What do you think?
Rate this book
Doğu-Batı Divanı
“(...) alt dilde yangın üreten bir şair...“ olarak söz ediyordu Gülten Akın, Enis Batur'un “Gri Divan“ı hakkında yazarken.
Şimdi, “Gri Divan“ın yanına üç yeni divan daha ekleyerek “Doğu-Batı Divanı“nı oluşturuyor Enis Batur. Gri, Seferi, Alaca ve Barok Divanlar: 1985-1996 yılları arasında yazılan 'dramatik şiirler' toplamı. Alt dilde yangın büyüyor.
Şimdi, “Gri Divan“ın yanına üç yeni divan daha ekleyerek “Doğu-Batı Divanı“nı oluşturuyor Enis Batur. Gri, Seferi, Alaca ve Barok Divanlar: 1985-1996 yılları arasında yazılan 'dramatik şiirler' toplamı. Alt dilde yangın büyüyor.
292 pages, Paperback
First published January 1, 1997
1 person is currently reading
75 people want to read
About the author
Enis Batur
245 books135 followersAhmet Enis Batur is a Turkish poet, essayist, novelist, publisher and editor.
Born in Eskişehir, Enis Batur studied at St. Joseph High School (Istanbul), METU-Sociology (Ankara), and Sorbonne University (Paris).
Enis Batur is one of the leading figures in contemporary Turkish literature with a large body of work, extending to over two hundred volumes. Some of his works have been translated into European languages including French, English and Italian.
Born in Eskişehir, Enis Batur studied at St. Joseph High School (Istanbul), METU-Sociology (Ankara), and Sorbonne University (Paris).
Enis Batur is one of the leading figures in contemporary Turkish literature with a large body of work, extending to over two hundred volumes. Some of his works have been translated into European languages including French, English and Italian.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
December 3, 2018
Entellektüel birikimine hayran olduğum araştırmacı, şair, yazar Enis Batur bir kez daha gönlümü fethetti. Kitabı iki kez okudum, önce şiir olarak, sonra da yazılanlar içinde dikkatimi çeken tarih, isim, olay ve yerler hakkında bilgi edindikten sonra deneme ve düz yazı olarak. Antik Grek ve Roman edebiyatı ve Mitolojisinden günümüze müthiş kalem darbeleriyle şiirin resmini yapmış Enis Batur. Aslında genelde karamsar ve geçmişi sorgulayan ama nedense okuduğumda bana umut aşılayan şiirleri birer öykü gibi, hele arada bir tanesi var ki adeta bir roman (Can’a ithaf edilen deneme/şiir). Bu değerli kalemi okumaya devam. Sadece kitaptaki bir şiirinde dediği gibi “Bazı şeyler susulur. Bazı şeyler ancak susarak anlatılır. Bazı şeyler anlatılmayacaktır” ilkesini kabullenerek...
May 18, 2019
Enis Batur’un ilk kez 1997’de yayımlanan Doğu-Batı Divanı, içinde yakınlık hissedeceğiniz, etkili parçaların yanı sıra, ne alaka diyebileceğiniz metinler de içeriyor. Klasik Enis Batur yani. Bazı metinler, şiirden ziyade, günce, kısa deneme, gezi notu, hatta kısa öykü tanımına daha çok uyuyor. Ama sonuçta dili ustaca kurabilen, birikimli ve zeki bir yazar var karşınızda. Bazı “kusur”larını da görmezden gelebiliriz.
May 30, 2016
Поезията на Енис Батур, написал повече от 100 (!) книги, ме намира във фиктивния процеп между пролет и лято. Макар и наужким, макар и не съвсем случила се, метаморфозата е ясна и осезаема – въздухът ухае пò иначе, слънцето се сгушва в себе си по-късно, краят на май е, и лятото е навсякъде – емоционално и метеорологично.
А метаморфозата на сезоните, граничните пунктове между годишните времена – и между всякакви времена (едното от две неща е винаги времето), са ми много лични моменти – може би защото самата аз съм родена на праг (между две зодии, между ден и нощ). Може би защото все се чувствам на ръба на нещо – на ръба да напиша нещо значимо, на ръба да се влюбя (незадължително в човек), на ръба да оцелея, на ръба да се откажа, на ръба да победя. Та, именно в тази цепнатина между пролет и лято тази година откривам себе си – нова, променена, иначе дишаща, иначе мислеща:
преминавайки от един сезон в друг,
открих своята същност.
Добре изпраната ми душа настройва оркестъра в себе си и като воайор на собствената си същност се изучавам чрез и припознавам в стиховете на Батур. В стихосбирката любовната поезия е оскъдна, което ми идва тъкмо навреме – освежаващо и отрезвяващо. За сметка на това строфите, прелистващи търсенията на всеки пишещ и/или казващ, са предостатъчно. Винаги ми доставя удоволствие да обговоря с другиго впечатления върху писането – как става, какво спъва, защо го правим изобщо. Батур дава някои отговори, без да претендира за абсолютизъм в истините си – което ги прави още по-привлекателни.
