What do you think?
Rate this book
Щурчово конче
Приказчица
Тръгнах из Балкана, стигнах поляна и съгледах тамо туй чудо голямо.
Една червенушка пече люта чушка, две стърчиопашки се чукат със чашки, три сиви врабеца пощят една меца. Четири кълвача решават задача, пет кресливи гарги си лежат на тарги, шест бъбриви врани си шият юргани.
Седем кукувици месят хляб от трици, осем чучулиги четат стари книги, девет гургулици си пържат мекици. Десет бекасини ядат жълти дини, единайсет гъски пък си връзват връзки и дванайсет пуйки лъскат свийте буйки.
Тръгнах из Балкана, стигнах поляна и съгледах тамо туй чудо голямо.
Една червенушка пече люта чушка, две стърчиопашки се чукат със чашки, три сиви врабеца пощят една меца. Четири кълвача решават задача, пет кресливи гарги си лежат на тарги, шест бъбриви врани си шият юргани.
Седем кукувици месят хляб от трици, осем чучулиги четат стари книги, девет гургулици си пържат мекици. Десет бекасини ядат жълти дини, единайсет гъски пък си връзват връзки и дванайсет пуйки лъскат свийте буйки.
112 pages, Paperback
First published January 1, 1975
About the author
Асен Разцветников
30 books3 followersАсен Разцветников (псевдоним на Асен Петков Коларов) е български поет, писател и преводач.
Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. От 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а след това на гара Горна Оряховица. Учи славянска филология в Софийския университет (1920 г.), след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921-1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 г.
Учителства в Механо-техническото училище в Габрово (1926-1929 г.). В периода 1930-1934 г. преподава български език в III мъжка гимназия в София, заедно с това е и библиотекар. През 1934 г. работи като библиотекар в Главна дирекция на пощите. От 1934 г. се отдава на литературна дейност — сътрудничи на сп. "Нов път" и сп. "Златорог". След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.
Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. "Българан" под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат — сп. "Червен смях", "Младеж", "Работнически вестник" и др. Причисляван е към един от най-ярките представители на "септемврийската литература" заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка - "Жертвени клади" (1924 г.).
След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на Пейо Яворов той, както и Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Георги Цанев, са обвинени от съпартийците си от БКП в "общоделство" с буржоазията. Заради възникналите разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи, прекратява сътрудничеството си в сп. "Нов път" и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев, "Златорог".
През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от немски език, сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер - част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз.
Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. От 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а след това на гара Горна Оряховица. Учи славянска филология в Софийския университет (1920 г.), след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921-1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 г.
Учителства в Механо-техническото училище в Габрово (1926-1929 г.). В периода 1930-1934 г. преподава български език в III мъжка гимназия в София, заедно с това е и библиотекар. През 1934 г. работи като библиотекар в Главна дирекция на пощите. От 1934 г. се отдава на литературна дейност — сътрудничи на сп. "Нов път" и сп. "Златорог". След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.
Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. "Българан" под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат — сп. "Червен смях", "Младеж", "Работнически вестник" и др. Причисляван е към един от най-ярките представители на "септемврийската литература" заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка - "Жертвени клади" (1924 г.).
След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на Пейо Яворов той, както и Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Георги Цанев, са обвинени от съпартийците си от БКП в "общоделство" с буржоазията. Заради възникналите разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи, прекратява сътрудничеството си в сп. "Нов път" и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев, "Златорог".
През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от немски език, сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер - част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
August 31, 2023
Книгата ми хареса, но не се нарежда сред любимите ми четива.
March 28, 2025
Прекрасни!
February 7, 2014
Приказките са приятни , защото са в рими.Някои предизвикаха доста смях , другите скука.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews