Тътени

Сливенската трилогия #1

by Цончо Родев

"Тътени" е първа част от "Сливенската трилогия", определена от сливенчани като "литератутен паметник на града под Сините скали".
В книгата са вкючени важни исторически събития, за които авторът е почерпил дори и дребните случки и събития от хрониките, църковните конкондики и преданията. Историята в книгата е автентична.

Genres: Bulgarian Literature, Historical Fiction

781 pages, Hardcover

First published January 1, 1980

About the author

Цончо Христов Родев e български писател, автор на исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и новели.

Reviews

[Metodi Markov · Rating 5 out of 5]

Още един забравен прекрасен роман за българското минало...

Роман, който би трябвало да се изучава в училище редом с Талевия "Железен светилник"!

Ясно е и защо е низвергнат - не спестява на читателите целите на великоруския шовинизъм и изпълнението им, без оглед на последствията за поробените българи.

Описва с много автентични случки и герои историята на сливенските родолюбци и борбите на българите за осъзнаването им като нация в началото на XIX век.

Много добре написан, увлекателен и пълен с информация.

Започвам втората част от трилогията - "Бурята", с големи очаквания.

[Emiliya Bozhilova · Rating 5 out of 5]

Има места, където хората се раждат. И места, които избират за свой физически или духовен дом. За Цончо Родев този избор е паднал върху Сливен, градът на стоте войводи и средоточие на немалко невралгични точки от родната ни история. Точки, чиято карта Родев очертава търпеливо, безжалостно ерудирано, с много топла обич и без грам патос, без дори прашинка сълзлива или пропагандна истерия, с жесток реализъм и с вещо умение да изкара на бял свят всеки един възможен пласт (да му мисли читателят!), който политика, пропаганда, шовинизъм или сълзливо-куха псевдоносталгия към “златната” традиция имат навика на всяка цена да избягват, да манипулират и с писъци да отричат. Защото човешката душа и този несъвършен свят имат много, много скрити и не дотам скрити ъгли, много истини (а не само удобната за конкретния ден), много поуки, които не се връзват с нито един вид идеологическо опростяване на исторически събития и тенденции в човешкото поведение.

———
“Тътени” е първата част от трилогия, но романът е толкова плътен и богат, че със своите собствени три части е сам по себе си трилогия, и е напълно самостоятелен. Лично на мен ще ми трябва доста време да изплувам от дълбините му, и да посегна към следващите две книги, които издателство “Фабер” и сливенска община смятат да издадат през следващите две години.

———
Не съм правила сметка колко източника са указани в книгата и са цитирани дословно в сюжета. Толкова са много, че би ме заболяла глава, а и не е нужно. Панорамата на българските земи - от края на Кърджалийските зверства (към 1810 г.) до Одринския мирен договор между воюващите Русия и Турция от 1829 г. - е толкова всепоглъщаща и помитаща, че дори математик би се отказал, понесен от въртопите на сагата, изтъкана от Родев.

Тази сага е, разбира се, отчасти семейна - за Силдаровия род. В рамките на две поколения са отразени тектоничните размествания из румелийските земи. Съживяването и напредъкът на занаятите. Пробуждащите се просвета и общо, национално съзнание, както и чисто човешкото съзнание за достойнство и прогрес. Удобствата и комфортът на настоящето, в което не ти пука за широката картинка, какво остава там пък за някаква свобода… Потъпканото човешко достойнство, когато с близките си си просто плячка за по-силния и законът за теб в повечето случаи не важи, защото си рая, долна класа. Но и универсалната мъдрост, че в крайна сметка чалмата, калпакът или руския военен мундир не правят човека. Защото има турци като прекрасния хаджи Рифат, пред който низостта на родни чорбаджии като гърчеещия се Димитраки лъсва с двойна сила. Има и благородни идеалисти като руския подполковник Корзухин, който е отървал на косъм каторгата, за да се подчинява на мракобесен руски режим, който слага под ножа всеки с малко по-широка мисъл, дори да е най-добрия човек - защото добри хора не са му нужни, а само верни. А пък сливенлии, останали излъгани в представите си, че руснаците ще ги освободят, мигрират в Бесарабия, защото знаят, че малцина от съседите им турци са като благия и мъдър хаджи Рифат, дори малцина притежават праволинейната, но по своему пълна с известна справедливост и с чест жестокост на аяна Тахир ага. Самият Тахир ага се оказва твърде нестандартен, твърде “широк”, за загниващата и отказваща да се промени към по-добро османска империя.