Трябваше някой ден да събера всички истории.
Естествено, много от нас пишем, защото не знаем как да живеем по друг начин – нуждата е отвъд нас, необяснима, привличаща (и понякога рушаща), но за себе си не подценявам и писането с чисто документална стойност. От малка записвам случайни парчета от ежедневието си – действа ми успокояващо и е един вид презастраховка – за слабата памет, за повторенията, съпътстващи животите на всички ни и най-вече за моментите, в които се чудя как би постъпило 14-15-16-годишното ми аз.
А друг път оправданието е още по-просто: ей тъй, изневиделица идва стихът.
Поезията на турския поет (казвала ли съм колко са чудесни турските поети? да, да, казвала съм) ми припомня добре познати истини, които обаче не е излишно да чуя още веднъж: Всички минават / през една и съща реторта: раздялата, разделението, / хора, които препускат край бягащото време; всички сме плячка на себе си; всички сме фоточитатели на случващия ни се свят.
За да не се разпилявам в дълги описания и вмъкнати цитати, ще завърша с онова, което започнах – процепите между сезоните. Тогава се губя повече от всякога. Тогава си изпускам прожекциите, защото съм се отплеснала в собствения си град и съм забравила на коя улица съм и кой е прекият път към целта. Знаете ли какво значи / да се скиташ наполовина безцелно? / – Това, че другата половина е още по-безцелна.
Ала тези безцелности, тези безпосочности не ме плашат. Не и днес. Не и сега. Хубаво е понякога да се отклониш от пътя си. Хубаво е и да се позагубиш малко. Особено когато друг сезон се разсънва и протяга палавите си лъчи през пердетата. Чувам го обикновено рано сутрин, докато си пия кафето на отворен прозорец. Едни и същи рейсове вървят под него, откакто се помня. Те са ми ориентир – и утеха, – че някои неща все пак си остават същите. А ако през колелата проскърца друго време, неприличащо на това, се успокоявам, че в повечето време сама съм си посока, ориентир и компас. Дори когато ме няма: отлитащият от всеки сезон съм аз.
А щом стане време за равносметка, добре е да се знае кой заминал, кой останал.
И сезон, и човек. И самият ти.
А метаморфозата на сезоните, граничните пунктове между годишните времена – и между всякакви времена (едното от две неща е винаги времето), са ми много лични моменти – може би защото самата аз съм родена на праг (между две зодии, между ден и нощ). Може би защото все се чувствам на ръба на нещо – на ръба да напиша нещо значимо, на ръба да се влюбя (незадължително в човек), на ръба да оцелея, на ръба да се откажа, на ръба да победя. Та, именно в тази цепнатина между пролет и лято тази година откривам себе си – нова, променена, иначе дишаща, иначе мислеща:
преминавайки от един сезон в друг,
открих своята същност.
Добре изпраната ми душа настройва оркестъра в себе си и като воайор на собствената си същност се изучавам чрез и припознавам в стиховете на Батур. В стихосбирката любовната поезия е оскъдна, което ми идва тъкмо навреме – освежаващо и отрезвяващо. За сметка на това строфите, прелистващи търсенията на всеки пишещ и/или казващ, са предостатъчно. Винаги ми доставя удоволствие да обговоря с другиго впечатления върху писането – как става, какво спъва, защо го правим изобщо. Батур дава някои отговори, без да претендира за абсолютизъм в истините си – което ги прави още по-привлекателни.
Трябваше някой ден да събера всички истории.
Естествено, много от нас пишем, защото не знаем как да живеем по друг начин – нуждата е отвъд нас, необяснима, привличаща (и понякога рушаща), но за себе си не подценявам и писането с чисто документална стойност. От малка записвам случайни парчета от ежедневието си – действа ми успокояващо и е един вид презастраховка – за слабата памет, за повторенията, съпътстващи животите на всички ни и най-вече за моментите, в които се чудя как би постъпило 14-15-16-годишното ми аз.
А друг път оправданието е още по-просто: ей тъй, изневиделица идва стихът.
Поезията на турския поет (казвала ли съм колко са чудесни турските поети? да, да, казвала съм) ми припомня добре познати истини, които обаче не е излишно да чуя още веднъж: Всички минават / през една и съща реторта: раздялата, разделението, / хора, които препускат край бягащото време; всички сме плячка на себе си; всички сме фоточитатели на случващия ни се свят.
