What do you think?
Rate this book
Исав
„Исав“ е изграден като разказ за живота на едно наглед обикновено семейство – историята започва в края на Първата световна война в Йерусалим и завършва почти в наши дни в подобно на Нахалал селище в Северна Галилея. Единият клон на рода води началото си от дедушка Михаел, богат руски селянин от Астраханска губерния, който след поклонничество на Божи гроб приема юдаизма и се заселва в Галилея. От своя страна чиракът пекар Авраам Леви, потомствен йерусалимец от сефарадски произход, на връщане от войната случайно среща Сара – едрата, красива и неграмотна дъщеря на доскорошните гои (неевреи). Неспособен да я забрави, той се връща и се жени за нея, отвежда я със себе си в Йерусалим и там Сара ражда близнаци.
Романът на Шалев е разказ за любовта, или по-точно – за множество „любови“: за безграничната и безкористна любов на Сара към Авраам (може би като на Зога към херцог Антон), за превърналата се в пренебрежение и ненавист любов на Авраам към Сара, за безумната, отровена от ревност любов на Лияу към Дудуч (като на Елияу към Мириам), за изродилата се в мания любов на Яков към Лея, за несподелената любов на съседа Бринкер към Сара, за безплодната любов на разказвача към безброй жени „не от нашите“ в далечна Америка и за непозволената любов с братовата му дъщеря Роми (като на херцог Антон и младата баронеса Фребом).
Романът на Шалев е разказ за любовта, или по-точно – за множество „любови“: за безграничната и безкористна любов на Сара към Авраам (може би като на Зога към херцог Антон), за превърналата се в пренебрежение и ненавист любов на Авраам към Сара, за безумната, отровена от ревност любов на Лияу към Дудуч (като на Елияу към Мириам), за изродилата се в мания любов на Яков към Лея, за несподелената любов на съседа Бринкер към Сара, за безплодната любов на разказвача към безброй жени „не от нашите“ в далечна Америка и за непозволената любов с братовата му дъщеря Роми (като на херцог Антон и младата баронеса Фребом).
432 pages, Paperback
First published December 31, 1991
31 people are currently reading
782 people want to read
About the author
Meir Shalev
57 books349 followersMeir Shalev (Hebrew: מאיר שלו) was one of Israel’s most celebrated novelists. He received many awards for his work, including the National Jewish Book Award and Israel’s Brenner Prize, both for A Pigeon and a Boy.
A columnist for the Israeli daily Yedioth Ahronoth, Shalev lived in Jerusalem and in northern Israel with his wife and children.
A columnist for the Israeli daily Yedioth Ahronoth, Shalev lived in Jerusalem and in northern Israel with his wife and children.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 53 reviews
June 5, 2014
От първите стотина страници не разбрах, че ще бъда омагьосана. Но след това едвам се откъсвах от книгата, потънала в мекото ѝ тесто. Към стр. 150 си казах, че съм намерила изречението, заради което (за мен) си струва целият роман, дори ако беше само то.
„Ако всеки младеж можеше да има за приятели библиотекар, учител по природознание и висока снизходителна девойка, светът щеше да изглежда съвсем различен…“
Ако от Амос Оз прегърнах много идеи за фанатизма, добавям това добре формулирано изречение от друг еврейски писател. За радост Шалев се оказа достатъчно различен от Амос Оз. Но пак дори и в гнева – с по-тих от обичайното глас; за мен тъжното в книгата не беше смазващо. Може би защото главният герой успя сам на себе си да прости, макар и вече около 50-годишен и въпреки тези мисли: „Та кой от нас не е обичал майка си и не я е отминал – бледа, изоставена, безсилна, умираща? И кой не е прегрешил пред нея? И не е изменил на изгледите от детството си? На призванието си? На единствената истина в сърцето си?“
Бързо ми изплува връзката и с друг любим писател. Възрастният Бринкер в детската градина ми напомни на „лудостите“ на Салман Рушди, безкрайното кърмене на лелята също. Но сходните похвати не ме подразниха, напротив.
Лесно свикнах и със скоковете във времето и пространството, понякога дори без преходи чрез нови параграфи или глави. Честото цитиране на писатели (Набоков, Сароян, Оскар Уайлд и много други) ми хареса (не във всички книги това ми допада). Само препратките към библейски и други външни истории не ми бяха много ясни.
По-нататък започнах да виждам отчетливите семейни връзки: баща-син, майка-син, брат-брат; съпруг 1- съпруга 1, съпруг 2 – съпруга 2. Познати семейни разочарования, но и доста характерни за района и годините.
Едно от пропукванията мъж-жена.
„За споделяне на удоволствията не трябва много ум. След година съвместен живот всяка жена знае как мъжът ѝ получава удоволствие, но не знае как скърби.“
Сблъсък, който може да бъде такъв само между баща и син. Когато яростта толкова се е насъбрала, че преминава в спокойствие: „– Бясно куче такова – изрече брат ми спокойно.“
Баща–дъщеря.
„– Никой не те е обичал и няма да те обича така, както аз те обичам – хлипаше. Повече, отколкото си обичал мама, и много повече, отколкото тя те е обичала, и повече, отколкото се самообвиняваш за Бинямин, и повече, отколкото обичаш Михаел. Само аз знам какво ти е. Вкарваш себе си в пещта всяка нощ. Себе си и нас.“
Майка–син.
„Мама сложи Яков да седне на стол, клекна пред него, разкопча ризата, изу обувките. […] После се изправи, опря челото му на корема си и свали ризата[…]. Мама го прегледа от главата до петите за рани и драскотини и през цялото това време не престана тихичко да ридае – за любовта му, за любовта си, за отминалите си дни и за идващите му дни.
Със зъби – като овчарско куче – вадеше от дланите му тръни и бодили.
С нокти измъкваше семена от бодили измежду космите на гърдите и слабините му.
Грижливи и безшумни като антени, пръстите ѝ шареха по тялото му – изглаждаха кожата, търсеха опипом по него отговори и следи.
Огледало на това е друга двойка: баща-син.
„Видях го как се наведе над сина си, как провери един по един пръстите на краката, прокара ръка по бедрените кости, тревожно опипа предразположените към травми стави на глезените и коленете. Поле потупа леко с края на пръстите по вътрешната страна на бедрата и Михаел, който вече разбираше знаците на баща си, леко разтвори крака. Яков нежно повдигна малката торбичка на тестисите, огледа я отстрани и отдолу, после отново го обърна по корем и опита раменете и гърба, дупето и краката чак до крехките сухожилия на глезените и възглавничките на петите.“
При братята близнаци тихият глас на взаимните обвинения беше постоянен. Дори не си ги представях като близнаци… Кой е направил жертва, кой е спечелил, може ли да се измери мъката, когато всеки е страдал, макар и по различни начини. Кой колко вина е изкупил… Чист spoiler – обобщение.
Двойката близнаци е центърът, но това, което е преди и след тях, е като маята и бухването на хляба. Неизбежни са повторения през поколенията.
Важна съставка на хляба на фамилията пекари са и хората извън семейството. Както винаги - харесах формиращите и лечебни връзки с по-възрастни (не)познати: „изкукалият“ според всички Бринкер (просто афазия), библиотекарят, оптикът от новата страна…
Равностоен герой: хлябът.
„Хората не знаят колко тежка работа е месенето. Тестото е жилаво и присмехулно като момиче, тежко и неподатливо като около. Яков го месеше с движенията и на други древни професии – на укротителя, грънчаря, масажиста. Той хвърляше парче тесто върху масата, прегъваше ъглите му навътре, ��иеше, мачкаше, разтягаше и разточваше, а лицето му се кривеше от усилието. Пот и капки от носа му („непролетите сълзи, пламъкът на кръвта, лелеяният блян на семето му“) се смесваха с тестото.“
Обикновено не проявявам особен интерес към по-старите занаяти, към тънкостите и плодовете на ръчния труд, но тук пекарството ми беше много интересно – и буквалните описания, и като символ: прашинките брашно или трохите хляб, попаднали в писмото до заминалия в Америка брат; наследената семейна професия, омесена с историята на поколенията - благодат или тежест. Вечното противопоставяне: интелектуалци – хора на физическия труд:
„Същата като тебе! Паразити! Искате да ядете, без да се потите, да се наслаждавате, без да страдате, да гледате без очила. Ти с твоите книги и тя с нейния фотоапарат. Ако не бяхте роднини, отдавна да съм ви сватосал.“
Друг нежив, но парещ герой: носталгията – в колко ли книги е описвана. Сигурно съм чела за подобно гледане през океаните и континентите, но сега пак директно пропътувах и аз тези разстояния, благодарение на наслагването на всичко разказано до момента.
Болката. Има книги, в които болката, носена цял живот (и след това – в наследниците), се използва като инструмент за привличане/задържане на вниманието на читателите. Тук приех съвсем естествено доживотната болка на Шимон , самоналожената болка на разказвача, изобщо на „сбъркалите“ в избора си мъже, а също и болката на Бинямин, сякаш сам избрал вариант как да я избегне… Драмата не ми дойде в повече, може би заради цялостния стил на автора; стори ми се искрено всичко, а не „драма“ в онзи отблъскващ (ме) начин. По-скоро беше предупреждение за мен: "Внимание! Родители - не заспивайте в болката си!"
Стилът – на места спокоен и обикновен, като за семейна история, но в доста моменти изключително експресивен и оцветяващ героите и чувствата им. Преводът - месест като предполагаемия оригинал.
„Тялото, както установих, помни по-добре от мозъка. Забравените движения се размразиха в плътта ми. Действията се подредиха в своята последователност. Изтръпналите мускули се събудиха и опънаха влакната си.“
Не искам да пропусна приятните еротични нотки, дори ще завърша с тях:
„... изрече Роми зад гърба ми и гласът ѝ се стече като тънка струйка по шията ми.“
„–Ако жената е на двайсет години – той разтърси приятеля си, - гърдите ѝ са на шест-седем! Две дечица! Мислил ли си за това?“
Накратко: книга – хляб. С източни подправки.
„Ако всеки младеж можеше да има за приятели библиотекар, учител по природознание и висока снизходителна девойка, светът щеше да изглежда съвсем различен…“
Ако от Амос Оз прегърнах много идеи за фанатизма, добавям това добре формулирано изречение от друг еврейски писател. За радост Шалев се оказа достатъчно различен от Амос Оз. Но пак дори и в гнева – с по-тих от обичайното глас; за мен тъжното в книгата не беше смазващо. Може би защото главният герой успя сам на себе си да прости, макар и вече около 50-годишен и въпреки тези мисли: „Та кой от нас не е обичал майка си и не я е отминал – бледа, изоставена, безсилна, умираща? И кой не е прегрешил пред нея? И не е изменил на изгледите от детството си? На призванието си? На единствената истина в сърцето си?“
Бързо ми изплува връзката и с друг любим писател. Възрастният Бринкер в детската градина ми напомни на „лудостите“ на Салман Рушди, безкрайното кърмене на лелята също. Но сходните похвати не ме подразниха, напротив.
Лесно свикнах и със скоковете във времето и пространството, понякога дори без преходи чрез нови параграфи или глави. Честото цитиране на писатели (Набоков, Сароян, Оскар Уайлд и много други) ми хареса (не във всички книги това ми допада). Само препратките към библейски и други външни истории не ми бяха много ясни.
По-нататък започнах да виждам отчетливите семейни връзки: баща-син, майка-син, брат-брат; съпруг 1- съпруга 1, съпруг 2 – съпруга 2. Познати семейни разочарования, но и доста характерни за района и годините.
Едно от пропукванията мъж-жена.
„За споделяне на удоволствията не трябва много ум. След година съвместен живот всяка жена знае как мъжът ѝ получава удоволствие, но не знае как скърби.“
Сблъсък, който може да бъде такъв само между баща и син. Когато яростта толкова се е насъбрала, че преминава в спокойствие: „– Бясно куче такова – изрече брат ми спокойно.“
Баща–дъщеря.
„– Никой не те е обичал и няма да те обича така, както аз те обичам – хлипаше. Повече, отколкото си обичал мама, и много повече, отколкото тя те е обичала, и повече, отколкото се самообвиняваш за Бинямин, и повече, отколкото обичаш Михаел. Само аз знам какво ти е. Вкарваш себе си в пещта всяка нощ. Себе си и нас.“
Майка–син.
„Мама сложи Яков да седне на стол, клекна пред него, разкопча ризата, изу обувките. […] После се изправи, опря челото му на корема си и свали ризата[…]. Мама го прегледа от главата до петите за рани и драскотини и през цялото това време не престана тихичко да ридае – за любовта му, за любовта си, за отминалите си дни и за идващите му дни.
Със зъби – като овчарско куче – вадеше от дланите му тръни и бодили.
С нокти измъкваше семена от бодили измежду космите на гърдите и слабините му.
Грижливи и безшумни като антени, пръстите ѝ шареха по тялото му – изглаждаха кожата, търсеха опипом по него отговори и следи.
Огледало на това е друга двойка: баща-син.
„Видях го как се наведе над сина си, как провери един по един пръстите на краката, прокара ръка по бедрените кости, тревожно опипа предразположените към травми стави на глезените и коленете. Поле потупа леко с края на пръстите по вътрешната страна на бедрата и Михаел, който вече разбираше знаците на баща си, леко разтвори крака. Яков нежно повдигна малката торбичка на тестисите, огледа я отстрани и отдолу, после отново го обърна по корем и опита раменете и гърба, дупето и краката чак до крехките сухожилия на глезените и възглавничките на петите.“
При братята близнаци тихият глас на взаимните обвинения беше постоянен. Дори не си ги представях като близнаци… Кой е направил жертва, кой е спечелил, може ли да се измери мъката, когато всеки е страдал, макар и по различни начини. Кой колко вина е изкупил… Чист spoiler – обобщение.
Двойката близнаци е центърът, но това, което е преди и след тях, е като маята и бухването на хляба. Неизбежни са повторения през поколенията.
Важна съставка на хляба на фамилията пекари са и хората извън семейството. Както винаги - харесах формиращите и лечебни връзки с по-възрастни (не)познати: „изкукалият“ според всички Бринкер (просто афазия), библиотекарят, оптикът от новата страна…
Равностоен герой: хлябът.
„Хората не знаят колко тежка работа е месенето. Тестото е жилаво и присмехулно като момиче, тежко и неподатливо като около. Яков го месеше с движенията и на други древни професии – на укротителя, грънчаря, масажиста. Той хвърляше парче тесто върху масата, прегъваше ъглите му навътре, ��иеше, мачкаше, разтягаше и разточваше, а лицето му се кривеше от усилието. Пот и капки от носа му („непролетите сълзи, пламъкът на кръвта, лелеяният блян на семето му“) се смесваха с тестото.“
Обикновено не проявявам особен интерес към по-старите занаяти, към тънкостите и плодовете на ръчния труд, но тук пекарството ми беше много интересно – и буквалните описания, и като символ: прашинките брашно или трохите хляб, попаднали в писмото до заминалия в Америка брат; наследената семейна професия, омесена с историята на поколенията - благодат или тежест. Вечното противопоставяне: интелектуалци – хора на физическия труд:
„Същата като тебе! Паразити! Искате да ядете, без да се потите, да се наслаждавате, без да страдате, да гледате без очила. Ти с твоите книги и тя с нейния фотоапарат. Ако не бяхте роднини, отдавна да съм ви сватосал.“
Друг нежив, но парещ герой: носталгията – в колко ли книги е описвана. Сигурно съм чела за подобно гледане през океаните и континентите, но сега пак директно пропътувах и аз тези разстояния, благодарение на наслагването на всичко разказано до момента.
Болката. Има книги, в които болката, носена цял живот (и след това – в наследниците), се използва като инструмент за привличане/задържане на вниманието на читателите. Тук приех съвсем естествено доживотната болка на Шимон , самоналожената болка на разказвача, изобщо на „сбъркалите“ в избора си мъже, а също и болката на Бинямин, сякаш сам избрал вариант как да я избегне… Драмата не ми дойде в повече, може би заради цялостния стил на автора; стори ми се искрено всичко, а не „драма“ в онзи отблъскващ (ме) начин. По-скоро беше предупреждение за мен: "Внимание! Родители - не заспивайте в болката си!"
Стилът – на места спокоен и обикновен, като за семейна история, но в доста моменти изключително експресивен и оцветяващ героите и чувствата им. Преводът - месест като предполагаемия оригинал.
„Тялото, както установих, помни по-добре от мозъка. Забравените движения се размразиха в плътта ми. Действията се подредиха в своята последователност. Изтръпналите мускули се събудиха и опънаха влакната си.“
Не искам да пропусна приятните еротични нотки, дори ще завърша с тях:
„... изрече Роми зад гърба ми и гласът ѝ се стече като тънка струйка по шията ми.“
„–Ако жената е на двайсет години – той разтърси приятеля си, - гърдите ѝ са на шест-седем! Две дечица! Мислил ли си за това?“
Накратко: книга – хляб. С източни подправки.
February 17, 2013
The rare five-star modern novel. I think Shalev is one of the greatest living novelists, though now I'm bummed that I've read all his shit that's been translated. Impossible to describe the amazing breadth, width, and depth of his style: magical realism, maybe? Cutthroat funny, sad, all the good shit you like to feel and hate to think all wrapped up in one. This novel is about twin brothers and the oldest one's narrative about his quirky and disturbing family of bakers living in Palestine during the 1920s and 1930s, balanced with his return to Israel in the 1970s. I can't recommend this enough to people, but so far no one listens. Sigh...
January 10, 2025
A modern retelling of the biblical story of Esau and Jacob, "עשו" by מאיר שלו is a literary feast imbued with humor, sensitivity, and historical detail that brings the rich and layered story to life. Shalev's prose is a brilliant display of wordplay and wit, skillfully navigating the complexities of familial relationships, Israeli history, and personal identity. "דג קטן לא מבין שום דבר בים," he writes, capturing the essence of Esau's struggle to find his place in a world that seems to have moved on without him.
The book beautifully connects the past and present, the personal and the universal, in a way that is both touching and profound. "תכונות האדם אינן מסתפקות בנתיבים השגורים שסוללת להן התורשה. הן עוברות גם בחלב, בסיפורים, במגע ראשי האצבעות וברוק הניגר של הנשיקה." An exploration of how personal traits and family stories shape our identities that is an ongoing thread throughout Shalev's work.
One of the hundreds of dramatic moments in the book occurs when Esau returns to his village after thirty years in America, only to find that his twin brother Jacob has inherited not only the family bakery but also the love of his life, Leah. This twist of fate is reminiscent of the biblical tale, yet Shalev infuses it with a modern sensibility that makes it feel fresh and relevant. "הרי הכאב הוא עיבוד של תחושה ולא התחושה עצמה," Esau reflects, upon his lot in pain and attempts to encapsulate memory.
The humor in the book is equally compelling, with scenes such as the one where Esau, now a gourmet food columnist, tries to explain the concept of "fusion cuisine" to his traditionalist father, resulting in a hilarious clash of culinary cultures, traditions, and change. "פעם, לא היו לעצים שורשים והם יכלו ללכת. אבל אז לא נתנו פירות כי היו שקועים במלחמות, בטיולים וברדיפת נשים."
Shalev's use of language is nothing short of magical, as he conjures up vivid images and emotions with his words. "שיחותינו הממושכות הקנו לי יכולת חדשה: התחלתי להבין שפות שמימי לא למדתי," Esau muses about the transformative power of storytelling.
The book is peppered with countless blink-and-you-miss-'em memorable lines that resonate deeply. "He heard music as he pleased, read the newspaper at the pace of ten words an hour," Shalev writes, capturing the leisurely rhythm of life in the village. "I suppose the resentment I harbor towards people with sharp eyesight, those condescending tourists, those nobles touring my blurred world, was born in those days." This reflects Esau's introspective nature and his struggle with feelings of inadequacy.
In "עשו," Shalev has crafted a work of art that is as nourishing for the soul as a freshly baked loaf of bread, celebrating the enduring power of love, family, and tradition. "The groan of pain is the most universal and understandable sound in the world, and therefore, aleph is the first letter in all languages." "בשאר העולם היום הארוך בשנה הוא העשרים ואחד ביוני, אבל בירושלים הוא מאחר כדי יממה מפני כוח המשיכה העצום של אבן־השתייה." This final line beautifully ties together the book's themes of time, place, and the gravitational pull of home.
חברים, הניחו הכל בצד, שבו רגע והקשיבו לי.
מוכנים?
הספר הזה הוא חובה. כל שורה היא שירה. הראש מתפוצץ מרוב שנינות, חן ויופי. כל כוחה של העברית פוקע מדפי הרומן הנפלא הזה שמגרעתו היחידה היא שהוא מסתיים. למען האמת, הוא לא באמת מסתיים אלא ממשיך בגלגולים שונים בספרים אחרים של מאיר שלו. אך כאן הסופר היה צעיר, מלא תעוזה, מרדן, מוקסם מהחיים ומלא אהבה. תוגה כלשהי מתגנבת ליצירותיו המאוחרות יותר ולא שזה דבר רע, אך חסרונה של התוגה הצינית גורם לכל סיפור כאן - ויש כאן הרבה - ללבלב ולצרוח. אזהרה - מי שלא יקרא את הספר, יהיה לו חור, לא... בור, לא... תהייה לו תהום בהשכלה וחבל, מי שכן יקרא ימצא שספרים אחרים מחווירים וקמלים ויהיה לו קשה לשחזר ריגושים ותובנות שכאלה.
The book beautifully connects the past and present, the personal and the universal, in a way that is both touching and profound. "תכונות האדם אינן מסתפקות בנתיבים השגורים שסוללת להן התורשה. הן עוברות גם בחלב, בסיפורים, במגע ראשי האצבעות וברוק הניגר של הנשיקה." An exploration of how personal traits and family stories shape our identities that is an ongoing thread throughout Shalev's work.
One of the hundreds of dramatic moments in the book occurs when Esau returns to his village after thirty years in America, only to find that his twin brother Jacob has inherited not only the family bakery but also the love of his life, Leah. This twist of fate is reminiscent of the biblical tale, yet Shalev infuses it with a modern sensibility that makes it feel fresh and relevant. "הרי הכאב הוא עיבוד של תחושה ולא התחושה עצמה," Esau reflects, upon his lot in pain and attempts to encapsulate memory.
The humor in the book is equally compelling, with scenes such as the one where Esau, now a gourmet food columnist, tries to explain the concept of "fusion cuisine" to his traditionalist father, resulting in a hilarious clash of culinary cultures, traditions, and change. "פעם, לא היו לעצים שורשים והם יכלו ללכת. אבל אז לא נתנו פירות כי היו שקועים במלחמות, בטיולים וברדיפת נשים."
Shalev's use of language is nothing short of magical, as he conjures up vivid images and emotions with his words. "שיחותינו הממושכות הקנו לי יכולת חדשה: התחלתי להבין שפות שמימי לא למדתי," Esau muses about the transformative power of storytelling.
The book is peppered with countless blink-and-you-miss-'em memorable lines that resonate deeply. "He heard music as he pleased, read the newspaper at the pace of ten words an hour," Shalev writes, capturing the leisurely rhythm of life in the village. "I suppose the resentment I harbor towards people with sharp eyesight, those condescending tourists, those nobles touring my blurred world, was born in those days." This reflects Esau's introspective nature and his struggle with feelings of inadequacy.
In "עשו," Shalev has crafted a work of art that is as nourishing for the soul as a freshly baked loaf of bread, celebrating the enduring power of love, family, and tradition. "The groan of pain is the most universal and understandable sound in the world, and therefore, aleph is the first letter in all languages." "בשאר העולם היום הארוך בשנה הוא העשרים ואחד ביוני, אבל בירושלים הוא מאחר כדי יממה מפני כוח המשיכה העצום של אבן־השתייה." This final line beautifully ties together the book's themes of time, place, and the gravitational pull of home.
חברים, הניחו הכל בצד, שבו רגע והקשיבו לי.
מוכנים?
הספר הזה הוא חובה. כל שורה היא שירה. הראש מתפוצץ מרוב שנינות, חן ויופי. כל כוחה של העברית פוקע מדפי הרומן הנפלא הזה שמגרעתו היחידה היא שהוא מסתיים. למען האמת, הוא לא באמת מסתיים אלא ממשיך בגלגולים שונים בספרים אחרים של מאיר שלו. אך כאן הסופר היה צעיר, מלא תעוזה, מרדן, מוקסם מהחיים ומלא אהבה. תוגה כלשהי מתגנבת ליצירותיו המאוחרות יותר ולא שזה דבר רע, אך חסרונה של התוגה הצינית גורם לכל סיפור כאן - ויש כאן הרבה - ללבלב ולצרוח. אזהרה - מי שלא יקרא את הספר, יהיה לו חור, לא... בור, לא... תהייה לו תהום בהשכלה וחבל, מי שכן יקרא ימצא שספרים אחרים מחווירים וקמלים ויהיה לו קשה לשחזר ריגושים ותובנות שכאלה.
March 19, 2017
Wat een originele vertel- en schrijfstijl heeft die Meir Shalev. Dit is al het derde boek dat ik van hem lees en weer ben ik zo onder de indruk. We krijgen het verhaal van twee tweelingbroers en hun liefde voor dezelfde vrouw. Jacob krijgt de familiebakkerij in Palestina en mooie Lea, Esau een leven als ongetrouwd schrijver in Amerika. Tussendoor beschrijft Shalev het leven van drie generaties bakkers in een mozaïek van door elkaar lopende verhaallijnen, mythes en (minder) grappige gebeurtenissen. Sommige verhalen zijn naar onze maatstaven van de pot gerukt, maar blijven altijd leuk om te lezen. Ook al moet je er je aandacht voortdurend bijhouden omdat elk detail zijn betekenis heeft. De manier waarop Shalev erin slaagt die mozaïek van verhaallijnen tot een goed einde te brengen, is fenomenaal. Af en toe spoort hij de lezer aan om zelf te bedenken hoe een verhaal afloopt. Moet kunnen.
July 24, 2015
هذه مراجعة لرواية عيسو للمؤلف الاسرائيلي مائير شاليف أحد اهم الروائيين الاسرائيلين المعاصرين
ومن المعروفين بنقده لفكرة الصهيونية وميله لمدرسة المؤرخين الجدد التي نشأت منذ بدايةالثمانينات
تعد هذه الرواية هى اول روايات الادب العبري الحديث التي لا تشكك فقط فى جدوي الايدولوجية الصهيونية او محاكمة قادة الصهيونية القدامي علي نجاح مخططاتهم او فشلها بل هي رواية تشكك فى مفاهيم الصهيونية نفسها
تدور أحداث الرواية متمحورة حول شخصين "عيسو" و"يعقوب" من اسرة "ابراهام ليفي" حيث تزوج الأب ابراهام الذي كان يعمل خبازاٌ ويمتلك مخبز يبيع فيه الخبز لسكان المدينة ويتزوج من سارة التي تمتلك اصول من عائلة متهودة فينتج عن هذا الزواج بطلا الرواية الاساسية عيسو ويعقوب
يكبر الولدان ويعملان فى مخبز والدهم ويتعرفون علي " ليئة" ويتنافسون علي الزواج بها وفى الرواية تقف الام سارة فى طرف ابنها يعقوب وليس هذا فحسب بل تلعن عيسو وتساعده من الزواج من ليئة وجعلت يعقوب يرث المنزل وحده
اما عيسو فيسافر الي امريكا ويصبح كاتباٌ هناك ويلف عدة كتب عن المخابز والخبازين وتنشر مقالاته فى مختلف الصحف الامريكية
بعد هذا ينجب يعقوب ابنه الاكبر بنيامين والذي يتم تجنيده فى الجيش ويموت نتيجة لتبادل لاطلاق النار بين وحدتين من الجيش الاسرائيلي وبعد ذلك تحزن ليئة علي ابنها وتنام فى فراشه سنوات عديدة فيفكر يعقوب فى مسألة الميراث ومن سيرثه فقام بانجاب ميخائيل الذي يولد مريضاٌ فهو لا يشعر بالالم حتي انه لم يشعر بشئ عند ختانه .
وكان ذلك سبباٌ لجعل ميخائيل غير صالح ليكون الوريث ولذلك تم استدعاء عيسو من الولايات المتحدة ليرعى والده المسن ابراهام بعد موت سارة زوجته وتقف "رومي" ابنة يعقوب مع عمها عيسو والتي تربطهما قصة حب منذ كان فى الولايات المتحدة .
تكمن غرابة الرواية بالنسبة لي هى انها فى الاصل تتكون من 3 قصص فرعية تسير فى خلفية الاحداث فالاولي بعنوان " الدوق انطون والخادمة زوجا " وتحكي عن الدوق وغرامه بالعاهرات فى القدس والتردد عليهن والقصة الثانية كانت بعنوان " الياهو سالومو ومريام اشكنازي ) وفيها سالومو متخصص فى كتابة بعض اصحاحات العهد القديم من سفر التكوين الذي تتحدث عن الخصومة بين "عيسو" و "يعقوب"
اما القصة الثالثة فجاءت بعنوان "شمعون ناتان وبنات ايلدمان) ويمكن القول بأن احداث روايتنا الاساسية والتي حكيت عنها فى البداية قد ذكرت هنا فى تلك القصة وليس ما قبلها
تدور الحكاية كلها علي الفكرة التي امنت بها الحركة الصهيونية من اسقاط لواقع توراتي من قصة "عيسو" و " يعقوب" والوعد الالهي الذي منحه الرب ليعقوب وحول اغتصابه للباكورة من عيسو بمساعة امه رفاق
واعتماد الصهيونية علي بقاء التركة فى يد أحد الأخوين كحل نهائي لقضية الصراع بين "عيسو" و "يعقوب" حول الارض ولا يخلو هذا من معني واضح للجميع لا احتاج ايضاحه
هذا الحل طرحه شاليف فى هذا الرواية باعتباره أسطورة لا يمكنها ان تحدث وهذا ما تؤكده لنا أحداث الرواية
ومن المعروفين بنقده لفكرة الصهيونية وميله لمدرسة المؤرخين الجدد التي نشأت منذ بدايةالثمانينات
تعد هذه الرواية هى اول روايات الادب العبري الحديث التي لا تشكك فقط فى جدوي الايدولوجية الصهيونية او محاكمة قادة الصهيونية القدامي علي نجاح مخططاتهم او فشلها بل هي رواية تشكك فى مفاهيم الصهيونية نفسها
تدور أحداث الرواية متمحورة حول شخصين "عيسو" و"يعقوب" من اسرة "ابراهام ليفي" حيث تزوج الأب ابراهام الذي كان يعمل خبازاٌ ويمتلك مخبز يبيع فيه الخبز لسكان المدينة ويتزوج من سارة التي تمتلك اصول من عائلة متهودة فينتج عن هذا الزواج بطلا الرواية الاساسية عيسو ويعقوب
يكبر الولدان ويعملان فى مخبز والدهم ويتعرفون علي " ليئة" ويتنافسون علي الزواج بها وفى الرواية تقف الام سارة فى طرف ابنها يعقوب وليس هذا فحسب بل تلعن عيسو وتساعده من الزواج من ليئة وجعلت يعقوب يرث المنزل وحده
اما عيسو فيسافر الي امريكا ويصبح كاتباٌ هناك ويلف عدة كتب عن المخابز والخبازين وتنشر مقالاته فى مختلف الصحف الامريكية
بعد هذا ينجب يعقوب ابنه الاكبر بنيامين والذي يتم تجنيده فى الجيش ويموت نتيجة لتبادل لاطلاق النار بين وحدتين من الجيش الاسرائيلي وبعد ذلك تحزن ليئة علي ابنها وتنام فى فراشه سنوات عديدة فيفكر يعقوب فى مسألة الميراث ومن سيرثه فقام بانجاب ميخائيل الذي يولد مريضاٌ فهو لا يشعر بالالم حتي انه لم يشعر بشئ عند ختانه .
وكان ذلك سبباٌ لجعل ميخائيل غير صالح ليكون الوريث ولذلك تم استدعاء عيسو من الولايات المتحدة ليرعى والده المسن ابراهام بعد موت سارة زوجته وتقف "رومي" ابنة يعقوب مع عمها عيسو والتي تربطهما قصة حب منذ كان فى الولايات المتحدة .
تكمن غرابة الرواية بالنسبة لي هى انها فى الاصل تتكون من 3 قصص فرعية تسير فى خلفية الاحداث فالاولي بعنوان " الدوق انطون والخادمة زوجا " وتحكي عن الدوق وغرامه بالعاهرات فى القدس والتردد عليهن والقصة الثانية كانت بعنوان " الياهو سالومو ومريام اشكنازي ) وفيها سالومو متخصص فى كتابة بعض اصحاحات العهد القديم من سفر التكوين الذي تتحدث عن الخصومة بين "عيسو" و "يعقوب"
اما القصة الثالثة فجاءت بعنوان "شمعون ناتان وبنات ايلدمان) ويمكن القول بأن احداث روايتنا الاساسية والتي حكيت عنها فى البداية قد ذكرت هنا فى تلك القصة وليس ما قبلها
تدور الحكاية كلها علي الفكرة التي امنت بها الحركة الصهيونية من اسقاط لواقع توراتي من قصة "عيسو" و " يعقوب" والوعد الالهي الذي منحه الرب ليعقوب وحول اغتصابه للباكورة من عيسو بمساعة امه رفاق
واعتماد الصهيونية علي بقاء التركة فى يد أحد الأخوين كحل نهائي لقضية الصراع بين "عيسو" و "يعقوب" حول الارض ولا يخلو هذا من معني واضح للجميع لا احتاج ايضاحه
هذا الحل طرحه شاليف فى هذا الرواية باعتباره أسطورة لا يمكنها ان تحدث وهذا ما تؤكده لنا أحداث الرواية
August 1, 2021
Een familiekroniek natuurlijk. Esau keert vanuit New York naar Israël terug om zijn oude vader te verplegen. Hij keert ook in zijn hoofd terug in de tijd en vertelt het verhaal van de familie. Kleurrijk, geestig.
December 30, 2013
Обичам книги, в които се разказват семейни истории. Затова, подведена от анотацията, реших, че тази ще ми хареса. Но не се получи. Има го семейството, има ги интересните образи, странните случки, трагичните съдби. Но някак цялостното изпълнение не се получава. Докато чета, в главата ми отеква какафония от звуци, образи, истории. Все едно няколко човека ми говорят едновременно и всеки се бори за вниманието ми. Няма я плавността и спокойствието, като например у Стайнбек или Алиенде. Разпокъсан разказ - напред-назад във времето, без да успее да се съсредоточи на никое място. Не усетих дълбочина в нито един от образите. Не разбрах къде е драмата - какво в крайна сметка се случи с любовта - как така Яков спечели Лея, защо тя избра него, а Исав замина? Може би е някаква древна еврейска история, но как се повтори в романа, не ми стана ясно. Или може би защото жените се влюбват не в мъжа, а в представата за любовта? Ако това е така, тогава не е толкова странно как така любовта им изчезна и се изхаби. Някак не върви цял живот да си влюбен в идеал и този идеал да е винаги на висотата на мечтите ти.
Женските образи са съвсем повърхностни. Какво се случва със Сара, Лея, Роми, каква е тяхната гледна точка - не се разбира. Стана ми мъчно за жените, но и малко ме е яд на тях, заради невъзможността им да се справят с чуствата си и мъжете, свързани с тези чувства. В крайна сметка не може светът да свършва с един мъж или с разочарованието от него.
Женските образи са съвсем повърхностни. Какво се случва със Сара, Лея, Роми, каква е тяхната гледна точка - не се разбира. Стана ми мъчно за жените, но и малко ме е яд на тях, заради невъзможността им да се справят с чуствата си и мъжете, свързани с тези чувства. В крайна сметка не може светът да свършва с един мъж или с разочарованието от него.
April 4, 2014
“I keep going back
As if I'm looking for something I have lost
Back to the motherland, sisterland, fatherland
Back to the beacon, the breast
The smell and taste of the breeze,
And the singing of the rain.”
― Heather Nova, The Sorrowjoy
I think this quote describes the book's theme perfectly. A writer who has lived abroad for a significant period of time returns home for a visit to help his brother and his family to take care of their aging father. The book itself is written as some sort of letter, or testimony, the writer is sharing with a female "person". The visit home triggers the writer's memory and he ends up telling this person the agonizingly true story of his family.
This book is the history of every Israeli that would stumble upon it, its themes and personas the flavor of home.
with his rich vocabulary, biblical allusions and beautiful, heartwarming word flow Meir Shalev creates this amazing masterpiece I both couldn't leave and wouldn't finish- for the familiar and addictive feelings he managed to arise in me.
As if I'm looking for something I have lost
Back to the motherland, sisterland, fatherland
Back to the beacon, the breast
The smell and taste of the breeze,
And the singing of the rain.”
― Heather Nova, The Sorrowjoy
I think this quote describes the book's theme perfectly. A writer who has lived abroad for a significant period of time returns home for a visit to help his brother and his family to take care of their aging father. The book itself is written as some sort of letter, or testimony, the writer is sharing with a female "person". The visit home triggers the writer's memory and he ends up telling this person the agonizingly true story of his family.
This book is the history of every Israeli that would stumble upon it, its themes and personas the flavor of home.
with his rich vocabulary, biblical allusions and beautiful, heartwarming word flow Meir Shalev creates this amazing masterpiece I both couldn't leave and wouldn't finish- for the familiar and addictive feelings he managed to arise in me.
June 30, 2013
Малко се притеснявах как ще застане този автор до моя любим Амос Оз, но книгата ме увлече от първите глави и нямаше нужда да се питам дали ще я дочета докрая:-)). Хубаво пише Меир Шалев. Някак по-първично, телесно-осезаемо. Една еврейска история за тестото и изпечения хляб,братската ревност,отнетата любов,борбата за надмощие в семейството,семейните тайни,загубата, разказана с езика на тялото. Увлече ме този коктейл от тежки миризми и страсти, даже накрая привърших книгата с леко главоболие и замайване:-)).
August 17, 2018
"De kus van Esau" is het verhaal van een Joodse bakkersfamilie. Meer specifiek het verhaal van de tweelingbroers Jacob en Esau. Hoewel Esau was voorbestemd om de bakkerij van zijn vader over te nemen en te trouwen met Lea, loopt alles anders. Esau emigreert naar Amerika wanneer zijn broer het hart van Lea weet te winnen. In Amerika wordt hij een succesvol auteur van broodboeken. Wanneer zijn moeder sterft gaat Esau niet naar de begrafenis. De moeder is nochtans een heel belangrijke figuur in de familie en in het verhaal.
Als het steeds minder goed gaat met de vader van beide broers, moet Esau naar Israël terugkeren om zijn vader te verzorgen.
Het is niet het eerste boek van Shalev dat ik lees, maar dit is een absolute parel van vertellerskunst. Geen grote verhalen, maar verhalen over kleine levens, gewone mensen met hun verdriet en tegenslag. Wat een prachtig boek.
Als het steeds minder goed gaat met de vader van beide broers, moet Esau naar Israël terugkeren om zijn vader te verzorgen.
Het is niet het eerste boek van Shalev dat ik lees, maar dit is een absolute parel van vertellerskunst. Geen grote verhalen, maar verhalen over kleine levens, gewone mensen met hun verdriet en tegenslag. Wat een prachtig boek.
August 5, 2014
Мисля, че само на когото са се карали на ладино, готвили са му на ладино и са го прегръщали на ладино може истински да разбере тази книга. Тя е много еврейска, по онзи леко печален, с подсмърчащ голям нос и тиха истерия, начин. Четенето ме върна в детството с всичките му вкусни миризми, смешните караници и тюхкане. Намерих и татко, и баба, и себе си в нея. Върнах се по места и улици, които харесвам и които, без да усетя, са станали частичка от мен.
Няма да и правя тежък интелектуален анализ, не съм литературен критик, няма да разпарчетосам образите, защото за мен те са прекалено живи и истински.
Препоръчвам книгата, макар да знам, че "необременен" читател може и да не намери точно тази литература, която очаква от една полумагична семейна сага. Но пък непредубеден читател има всички шансове да и се наслади.
P.S. Много добър превод.
Няма да и правя тежък интелектуален анализ, не съм литературен критик, няма да разпарчетосам образите, защото за мен те са прекалено живи и истински.
Препоръчвам книгата, макар да знам, че "необременен" читател може и да не намери точно тази литература, която очаква от една полумагична семейна сага. Но пък непредубеден читател има всички шансове да и се наслади.
P.S. Много добър превод.
March 10, 2018
את הספר הזה קראתי בשנת 2008, כלומר לפני כ- 10 שנים. זכור לי שמאד אהבתי ובעיקר את החלק הראשון של הספר. סופר שאני מאד אוהב.
July 24, 2017
In alle boeken tot nu toe van Meir Shalev kon ik helemaal verdwijnen, maar hier kwam ik zelfs met moeite gewoon binnen. Paar hernieuwde pogingen en het werd gelukkig interessanter en duidelijker allemaal, maar ik bleef het onnodig(?) ingewikkeld en licht vervreemdend vinden. Maar ja, toch weer mooie familiegeschiedenissen.
September 11, 2024
אחד הספרים הכי מאתגרים שקראתי, ונהנתי ממנו כל כך
מישהו שדיברתי איתו על הספר אמר לי שמאיר שלו משתמש במילים כמו שואן גוך משתמש במכחול. זה יותר מספר, יותר מסיפור או מונולוג. היו עמודים בספר שהרגשתי צורך לצלם אותם כדי שישארו קרוב אליי. היחסים המשפחתיים המורכבים, השכול, התיאורים והעברית המשוגעת של מאיר שלו היממו אותי לגמרי. ספר באמת מאתגר שנהנתי ממנו בטירוף
מישהו שדיברתי איתו על הספר אמר לי שמאיר שלו משתמש במילים כמו שואן גוך משתמש במכחול. זה יותר מספר, יותר מסיפור או מונולוג. היו עמודים בספר שהרגשתי צורך לצלם אותם כדי שישארו קרוב אליי. היחסים המשפחתיים המורכבים, השכול, התיאורים והעברית המשוגעת של מאיר שלו היממו אותי לגמרי. ספר באמת מאתגר שנהנתי ממנו בטירוף
July 9, 2012
recently finished reading 'Esau' by Meir Shalev, in hebrew.
It seems to be out of print in translation, while other books by the same writer are in print.
It puzzled me. It is a very Israeli book, though. Maybe it doesn't quite work in other cultures.
I only realised this when after my recent re-reading I went to look online for reactions to it and such - okay, what really wanted was annotations - and I found a review from a USAnian magazine, which had got details wrong ...
1. The naarator's name is not Esau.
I mean, the parents are Abraham and Sarah, the children are twins and the naarator's twin is named Jacob; In the bible the twins were Esau and Jacob. But a Jewish family would not name their child 'Esau'. 'Esau' is the foreigner, the other. The naarator is never named in the text, but from context, his name is probably Isaac.
2. The naarator's nephew dies in the army, as a soldier, but *not* in a war. Jacob, the nephew's father, is quite bitter about it. There is, or was, a ranking of dead soldiers - and the code phrases on their official military tombstones - 'fell in battle' is best, 'fell in the line of duty' is not as good. It is not a good thing, but it is a thing.
And like that.
*
This book is comfort reading to me: it's about a dysfunctional family in Israel where one of the two children leaves and goes to live abroad. And he's a bespectacled book-worm.
The other thing like about it is very rich language, very lush descriptions -- including lush descriptions of stench and poverty.
And there are casual and not-so-casual droppings of quotes from books -Books!- this person has a world made of books, and the world of people is slightly less real than the books, sometimes. Or possibly less true. I was looking for a source that identifies the books and the sources of quotes, but had not found one.
It seems to be out of print in translation, while other books by the same writer are in print.
It puzzled me. It is a very Israeli book, though. Maybe it doesn't quite work in other cultures.
I only realised this when after my recent re-reading I went to look online for reactions to it and such - okay, what really wanted was annotations - and I found a review from a USAnian magazine, which had got details wrong ...
1. The naarator's name is not Esau.
I mean, the parents are Abraham and Sarah, the children are twins and the naarator's twin is named Jacob; In the bible the twins were Esau and Jacob. But a Jewish family would not name their child 'Esau'. 'Esau' is the foreigner, the other. The naarator is never named in the text, but from context, his name is probably Isaac.
2. The naarator's nephew dies in the army, as a soldier, but *not* in a war. Jacob, the nephew's father, is quite bitter about it. There is, or was, a ranking of dead soldiers - and the code phrases on their official military tombstones - 'fell in battle' is best, 'fell in the line of duty' is not as good. It is not a good thing, but it is a thing.
And like that.
*
This book is comfort reading to me: it's about a dysfunctional family in Israel where one of the two children leaves and goes to live abroad. And he's a bespectacled book-worm.
The other thing like about it is very rich language, very lush descriptions -- including lush descriptions of stench and poverty.
And there are casual and not-so-casual droppings of quotes from books -Books!- this person has a world made of books, and the world of people is slightly less real than the books, sometimes. Or possibly less true. I was looking for a source that identifies the books and the sources of quotes, but had not found one.
June 9, 2008
Esau has been different than the other “Shalev’s”. Its beginning was somewhat slower than the others but soon enough you rejoined with the well known and well loved unique style of Meir Shalev. Nonetheless, there was a feeling throughout the book that this time he doesn’t want you to get absorbed into the story and into the life of its protagonists, but rather keep in mind that it is merely a piece of fiction prose. At the end I felt like the words are trying to get out of the white page, stretching their necks so I can pick them up with my eyes, like lasso grabs the bull’s neck. It was very peculiar and had it not been the middle of the day, I would think it was a dream. Though different, a book which evokes such intense feelings in me – is highly recommended.
August 17, 2019
Mysticism and passivity, passivity and mysticism.. Shalev really gets me frustrated. Master of words, but there are no heroes, just flies stuck in a time gel, the whole of their trajectories reviewed from a distance. That's probably a Buddhist disengagement, it is of course very aesthetic, but it really makes me want to punch someone.
January 27, 2015
Like John Irving there are a lot of recurring themes in Meir Shalev’s books, strong women, childhood memories of influential adults, food and smells. At first I wasn’t sure whether I would like this one as much as his other books, but I ended up loving it.
October 3, 2018
עשו / מאיר שלו. הוצאת עם עובד (פורסם ב- 2.10.18)
הוא מתנה אהבים עם השפה העברית ומלהטט במילותיה ומכמניה בוירטואוזיות מדהימה שנדיר לראותה כיום במקומותינו. ולו בשל האיכות המופלאה הזו ראוי לקרוא את ספרו של מאיר שלו –"עשו", ולהתענג בו ובהומור הדק והמתוחכם השזור בכתיבתו. לאורך הספור כולו וכחלק מהותי בעלילה המסופרת מפי גיבורו, איש ספר וכתיבה בפני עצמו, הוא בוחן את כוחן של המילים, את אמינותן ואת השפעתן על חיי הדוברים, הכותבים, והשומעים ועל עלילות חייהם. "הנה כך," מסכם המספר את פרשת הגעתו לישראל של אביו "תוך עשרות ספורות של מילים, אני מהרהר ביני לביני, עבר אבי את המדבר הגדול. ממנו למדתי כי המילה היא כלי-הרכב הזריז ביותר, שאין שום מחסום היכול לה ומהירה היא לא רק מן הרוח ומן האור אלא גם מן האמת."
הספר ראה אור לראשונה בשנת 1991, ואני מניחה שרבים מבינכם כבר קראוהו. אלא שהשנה, לרגל מלאת 70 שנה לסופר, יצאה הדפסה מיוחדת וחדשה של ספר זה, אותו מגדיר שלו כאהוב עליו ביותר. עותק ממנה נתגלגל אל ידי, וכמה טוב שכך.
מדובר בספר "למטיבי לכת". הצלילה בו אינה קלה, וסבך הדמויות, ההתרחשויות והאירועים, עד התבהרות צירו המרכזי, מפותל ומורכב ודורש לעיתים קריאה חוזרת של חלק מהפסקאות, ועם זאת, לא יכולתי להניחו מידי. ככל שהתקדם הסיפור התעצמה החוויה, אז, תרשו לעצמכם.
במונולוג רצוף אחד, נפרש בפנינו סיפורה של משפחת אופים הנע בין ירושלים והגליל של ראשית המאה הקודמת ומסתיים בכפר הקטן בשפלת החוף של סוף שנות השבעים. במלאכת מחשבת סיפורית מתוארת מערכת יחסים מורכבת, מרובת מצוקות חיים ותעוקות רגשיות ונטולת רוגע המתקיימת בין האב לרעייתו הגיורת, בין הורים לילדיהם ובין הבנים עצמם, קרובי משפחתם, שכניהם ומקורביהם ואפילו האורחים המקריים שמשתלבים בסיפור ומעניקים לו תבליני טעם, ריח וצבע נדרשים. הכל בכל יש שם - אהבת אם ואשה, אהבת גבר ממומשת וזו שאינה, שנאות וטינות, קנאה וקללות, שכול וכאב, תאוות בלתי ממומשות, ואלו שהתממשו והתבררו כאסון, ועוד. אין רגע דל בחייהם קשיי היום של הדמויות המוצגות כאן בתיאורים עזים, כנים מאד, מוחשים ובה בעת רבי דמיון. שלו מפעיל אצלנו את כל חושינו כקוראים, עד כי ניתן להריח את ריח הזיעה והפרשות הגוף ואת ריח הבצק וטעמו של הלחם הטרי או המאסאפן המתוק, לחוש את מגע כף ידן, עורן ושערן של הדמויות ואת להט חומו של כבשן האפיה, לראות את פרטי פרטיהן ודקויותיהן של סביבות החיים, הנוף והטבע לשמוע את טון הדיבור ושפתם של הדוברים, ופשוט לצלול לתוך הוויית החיים העשירה כל כך שמובאת כאן.
המספר, המכנה עצמו עשו, ממש כמו בן דמותו התנ"כי שמכר את בכורתו בנזיד עדשים ליעקב (כשם אחיו של הסופר) הרחיק עצמו לארצות הברית, בחיפוש אחר מזור לנפשו, ולאחר שלאה, אהבת חייו, נגזלה ממנו על ידי לא אחר מאשר אחיו תאומו, כמו גם המאפיה שהוריש אביהם אברהם, ליעקב, על האף השטמה שרחשה ביניהם. את תהליך הפרדותו מאחיו התאום והשונה ממנו כל כך, הוא מייחס במידה רבה לקוצר הרואי ממנו סבלו שניהם כנערים צעירים. "אבא שמלכתחילה ראה במשקפיים פינוק מיותר, החליט לקנות רק זוג משקפיים אחד שישמש את שנינו.... אבל אני אסיר תודה לאבי, אין לי ספק שבהחלטתו ההיא קבע את מהלכם של חיי יותר מכל אדם אחר."... "ועד שקנו לנו עוד זוג, כבר פעל הזוג המשותף את פעולתו. שוב לא הלכנו יד ביד, וכל אחד מאיתנו פנה לדרכו וחי בעולמו."
את עולם האפיה ממנו הגיע, תרגם המספר לכתיבה אודות לחם, והפכה לקריירה משגשגת שלא הרגיעה בו את כאב האהבה האבודה ומבלי שיקים לעצמו חיים משלו, כמי שנתקיימה בו קללתה של אמו. הוא לא שב לביקור בארץ גם כאשר נפטרה אמו וגם כאשר נהרג אחיינו בצבא מאש ידידותית, ואת כאבי הלב שמאורעות אלו עוררו בו פתר במערכות אבהבים קצרות ובלתי מספקות ובישיבה מול המים שכן "הרהורים ומים בני זוג נצחים הם". 30 שנה לאחר שעזב, הוא חוזר אל הכפר לאחר שנודע לו על ההחמרה במחלת אביו, ואז גם הוא מספר את סיפורו זה, מלאכת מחשבת לתפארה.
כפי ששלו עצמו מעיד על ספריו, גם "עשו" נטוע באדמת הארץ הזו, בנופיה, אנשיה ותולדותיה ומעל לכל – כך לתחושתי - בשפתה.
תענוג אמיתי, לקרוא ולהטמיע.
הוא מתנה אהבים עם השפה העברית ומלהטט במילותיה ומכמניה בוירטואוזיות מדהימה שנדיר לראותה כיום במקומותינו. ולו בשל האיכות המופלאה הזו ראוי לקרוא את ספרו של מאיר שלו –"עשו", ולהתענג בו ובהומור הדק והמתוחכם השזור בכתיבתו. לאורך הספור כולו וכחלק מהותי בעלילה המסופרת מפי גיבורו, איש ספר וכתיבה בפני עצמו, הוא בוחן את כוחן של המילים, את אמינותן ואת השפעתן על חיי הדוברים, הכותבים, והשומעים ועל עלילות חייהם. "הנה כך," מסכם המספר את פרשת הגעתו לישראל של אביו "תוך עשרות ספורות של מילים, אני מהרהר ביני לביני, עבר אבי את המדבר הגדול. ממנו למדתי כי המילה היא כלי-הרכב הזריז ביותר, שאין שום מחסום היכול לה ומהירה היא לא רק מן הרוח ומן האור אלא גם מן האמת."
הספר ראה אור לראשונה בשנת 1991, ואני מניחה שרבים מבינכם כבר קראוהו. אלא שהשנה, לרגל מלאת 70 שנה לסופר, יצאה הדפסה מיוחדת וחדשה של ספר זה, אותו מגדיר שלו כאהוב עליו ביותר. עותק ממנה נתגלגל אל ידי, וכמה טוב שכך.
מדובר בספר "למטיבי לכת". הצלילה בו אינה קלה, וסבך הדמויות, ההתרחשויות והאירועים, עד התבהרות צירו המרכזי, מפותל ומורכב ודורש לעיתים קריאה חוזרת של חלק מהפסקאות, ועם זאת, לא יכולתי להניחו מידי. ככל שהתקדם הסיפור התעצמה החוויה, אז, תרשו לעצמכם.
במונולוג רצוף אחד, נפרש בפנינו סיפורה של משפחת אופים הנע בין ירושלים והגליל של ראשית המאה הקודמת ומסתיים בכפר הקטן בשפלת החוף של סוף שנות השבעים. במלאכת מחשבת סיפורית מתוארת מערכת יחסים מורכבת, מרובת מצוקות חיים ותעוקות רגשיות ונטולת רוגע המתקיימת בין האב לרעייתו הגיורת, בין הורים לילדיהם ובין הבנים עצמם, קרובי משפחתם, שכניהם ומקורביהם ואפילו האורחים המקריים שמשתלבים בסיפור ומעניקים לו תבליני טעם, ריח וצבע נדרשים. הכל בכל יש שם - אהבת אם ואשה, אהבת גבר ממומשת וזו שאינה, שנאות וטינות, קנאה וקללות, שכול וכאב, תאוות בלתי ממומשות, ואלו שהתממשו והתבררו כאסון, ועוד. אין רגע דל בחייהם קשיי היום של הדמויות המוצגות כאן בתיאורים עזים, כנים מאד, מוחשים ובה בעת רבי דמיון. שלו מפעיל אצלנו את כל חושינו כקוראים, עד כי ניתן להריח את ריח הזיעה והפרשות הגוף ואת ריח הבצק וטעמו של הלחם הטרי או המאסאפן המתוק, לחוש את מגע כף ידן, עורן ושערן של הדמויות ואת להט חומו של כבשן האפיה, לראות את פרטי פרטיהן ודקויותיהן של סביבות החיים, הנוף והטבע לשמוע את טון הדיבור ושפתם של הדוברים, ופשוט לצלול לתוך הוויית החיים העשירה כל כך שמובאת כאן.
המספר, המכנה עצמו עשו, ממש כמו בן דמותו התנ"כי שמכר את בכורתו בנזיד עדשים ליעקב (כשם אחיו של הסופר) הרחיק עצמו לארצות הברית, בחיפוש אחר מזור לנפשו, ולאחר שלאה, אהבת חייו, נגזלה ממנו על ידי לא אחר מאשר אחיו תאומו, כמו גם המאפיה שהוריש אביהם אברהם, ליעקב, על האף השטמה שרחשה ביניהם. את תהליך הפרדותו מאחיו התאום והשונה ממנו כל כך, הוא מייחס במידה רבה לקוצר הרואי ממנו סבלו שניהם כנערים צעירים. "אבא שמלכתחילה ראה במשקפיים פינוק מיותר, החליט לקנות רק זוג משקפיים אחד שישמש את שנינו.... אבל אני אסיר תודה לאבי, אין לי ספק שבהחלטתו ההיא קבע את מהלכם של חיי יותר מכל אדם אחר."... "ועד שקנו לנו עוד זוג, כבר פעל הזוג המשותף את פעולתו. שוב לא הלכנו יד ביד, וכל אחד מאיתנו פנה לדרכו וחי בעולמו."
את עולם האפיה ממנו הגיע, תרגם המספר לכתיבה אודות לחם, והפכה לקריירה משגשגת שלא הרגיעה בו את כאב האהבה האבודה ומבלי שיקים לעצמו חיים משלו, כמי שנתקיימה בו קללתה של אמו. הוא לא שב לביקור בארץ גם כאשר נפטרה אמו וגם כאשר נהרג אחיינו בצבא מאש ידידותית, ואת כאבי הלב שמאורעות אלו עוררו בו פתר במערכות אבהבים קצרות ובלתי מספקות ובישיבה מול המים שכן "הרהורים ומים בני זוג נצחים הם". 30 שנה לאחר שעזב, הוא חוזר אל הכפר לאחר שנודע לו על ההחמרה במחלת אביו, ואז גם הוא מספר את סיפורו זה, מלאכת מחשבת לתפארה.
כפי ששלו עצמו מעיד על ספריו, גם "עשו" נטוע באדמת הארץ הזו, בנופיה, אנשיה ותולדותיה ומעל לכל – כך לתחושתי - בשפתה.
תענוג אמיתי, לקרוא ולהטמיע.
August 4, 2025
Толкова смайващо пише Меир Шалев, "Исав".
Семейна сага, разказана от Исав. Двама братя близнаци, Яков и Исав, всеки със своята съдба. И разбира се влюбени в едно и също момиче, Лея.
Кой ще спечели Лея и кого ще прокълне майка им.
Фатална случка ще предизвика избора на Лея.
Единият остава пекар, а другият става писател.
Всички тези колоритни фигури, майката, бащата, близнаците, роднините, създадени с необикновенното перо на Меир Шалев, който те кара да съпреживяваш с всеки от тях. Поглъщаш история след история, почти напълно без пряка реч.
Такова удоволствие ми създаде, навремето си, Горки с автобиографичната си трилогия. Магически реализъм, написан на иврид, красотата на изказа на Нарине Абгарян. Не ги сравнявам, казвам,че изпитвам подобни емоции. Едно съвършенство на мисълта. Истории приказки.
И, хлябът, мирисът на хляб, изконното на човека, навсякъде в романа, "най-историческата, утешителна, романтична и човечна храна от всички."
"... той затаи в себе си омразата и тя растеше и набухваше, докато не придоби свой собствен живот...защото като всяка омраза се подхранваше от собствената си плът."
"Селската библиотека - свят храм на моето юношество, радост на моето детство, отрада за душата ми."
"Брат ми държал сина си на ръце и плакал - така плаче мъжът, когато му се ражда първият син...плач, дето изцежда сълзи от кости."
И какво е всъщност "Исав", семейна сага, психологически роман, любовен роман, религиозна проза?
Семейството, моралът, много любов, а и много омраза, философски разсъждения, малко религия, психологическа дисекция на героите. От всичко и се е получило нещо голямо.
Семейна сага, разказана от Исав. Двама братя близнаци, Яков и Исав, всеки със своята съдба. И разбира се влюбени в едно и също момиче, Лея.
Кой ще спечели Лея и кого ще прокълне майка им.
Фатална случка ще предизвика избора на Лея.
Единият остава пекар, а другият става писател.
Всички тези колоритни фигури, майката, бащата, близнаците, роднините, създадени с необикновенното перо на Меир Шалев, който те кара да съпреживяваш с всеки от тях. Поглъщаш история след история, почти напълно без пряка реч.
Такова удоволствие ми създаде, навремето си, Горки с автобиографичната си трилогия. Магически реализъм, написан на иврид, красотата на изказа на Нарине Абгарян. Не ги сравнявам, казвам,че изпитвам подобни емоции. Едно съвършенство на мисълта. Истории приказки.
И, хлябът, мирисът на хляб, изконното на човека, навсякъде в романа, "най-историческата, утешителна, романтична и човечна храна от всички."
"... той затаи в себе си омразата и тя растеше и набухваше, докато не придоби свой собствен живот...защото като всяка омраза се подхранваше от собствената си плът."
"Селската библиотека - свят храм на моето юношество, радост на моето детство, отрада за душата ми."
"Брат ми държал сина си на ръце и плакал - така плаче мъжът, когато му се ражда първият син...плач, дето изцежда сълзи от кости."
И какво е всъщност "Исав", семейна сага, психологически роман, любовен роман, религиозна проза?
Семейството, моралът, много любов, а и много омраза, философски разсъждения, малко религия, психологическа дисекция на героите. От всичко и се е получило нещо голямо.
July 11, 2019
Premesso che la lettura di Murakami è sempre un'esperienza particolare, ho trovato questo libro molto bello e al momento è quello che preferisco tra quelli letti (kafka, Norwegian, l'uccello che girava ...). Per chi fosse interessatto allego una recensione che ho trovato particolarmente ben riuscita: http://www.lankelot.eu/musica/murakam... " in realtà il romanzo finisce per essere una profonda riflessione – ricca di digressioni laterali e parallele – sulla caducità della vita, sull’amore, la morte, l’importanza degli affetti e delle piccole cose, l’incomunicabilità nella società moderna. L’importanza di danzare, danzare, danzare: farsi trasportare dal vortice del mondo e della vita, affrontando le sfide senza abbattersi mai, senza andare alla deriva. L’importante non è la meta, ma chi incontri lungo la strada." ... e lungo la strada bisogna incontrare almeno una volta Murakami !!!
March 30, 2021
I find Meir Shalev's novels very entertaining, as was this one, even though it wasn't one of his best. One of his early works it seemed much more complex than most of his novels and at times I had a hard time following the quirky characters. Also I was frustrated and very impressed with Shalev's command of Western literature as the allusions and mis-allusions were non-stop and beyond my ability to keep up with it all.
April 30, 2018
Meesterlijke, onnavolgbare vertelkunst.
March 2, 2021
הכי טוב שלו
January 2, 2023
Отлично написано, увлекательный роман на фоне важных исторических событий, прекрасный перевод на русский
May 20, 2023
very good story telling, however too many loose ends, would not recommend
August 19, 2023
The best of Meir Shalev
November 23, 2023
Ik raakte af en toe de weg kwijt in dit magische broodbakkersverhaal. Waarschijnlijk omdat ik het in te gefragmenteerde stukjes heb gelezen.
July 15, 2024
מצחיק, מרתק.
July 11, 2025
One of the greatest books I have ever read.
Displaying 1 - 30 of 53 reviews