С две думи, семейната сага прелива плавно в национален епос с многобройни, дишащи, страдащи и изумително майсторски описани герои. Героите на Родев не са добри и лоши. Не са българи, руси и турци. Всички те са преди всичко хора - предимно мъже, много по-малко изявени жени - в капана на един отмиращ, закостенял патриархален свят, на едно парче земя, върху което всички те имат - донякъде валидни! - претенции, в една някога мощна, но вече не империя, където е време да се очертаят нови пътища и да повее нов вятър. Тази земя има нужда да задиша въздуха на промяната, и в тази промяна няма щастие за всеки, а пък справедливост - още по-малко.

———
Патриотизмът е, разбира се, основната нишка. Но това не е патриотизмът от разни митинги, от футболни агитки, от риалити шоута с алманаси и викторини, от сълзливи писания на тема “градът-и-съвременността-са-зло-а-на-баба-ти-деветините- и-ръчен-денонощен-немеханизиран-труд-и-невежество-са-светлината”. Защото патриотизмът не е първопричина, а e вторичен продукт на всички останали човешки качества ! Един иновативен фабричен предприемач като Добри Желязков, един професионален военен на руска служба като “капитан” Георги Мамарчев, един слабо образован, скромен абаджия като Бяно, един обиколил “Европата” и гръцките бойни полета и говорещ 6 езика учител и просветител от нов тип Иван Селимински - те именно са патриоти. Защото всеки от тях допринася по своя си начин за прогреса и добруването на сънародниците си. Но какви патриоти са алчните, забогатели първи иначе люде, които за джоба са готови да прегризат чието и да е гърло? Или свещениците, готови да изгонят всеки от паството си, който почне да иска реална помощ, прогрес, нови начини на преподаване, обновени учебници на роден език - а вместо това рекламират само сляпо преклонение през мощите на някой светец като лек за всеки проблем? Не са патриоти ония, които просто са скапани хора, защото от скапан, ограничен, невеж, суеверен, страхлив човек патриотизъм не търси. От него човек не става, камо ли патриот. И гените му нямат никакво значение. [Вметка: гените в Гърция и Турция например често са еднакви, тъй че иди определяй единия като чужд на тая база… За Балканите пък забавата е още по-пълна! Та го казах фигуративно…]

———
Героите [българи, турци, руснаци] са голямата заслуга на Родев. Той е населил цял един жив свят. Свят, който е съвсем като днешния, не по-малко объркан и в много отношения по-ограничен. Но и мъдър, и жилав, и оцеляващ. А онези хора сме точно всички ние. Те пък биха могли да са нас, ако заровете се бяха паднали другояче. Личи си богатият житейски опит на писателя - той познава своите образи издълбоко и от първо лице, ние също ги познаваме…

Другата заслуга е езикът. Богат, елегантен, хармоничен, ненатраплив, ненапудрен, истински попил думите от епохата по толкова поглъщаш начин, че те пренася тъкмо в онзи миг и на онова място, и тъкмо в главата на когото трябва. Няма нито един отчаян напън за оригиналничене, за важничене, за фукня, така обичани от някои модерни родни писатели и писателки на историческа тематика. Родев няма нужда да натяква и доказва нищо, защото той просто го знае и единствено иска неусетно да приобщи читателя към един непознат свят.

Родев е изразител - парадоксално, нали! - на толерантността! Няма на този свят справедливост без търпимост и познаване на този до теб. Бил той турчин, жена или пък някакъв многознайко, шетал по цял свят. Родев е по същността си будител, защитник на просветата. На честността, дори когато е неудобна за душевния ни комфорт. На знанието. На разговора. На критичното мислене и на недопускането на подчинението пред авторитаризма от всякакъв вид (бил той дегизиран като патриотизъм!). Затова и “Тътени” е неудобна книга. Обичащите патоса и лесните решения, като и едната-едничка истина или историческата “уникалност”, “превъзходство” и “пълна невинност” са изобличени като опасни лицемери. Това не е тяхната книга. Но пък - надявам се - е нашата.

*******
📖”- Ти винаги си дирил Доброто, нали, Силдароглу Бяно?
- Да, дядо хаджи [Рифат].
- Намери ли го?
- Не. Дори никога не успях да си отговоря що значи Добро.”

📖“- Аз твърдо вярвам, че днес моята истина е най-истинската. Но в безсънните нощи в сърцето ми се промъква съмнение. И тогава съвсем не съм така сигурен, че утре тя пак ще бъде най-истинската.”

*******
П.П. Много полезен речник на старите турски думи - оттам става ясен произходът на половината днешни фамилни имена.

[Viktor Stoyanov · Rating 5 out of 5]

Тъ-те-ни!

Предвестници. Орисници.
Боже мой, какъв образец на историческия роман. Не "забравен", ами вероятно умишлено потулен. Голяма книга, от която:

1. Можем научи повече за битието и житието по тези земи в началото на XIX век от цял наръч учебници. Авторът е проучвал стотици автентични истории и човеци, оставили си с по нещо името. Така до най-малката подробност и едва споменат персонаж се гони отглас от реално описание, предание, записан или разказан спомен. Граничещо с документалистика, но ...

2. Предадено с изключителна фабула. Живописно е меко казано. Пълнокръвни е слабо определение за изградените персонажи. Страшно интересно ми беше!

Пренесох се два века назад и живях, мислих заедно с героите. Дори в паузите между четене обмислях кой на какво дередже съм оставил и какво ли му предстои още.

Малко изтъркано е да се говори как автор улавя народопсихологията, а тук направо той я е попил цялата, истискал я е и разлял в слово върху страниците. И не говоря само за българската народност, но и за турската, и за руската. Обхванати са кажи-речи всички основни типологични характери, които можем да си представим от българи и турци + тези на руския войник. Толкова забравени стари български думи, толкова на място турски поговорки. Е, не знам дали може да е съществувал човек като хаджи Рифат , който толкова често да говори с поговорки и цитати от Корана ... Просто всичко е изградено с много старание, внимание към детайла, проучване и мяра. Абсолютен баланс между фолклорните предания, историческите факти и творческия прочит.

Не е спестено тук и нищо от кусурите на българите. Причините за успехи и неуспехи. Не са спестени и руските интереси, най-вече от войната 1828-1829 г. , но не само. Съвсем извън конюнктура е била тази част от Тътени, но защо ли продължава да е така и в днешно време? От въпросите е, които си отговаряме сами.

Препоръката също е ясна. Ако обичате "Записките" на З. Стоянов, тетралогията на Талев, Георги Божинов и пр. или просто искате да се разходите мислено по сливенските махали и улички, чаршията, кафенетата, Балкана, дворовете и в собите на къщите, където живеят сиромаси, юнаци, серсеми, бабаити, господари, чорбаджии, радолюбци и родоотстъпници, моми и дечурлига (какви моми само! По-юначни от хайдут и Аянин), християни и мюсюлмани, хайдути и даскали, кажи го .. просто хора, не подминавайте Тътени!