За да не се разпилявам в дълги описания и вмъкнати цитати, ще завърша с онова, което започнах – процепите между сезоните. Тогава се губя повече от всякога. Тогава си изпускам прожекциите, защото съм се отплеснала в собствения си град и съм забравила на коя улица съм и кой е прекият път към целта. Знаете ли какво значи / да се скиташ наполовина безцелно? / – Това, че другата половина е още по-безцелна.
Ала тези безцелности, тези безпосочности не ме плашат. Не и днес. Не и сега. Хубаво е понякога да се отклониш от пътя си. Хубаво е и да се позагубиш малко. Особено когато друг сезон се разсънва и протяга палавите си лъчи през пердетата. Чувам го обикновено рано сутрин, докато си пия кафето на отворен прозорец. Едни и същи рейсове вървят под него, откакто се помня. Те са ми ориентир – и утеха, – че някои неща все пак си остават същите. А ако през колелата проскърца друго време, неприличащо на това, се успокоявам, че в повечето време сама съм си посока, ориентир и компас. Дори когато ме няма: отлитащият от всеки сезон съм аз.
А щом стане време за равносметка, добре е да се знае кой заминал, кой останал.
И сезон, и човек. И самият ти.
October 1, 2017
Харесва ми определението на Енис Батур за писател: човек, който е седнал на брега на живота и го записва.
Не съм на "ти" с поезията, а още по-малко със съвременна турска литература и ми липсват може би допирателните точки, за да оценя цялостно тази книга.
Затова и трябваше сам да си намеря ключ към Енис Батур.
Всеки стих е импресия, а Батур умее с обрания си и лишен от помпозна символика или натруфена сантименталност език да рисува картини - понякога е Хопър, понякога е Ван Гог, понякога Търнър, понякога просто започва скицата, за да мога сам да я завърша четейки.
А музикалността - това ще да е Телонис Монк - ъгловата мелодия, ритмична, подскачаща леко от фраза към фраза, сякаш всеки момент ще се спъне, но в действителност изпълваща умели пируети.
Не съм на "ти" с поезията, а още по-малко със съвременна турска литература и ми липсват може би допирателните точки, за да оценя цялостно тази книга.
Затова и трябваше сам да си намеря ключ към Енис Батур.
Всеки стих е импресия, а Батур умее с обрания си и лишен от помпозна символика или натруфена сантименталност език да рисува картини - понякога е Хопър, понякога е Ван Гог, понякога Търнър, понякога просто започва скицата, за да мога сам да я завърша четейки.
А музикалността - това ще да е Телонис Монк - ъгловата мелодия, ритмична, подскачаща леко от фраза към фраза, сякаш всеки момент ще се спъне, но в действителност изпълваща умели пируети.
Read
January 19, 2022
"bilmezler ki İbrahim Hakkı'nın hanı göçüp
gittiğinde asıl genişleyen içimizdeki boşluktur.
Neyse, ne diyordum, evet, önce bulunup sonra
kaybolacak binalar, insanlar, şehirler-
kimse bilmez kalan neden kalmış, daha
ne kadar kalabilir, mahşer kendimiziz." (s.106)
Şiir ile düzyazının harmanından oluşan bu muhteşem dizelerin de bulunduğu kitap, "okumakta geç kaldığım" kitaplardan biri oldu benim için. Tüyap İstanbul'a kendim gidemediğim halde benim için "uzaklardaki dost" olarak imzalayan nazik Enis Batur'un kosmosun satırlara dökülmüş yansıması olan bu kitabını siz de keşfetmekte geç kalmayın!
gittiğinde asıl genişleyen içimizdeki boşluktur.
Neyse, ne diyordum, evet, önce bulunup sonra
kaybolacak binalar, insanlar, şehirler-
kimse bilmez kalan neden kalmış, daha
ne kadar kalabilir, mahşer kendimiziz." (s.106)
Şiir ile düzyazının harmanından oluşan bu muhteşem dizelerin de bulunduğu kitap, "okumakta geç kaldığım" kitaplardan biri oldu benim için. Tüyap İstanbul'a kendim gidemediğim halde benim için "uzaklardaki dost" olarak imzalayan nazik Enis Batur'un kosmosun satırlara dökülmüş yansıması olan bu kitabını siz de keşfetmekte geç kalmayın!
October 22, 2015
Експериментите на турския автор с езика предизвикват почуда, отдръпване, секунда лутане из сенките на думите, а след това стоплят и пренаписват сетивата. Батур като че съзнателно подлага на изпитание преди да дари с поезия. Враждебността и бунтът постепенно се изместват от желанието за съ-творяване на едно общо Аз; на съ-преживяване на моментите. И преначертаване на линиите на погледа.
http://knijno.blogspot.bg/2015/10/blo...
http://knijno.blogspot.bg/2015/10/blo...
Displaying 1 - 6 of 6 reviews