна почти винаги се намесва някаква преграда. Нещо се случва от едната й страна, преминава преобразено от другата. Мъглата просто и леко променя всичко, с което сме свикнали. Стимулира сетивата, на които поезията на Яна разчита, да ни преведат. Приближава и отдалечава, това за което тя ни говори. И сама говори за себе си в 3-тото лице на дистанцията. Но дистанция, която поради всички изброени по-горе синоними, сама се отделя от хладнокръвието на модерното и постмодерното. Мъглица е границата между будното и полубудното, между реалното и изговореното с подбрани думи. Така става възможно Яна да попита като възрастен, а отговорът да даде детето.

Мен това ме очарова. Вие вероятно ще намерите нещо свое. Поезията на Яна го позволява. Приятно търсене и късмет на книгата!

Иво Рафаилов,
редактор

52 pages, Paperback

First published January 1, 2012

Reviews

[Milena Tasheva · Rating 5 out of 5]

Купих я за 2лв от Славейков с откъснат титул, вероятно е имало автограф с посвещение...

====
способен е да си тръгне
без да каже дума
без да хвърли и поглед.
понякога се чудя
колко зими почиват в очите му
като най-далечната планета
над която не прелитат самолети
рози не цъфтят

сякаш се събуждам в нечий чужд дом
и гласът ми е само сянка
от градински фенери.
липсващият мирис на мащерка.
непознатите снимки по стените.
и всички думи изписани по ръцете ми.

===
този ден

някога ще посребреят косите ми
и всички усмивки които съм имала
ще бъдат изписани около устните ми
сълзите които някога съм плакала
ще проблясват в ъгълчетата на очите ми
и може би може би
тогава най сетне ще съм щастлива

[Emanuella · Rating 4 out of 5]

Нежни думи, ефирни като утринни лъчи, като докосване от приятелска ръка, като лапички на котка, като вятър в косите, като аромат на билки... Яна се слива с улиците и сезоните, снима с очи любимите си детайли.