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

„Тътени“ е великолепен исторически роман! Възхитен съм от многопластовата и достоверна картина на събития от началото на 19-ти век, която е представил авторът чрез този забележителен летопис за град Сливен. Цончо Родев е голям и незаслужено забравен писател, който детайлно е проучил българската история, за да създаде правдоподобни творби и персонажи... Той заслужава много повече популярност, тъй като по изключително увлекателен и разбираем начин е съчетал в книгата (а и в творчеството си като цяло) искрена любов към родината и силни хуманни послания!

[Калоян Стоянов · Rating 5 out of 5]

Определено една от най-добрите български книги по мое мнение

[Мая Петрова · Rating 5 out of 5]

Един разкошен исторически роман, пропит с чувство на обреченост, но и на надежда. Авторът ни припомня една забравена и донякъде непозната страница от историята ни. Разказва за малодушието и предателствата на някои "българи" , за голямото сърце на един възрастен турчин - по-българин от много други, които се зоват така. Роман за зараждащото се желание за Освобождение и за големите надежди, възлагани на "Дядо Иван".

[Gianna · Rating 5 out of 5]

Изключително добре проучена книга, "Тътени" успява да съчетае автентични събития и фигури с личните, интимни детайли от живота на своите герои. Точно съчетаването на великото, от една страна, и прозаично-ежедневното, от друга, позволява на романа да разкрие душевността на гражданите на Сливен по това време, техните вълнения вътре в семействата им, но и на фона на една специфична историческа реалност. Различните групи на жителите са описани много добре, както и пробуждането им към едно ново народно самосъзнание.

Но трябва да се отбележи, че "Тътени" не страда от пристрастия и стереотипи, и авторът съзира не просто народната принадежност, но и човека. Един от най-симпатичните образи е този на турчина хаджи Рафит. Комплексен е образът на Бяно и неговото търсене на Доброто. Жените в романа са по-скоро второстепенни, а ми се искаше да знам повече за тях.

Цончо Родев пише за всички тия събития без поза и без намек за снизхождение към читателя или пък ирония към своя народ--народ, който макар и много изстрадал, не е винаги идеален. В това е талантът на добрия белетрист. Харесаха ми историческите бележки, с които романът е богат. Да си призная, Сливен за мен е бил винаги един далечен, непознат град, но след "Тътени" ще го свързвам със семействата и събитията, описани така добре от Цончо Родев.

[Борисъ Абилити · Rating 5 out of 5]

Дано някой ден се учи в училище..

[Philip · Rating 5 out of 5]

Може би не беше най-доброто време за четене на точно такава книга, освен това българска... А може би беше. Май наистина беше.

Огромна книга. Огромна във всеки един смисъл.
Повече ще пиша някой път, когато имам повече настроение, че има доста впечатления. Включително и на тема как е написана чисто езиково, как дори в начина, по който говорят някои от персонажите (Иван Селимински на първо място) си личи майсторството. Включително и на тема какво всъщност е Възраждането, как се случва и от кого. На тема знанията, дух и морал. На тема външна политика и ролята на толкова "любимата" (не и на мен) Русия в българската история. И на тема колко забравени личности има от онова време...
Не се изненадвам, че имам желание да науча още повече за хайдутите, не само споменатите в книгата, за хора като Иван Селимински, Райно Попович и Антон Иванов например...

Само един въпрос ме гложди... Къде са тези, описаните българи, днес? Какво се случи, че толкова намаляха и не им се чува гласът? Мисля, че имам разни идеи по въпроса и част от тия идеи само ми генерират гняв.

П. П. Не е истина колко е хубаво, че има ново издание, така, както беше форматирана книгата в читанка беше адски неудобно да се стига до речника на непознатите думи. Всъщност този речник, който би трябвало да е още по-богат, както и фактът, че нямаше да е зле някои от бележките по линия да се осъвременят, са единствените кахъри, които имам с новото издание.

[Valantin · Rating 5 out of 5]

Този човек наистина заслужава да се сложи на "на една нога" с Димитър Талев. Книгата е с над 700 страници, но изворите и спомените, по които е написана сигурно са няколко хиляди... Да, има нужда от силен редактор, но едва ли ще бъде някога изтупана от забвението си - неудобна книга е.
Често мислех за сериала "Капитан Петко Войвода" и непрекъснато си повтарях - да, днес няма да видим филм по "Тътени", а си заслужава. Впрочем и "Капитана" може би ще си остане най-смелото произведение на изкуството, което дръзва да сипва сол...

Много искам всички българи, които са чели Талев, да прочетат и тези книги на Цончо Родев. С изненада установих, че Родев като че ли има очи за лъча надежда в тъмите, но и това си има историческо обяснение...

[Калоян Захариев · Rating 5 out of 5]

Смея да кажа, че това е най-добрия роман на Цончо Родев. Пленителна и мащабна история, със невероятни сцени от живота на българина в бурното начало на 19-ти век, подправена с множество исторически факти, които не сме чели в учебниците.

[Васил Янчевски · Rating 5 out of 5]

Моля ви, хора, прочетете тази книга!

[Деян Колев · Rating 5 out of 5]

"- Помниш ли как иде бурята, войводо? Тя е още далече, само ивичка черни облаци в далечината, пък в смълчания и тежък въздух ухото ти усеща тъпо и глухо боботене. Долавяш го ти и знаеш: ехтене е то на далечната буря. И буря вещае. Ето това е то тътен."

Турския ботуш все още е здраво стъпил на врата на българина, но времената се променят, империята се разпада, облаци се събират, вятърът на промяната духа, а в далечината се чуват тътени... какво ще последва?

Изключителен роман, уловил атмосферата на възрожденски Сливен и околията, вътрешните и външни борби на българина в тези динамични времена на ранни наченки на борбата за освобождение.

[Slavka Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Каквото и да напиша за “Тътени” ще е малко. Една книга, която те хваща за гърлото още в началото, и това усещане не те напуска до края на книгата, а сигурна съм ще ме държи още дълго. Една книга, която всеки българин трябва да прочете, за да помни и да не забравя, защото “народ, който не помни миналото си, няма бъдеще”.


“— Искаш ли един съвет от мене, чоджум? Добро и милозливост не са едно и също нещо. Исус, вашият бог и нашият пророк, ги е смесвал, но в това той, безпогрешният, е сгрешил.
— Тогаз що е Добро, дядо хаджи?
— Добро значи да си полезен на народа си. И с думи, дела, че и с живота си да служиш за неговата полза. Светостта на калугери и дервиши е лъжовна светост. Алчна и себелюбна праведност е тяхната, защото цели само собственото им добруване в отвъдното. Светец за народа си е онзи, който се е борил, мрял е и е убивал за него, а не другият, дето е правил метани по църкви, текета или мечети. Хубавичко премисли тези неща, сине, когато занапред ще търсиш Доброто. А сега…”

[Silviya · Rating 5 out of 5]

Разтърсваща история! Уникален роман, разказващ за живота на българите в бунтовния Сливенски край :)

[Антон Атанасов · Rating 5 out of 5]

Най-добрият български роман !!!

[Andriana Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Шедьовър!

[Atanas Terziev · Rating 5 out of 5]

Има книги, които те хващат за гърлото и те стискат, стискат - ще те удушат! “Тътени” е точно такова произведение, което ми е непонятно защо не е в задължителния литературен конспект в училище. Лично според мен тази книга е по-добра от “Железният светилник” и поне два пъти по-силна от “Под игото”. Смелостта на автора да не изкривява историята, въпреки че е писал по време на комунизмът в България, и да назовава пряко проблеми и в българското общество, и в турското, и в руското, е достойна за преклонение и дълбоко възхищение. Това е един исторически роман с огромна стойност, в който толкова добре са описани бит, култура и народопсихология, че е плашещо и завидно майсторството на автора и неговото познание за българското племе. А сюжета няма да коментирам - световно изпълнение, изпълнено с динамика, интригуващи обрати, богати образи и смразяващи картини. Когато всичко това бъде сложено в перспективата, че повечето събития в книгата са историческа истина и авторът се е постарал да го докаже с източници, то тогава космите ти настръхват за времето, което е описано и което се е случило в нашата история… история, която сме позабравили или нарочно сме отсяли само удобното и героичното от нея, а сме загърбили болезнено истинското и понякога - позорното. Прочетете тази книга - няма да съжалявате!

[Anna Nikolova · Rating 5 out of 5]

Прекрасен роман, абсолютна класика 💓.

[Стоян · Rating 5 out of 5]

Изключително и неизмеримо богатство, което те оставя без думи!

[Slav Slavov · Rating 5 out of 5]

Невероятна, история.

[Christina · Rating 5 out of 5]

Великолепно произведение! Въпреки че се чувствам опустошена след последните страници, смея да твърдя, че тази книга (а и трилогията като цяло) е истински връх сред историческите романи. Огромният труд, който авторът е положил по отношение на историческите извори, богатството на езика, чудесно изградените образи на героите възрожденци и майсторското вплитане на техните съдби в общия поток на историческите събития - всичко това издига "Тътени" на пиедестал! С огромно нетърпение и вълнение ще се потопя и в следващите две части!

[Mariana · Rating 4 out of 5]

Наистина голяма книга, която заслужава да се нареди до четирилогията на Д. Талев, до "Тютюн", до "Под игото"...Не мога да си обясня защо Цончо Родев е забравен и не се споменава наред с класиците в българската литература.
Да, книгата се чете бавно и трудно, но пък дава много ясна представа за онези трудни времена, когато нашия народ е живял под Османско робство. Чрез съдбите на своите герои авторът успява да покаже и мъката, и съмненята, и героизма, и духа на българския народ. Вярата и надежата за по-добро бъдеще и непреклонноста пред поробителите.
Малко повече ми дойдоха страниците с описанието на Руско-Турската война. Макар че събитията от тази война оказват влияние върху съдбите на нашия народ и имат място в повествованието, описанията ми приличаха повече на учебник по военна тактика.
Освен това книгата е изпъстрена с изключително много поговорки на турски. които за съжаление останаха неразбираеми за мен. Но подозирам, че това е недостатък на електронното издание.

[Nadezhda · Rating 5 out of 5]

ТЪ-ТЕ-НИ е библия за всеки българин, книга без време, дамгосващ разказ, факти, които не бива да бъдат отминати, защото са тежки, защото от тях боли, защото би обърнал глава от страшни гледки! Тази книга носи болката на корените ни, нови историята и самосъзнанието ни! Трудна за преглъщане, такава е, защото ние сме това! В чернилката видях светлина, в надеждата е “един мъж да мисли за след век време” …. Безмълвна пред хилядите напуснали родните места, за да спасят каквото е останало от тях…. Много ме боля докато четях, много отговори намерих, на въпроси , които познатата (масова) българска история потулва и предпочита да не се знаят, особено за “дядо Иван”! За пробуденото човешко без зн��чение род, вяра , произход ! Чете то хора, за да познавате миналото ни, често то е отговор и за бъдещето !!!
ТЪ-ТЕ-НИ ме приземи на тема родолюбие!
Благодаря на автора, ще продължа да ровя в раните със следващите книги!🙏🏽🤲🏼

[Владислав Димитров · Rating 4 out of 5]

Трудно се пише за такава книга. Наративът правдиво ни пренася в годините преди организираното революционно движение в България. Животът в Сливен и околностите, съдейки по цитираните исторически източници в книгата, отразява битието на голяма част от българите в Османската империя. Героите са добри и зли, щедри и алчни, храбри и малодушни. Но за всички тях бъдещето носи несигурност.

[Anton Belinski · Rating 5 out of 5]

"Тъ-те-ни"...

[Levena Spasova · Rating 5 out of 5]

Прекрасен,но малко познат български роман!