What do you think?
Rate this book
Чашата на проклятието
Романът, който спечели Националния конкурс за криминален роман „По стъпките на Агата Кристи”
След кратка почивка Яна Среброва безуспешно се опитва да проникне в собствения си апартамент. Патронът на вратата е подменен, а в жилището й има следи от чужд човек. Но неприятностите не свършват дотук...
На следващата сутрин Яна открива труп на мъж, който притежава ключ от дома й. Колегите й я смятат за мъртва, а вечерта е нападната от непознат.
Неусетно младата жена се оказва основната заподозряна за две убийства.
Разследването е възложено на комисар Михаил Донов, известен на всички като Мишената. Уликите водят до иманяр, изровил каменна розета със странни знаци. За да открие дали находката е свързана с престъпленията, Мишената се обръща за помощ към археолог. Прабългарски магически ритуали, тайнствени руни и древни легенди са ключът към разплитането на загадката.
След кратка почивка Яна Среброва безуспешно се опитва да проникне в собствения си апартамент. Патронът на вратата е подменен, а в жилището й има следи от чужд човек. Но неприятностите не свършват дотук...
На следващата сутрин Яна открива труп на мъж, който притежава ключ от дома й. Колегите й я смятат за мъртва, а вечерта е нападната от непознат.
Неусетно младата жена се оказва основната заподозряна за две убийства.
Разследването е възложено на комисар Михаил Донов, известен на всички като Мишената. Уликите водят до иманяр, изровил каменна розета със странни знаци. За да открие дали находката е свързана с престъпленията, Мишената се обръща за помощ към археолог. Прабългарски магически ритуали, тайнствени руни и древни легенди са ключът към разплитането на загадката.
319 pages, Paperback
First published December 5, 2011
2 people are currently reading
39 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
April 17, 2021
Това не е първата книга, която чета от тази българска авторка, но е първата книга от поредицата за детективите Михаил Донов – Мишената и неговия партньор Радо. Почнала съм нещо разбъркано да ги чета, но сега ще ги подкарам подред, защото доскоро не можех да открия новите ѝ книги. Оказа се, че вече сама ги издава и ги няма по книжарниците, а толкова харесвам героите ѝ.
В тази първа книга е замесено древно проклятие и чаша от череп. Яна е реставратор в музей, а Боян е археолог. Двамата се оказват замесени и заподозрени в убийства с беладона, а Мишената и Радо затъват в прабългарски ритуали, научават историята на българските руни и Розетата от Плиска. Случаят е много заплетен и ту един е заподозрян, ту – друг. Във врата на двамата комисари дишат столични инспектори, които им отнемат случая. Само че Михаил Донов не се предава лесно и е готов докрай да разплете загадката на прокълнатата чаша.
Очакват ви много смешни диалози и комични случки. Мишената и Радо са страхотна комбина и двамата се допълват взаимно в разсъжденията си. Не ми допадна много Яна, прекалено плаха, треперлива героиня. С удоволствие ще продължавам да прекарвам в компанията на Мишо и неговия колега с другите книги на авторката.
В тази първа книга е замесено древно проклятие и чаша от череп. Яна е реставратор в музей, а Боян е археолог. Двамата се оказват замесени и заподозрени в убийства с беладона, а Мишената и Радо затъват в прабългарски ритуали, научават историята на българските руни и Розетата от Плиска. Случаят е много заплетен и ту един е заподозрян, ту – друг. Във врата на двамата комисари дишат столични инспектори, които им отнемат случая. Само че Михаил Донов не се предава лесно и е готов докрай да разплете загадката на прокълнатата чаша.
Очакват ви много смешни диалози и комични случки. Мишената и Радо са страхотна комбина и двамата се допълват взаимно в разсъжденията си. Не ми допадна много Яна, прекалено плаха, треперлива героиня. С удоволствие ще продължавам да прекарвам в компанията на Мишо и неговия колега с другите книги на авторката.
March 28, 2013
Мнозина изпиват отровата от “Чашата на проклятието”
Дълго време по различни причини отлагах четенето на първата книга на Лора Лазар, чиито великолепни кримки “Грешният квартал” и “Убиец назаем” адски харесвам. В последната седмица обаче просто имах нужда да се заровя в нещо леко вечерно време и случих именно на тази книга. “Чашата на проклятието”, спечелила Националния конкурс за криминален роман „По стъпките на Агата Кристи”, е още една доза чудесна кримка, този път оплетена около прабългарски загадки, руни, една каменна розета, иманярство, черепи и чаши, направени от тях и… коварен убиец, който използва най-хубавото вино, за да сее смърт ала средновековен роман за мрачни сатанисти-отровители.
Виж още: http://knigolandia.info/book-review/c...
Дълго време по различни причини отлагах четенето на първата книга на Лора Лазар, чиито великолепни кримки “Грешният квартал” и “Убиец назаем” адски харесвам. В последната седмица обаче просто имах нужда да се заровя в нещо леко вечерно време и случих именно на тази книга. “Чашата на проклятието”, спечелила Националния конкурс за криминален роман „По стъпките на Агата Кристи”, е още една доза чудесна кримка, този път оплетена около прабългарски загадки, руни, една каменна розета, иманярство, черепи и чаши, направени от тях и… коварен убиец, който използва най-хубавото вино, за да сее смърт ала средновековен роман за мрачни сатанисти-отровители.
Виж още: http://knigolandia.info/book-review/c...
November 7, 2017
Може да съм вече пристрастна към авторката, но книгата ми допадна – свежа и интригуваща, добре разказана история. Героите ме впечатляват – различни и достоверни, с човешки облик и плътност на характерите. Има размисли и дълбочина, която затрогва. И тук, както в предишната история сравнително бързо предположих какво се случва, но това не ми попречи да се насладя на прочита. Някои от детайлите в историята останаха недостатъчно описани, а просто загатнати.
Четох почти до 2 през ноща и бях на границата на отчаянието, когато се оказа, че почти 10 страници от края липсват. Добре, че страниците се оказаха просто разместени и успях с малко прелистване да си довърша историята. Опитах се да разбера кой е града, в който се развива действието, но за момента нямам категоричен отговор. Предположенията ми се въртят около Ловеч и Велико Търново.
И вместо препоръка ще ви споделя, че вече нетърпеливо започнах следващата нейна книга.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
Четох почти до 2 през ноща и бях на границата на отчаянието, когато се оказа, че почти 10 страници от края липсват. Добре, че страниците се оказаха просто разместени и успях с малко прелистване да си довърша историята. Опитах се да разбера кой е града, в който се развива действието, но за момента нямам категоричен отговор. Предположенията ми се въртят около Ловеч и Велико Търново.
И вместо препоръка ще ви споделя, че вече нетърпеливо започнах следващата нейна книга.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
July 28, 2020
Хареса ми. Научих и нещичко за прабългарите. Харесах Мишо Мишената на макс, макар че не усетих да блести с ум. Предположението ми за убиеца беше правилно и може би точно заради това последните 30-40 страници ми бяха тегави откъм криене на самоличността на убиеца и ме издразниха.
August 24, 2014
Full review/Пълно ревю - Click, click:)
Следпрочитно:
Нека започна с това, че бях веднага погълната от “Чашата на проклятието” и останах очарована. Всъщност, отначало мислех да оставя това за края на ревюто, но нищо не пречи тогава да го повторя пак :)
“Чашата на проклятието” е класически криминален роман и съвсем заслужено е донесъл награда на авторката си - тя наистина върви смело по стъпките на Агата Кристи, а резултатът ми хареса в пъти повече от творбите на именитата авторка. ( И преди съм си признавала, че от класиците в криминалния жанр, точно тя успя да ме спечели най-малко. Не никак - просто най-малко. )Цялата книга е осеяна с улики, които читателят в ролята на криминалист може да събира, да разсъждава и да открие коварния убиец Very Happy А и тези улики не са оставени самички, а са поднесени на фона на интересни събития, живи герои и диалози, с прабългарски мистерии за вкус.
Героите, местата и ситуациите наистина ме караха да си мисля, че това може да се случи навсякъде, във всеки град - а за хората от един определен град в България това усещане е още по-силно, както потвърди една колежка :) . Признавам, от доста време не го бях изпитвала толкова ясно, особено четейки криминален роман - трескавото усещане за реалност. Беше вълнуващо и може би дори мъничко страшно - но нали не съм от Търговище XD
За всички герои мога да кажа, че ми бяха интересни, макар че точно двамата главни, около които се заплиташе мистерията - Яна и Боян - не ме спечелиха особено, а Яна на моменти откровено ме дразнеше. Всяка от чертите на характера ѝ на други места съм била напълно способна не само да толерирам, но и да харесвам, но точно тук, точно тя успя да ми досади. Дори и Мимето на моменти ми беше по-симпатично! Единственото, което ги спаси тях двамата от ямата на читателското ми негодувание, бе че ги сравниха с двойка влюбени пингвини - е, на това вече не мога да устоя Very Happy
Затова пък абсолютно всички други герои ме спечелиха. Комисарят беше точно какъвто очаква човек да е - намръщен и проницателен, помощникът му е млад, умен и симпатичен (ще участва ли нататък? Защо го гаджосахте още в първата книга? XD ) Злодеите бяха мистериозни, връзките между тях - заплетени, а в пълна тяхна опозиция имаше герои, които бяха така симпатични, красиви и чисти. Тези второстепенни герои ме накараха така да милея за тях, държаха ме на ръба, надявайки се, че подозренията ми няма да се изпълнят.
Голяма играчка беше наистина с всички тези мои догадки и предположения XD Както казах, книгата е изпълнена с улики - има дори и в оформлението. До средата на книгата си бях оформила една теория, но после тя ми се видя твърде очевидна, та почнах да плета нови и нови. В крайна сметка се върнах към първата, но бях под напрежение чак до финалната развръзка.
И накрая, като един финален коментар - мисля, че “Чашата на проклятието” страдаше от синдрома на “Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот”.
За тези, които не са гледали “Теория за големия взрив” (защо?!) пояснявам - с или без Инди, нацистите пак щяха да отворят кивота и да умрат. С или без “чашата на проклятието”, имах чувството, че събитията биха били повече или по-малко същите, защото планът на убиеца датира отпреди появата на чашата на сцената. Но също така факт е и че това не прави филма за Инди по-малко интересен, както и “Чашата на проклятието” по-малко вълнуваща.
Обещах да затворя рамковата композиция като повторя - останах очарована от този роман. “Чашата на проклятието” беше не просто каквото исках и очаквах, а много повече. Казано съвсем простичко, беше ми много хубаво да прочета тази книга и нямам търпение за нови срещи с Лора Лазар и нейният комисар.
Следпрочитно:
Нека започна с това, че бях веднага погълната от “Чашата на проклятието” и останах очарована. Всъщност, отначало мислех да оставя това за края на ревюто, но нищо не пречи тогава да го повторя пак :)
“Чашата на проклятието” е класически криминален роман и съвсем заслужено е донесъл награда на авторката си - тя наистина върви смело по стъпките на Агата Кристи, а резултатът ми хареса в пъти повече от творбите на именитата авторка. ( И преди съм си признавала, че от класиците в криминалния жанр, точно тя успя да ме спечели най-малко. Не никак - просто най-малко. )Цялата книга е осеяна с улики, които читателят в ролята на криминалист може да събира, да разсъждава и да открие коварния убиец Very Happy А и тези улики не са оставени самички, а са поднесени на фона на интересни събития, живи герои и диалози, с прабългарски мистерии за вкус.
Героите, местата и ситуациите наистина ме караха да си мисля, че това може да се случи навсякъде, във всеки град - а за хората от един определен град в България това усещане е още по-силно, както потвърди една колежка :) . Признавам, от доста време не го бях изпитвала толкова ясно, особено четейки криминален роман - трескавото усещане за реалност. Беше вълнуващо и може би дори мъничко страшно - но нали не съм от Търговище XD
За всички герои мога да кажа, че ми бяха интересни, макар че точно двамата главни, около които се заплиташе мистерията - Яна и Боян - не ме спечелиха особено, а Яна на моменти откровено ме дразнеше. Всяка от чертите на характера ѝ на други места съм била напълно способна не само да толерирам, но и да харесвам, но точно тук, точно тя успя да ми досади. Дори и Мимето на моменти ми беше по-симпатично! Единственото, което ги спаси тях двамата от ямата на читателското ми негодувание, бе че ги сравниха с двойка влюбени пингвини - е, на това вече не мога да устоя Very Happy
Затова пък абсолютно всички други герои ме спечелиха. Комисарят беше точно какъвто очаква човек да е - намръщен и проницателен, помощникът му е млад, умен и симпатичен (ще участва ли нататък? Защо го гаджосахте още в първата книга? XD ) Злодеите бяха мистериозни, връзките между тях - заплетени, а в пълна тяхна опозиция имаше герои, които бяха така симпатични, красиви и чисти. Тези второстепенни герои ме накараха така да милея за тях, държаха ме на ръба, надявайки се, че подозренията ми няма да се изпълнят.
Голяма играчка беше наистина с всички тези мои догадки и предположения XD Както казах, книгата е изпълнена с улики - има дори и в оформлението. До средата на книгата си бях оформила една теория, но после тя ми се видя твърде очевидна, та почнах да плета нови и нови. В крайна сметка се върнах към първата, но бях под напрежение чак до финалната развръзка.
И накрая, като един финален коментар - мисля, че “Чашата на проклятието” страдаше от синдрома на “Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот”.
За тези, които не са гледали “Теория за големия взрив” (защо?!) пояснявам - с или без Инди, нацистите пак щяха да отворят кивота и да умрат. С или без “чашата на проклятието”, имах чувството, че събитията биха били повече или по-малко същите, защото планът на убиеца датира отпреди появата на чашата на сцената. Но също така факт е и че това не прави филма за Инди по-малко интересен, както и “Чашата на проклятието” по-малко вълнуваща.
Обещах да затворя рамковата композиция като повторя - останах очарована от този роман. “Чашата на проклятието” беше не просто каквото исках и очаквах, а много повече. Казано съвсем простичко, беше ми много хубаво да прочета тази книга и нямам търпение за нови срещи с Лора Лазар и нейният комисар.
August 4, 2014
Отдавна не бях чел криминалета, още повече български и не знам, дали заради това, ама ми хареса.. Добре замислена история, включена история на България , заигравки с иманярите и пишман историците, раздвижен и приятен диалог. Чете се бързо.
Като минус мога да кажа, че се сетих за убиеца още по средата на романа, но като за дебют си е доста добре :)
Като минус мога да кажа, че се сетих за убиеца още по средата на романа, но като за дебют си е доста добре :)
February 1, 2017
Много добър археологически трилър.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews