What do you think?
Rate this book
Игра на сенките: българска диаболична фантастика — антология
Българска диаболична фантастика. Сборник с разкази:
„Българската диаболична фантастика“ от Огнян Сапарев
„Малвина“ от Светослав Минков
„Полунощна история“ от Светослав Минков
„Заключени“ от Светослав Минков
„Иконите са творба на дявола“ от Светослав Минков
„Устрел“ от Светослав Минков
„Ужасът“ от Светослав Минков
„Смърт“ от Владимир Полянов
„Ерих Райтерер“ от Владимир Полянов
„Черният дом“ от Владимир Полянов
„Мрежата на дъжда“ от Владимир Полянов
„Произшествие“ от Владимир Полянов
„По-силен от смъртта“ от Владимир Полянов
„Кучето от полето“ от Владимир Полянов
„Смъртен сън“ от Чавдар Мутафов
„Незнайния“ от Георги Райчев
„Съновидения“ от Георги Райчев
„Карнавал“ от Георги Райчев
„Сърцето в картонената кутия“ от Константин Константинов и Светослав Минков
„Българската диаболична фантастика“ от Огнян Сапарев
„Малвина“ от Светослав Минков
„Полунощна история“ от Светослав Минков
„Заключени“ от Светослав Минков
„Иконите са творба на дявола“ от Светослав Минков
„Устрел“ от Светослав Минков
„Ужасът“ от Светослав Минков
„Смърт“ от Владимир Полянов
„Ерих Райтерер“ от Владимир Полянов
„Черният дом“ от Владимир Полянов
„Мрежата на дъжда“ от Владимир Полянов
„Произшествие“ от Владимир Полянов
„По-силен от смъртта“ от Владимир Полянов
„Кучето от полето“ от Владимир Полянов
„Смъртен сън“ от Чавдар Мутафов
„Незнайния“ от Георги Райчев
„Съновидения“ от Георги Райчев
„Карнавал“ от Георги Райчев
„Сърцето в картонената кутия“ от Константин Константинов и Светослав Минков
- GenresBulgarian Literature
306 pages, Paperback
First published January 1, 1983
5 people are currently reading
33 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
September 30, 2025
Изтег- КУПИХ колекцията заради Полянов... но Георги Райчев, I was unfamiliar with your game.
Това, което свързваше всички разкази (освен диаболичното им естество) беше едно - по всяко време разказвачът/главният герой може да се окаже ненадежден разказвач и всъщност смахнатият човечец с когото досега е разговарял всъщност да е самият той. Щурата случка за убийство, разказана от странен събеседник всъщност е потиснат спомен, а странникът не съществува. Това се случи толкова много пъти и все пак никога не го очаквах (сигурно защото четох по един разказ от колекцията на седмица-две).
Предговорът на Огнян Сапарев и ОСОБЕНО цитатът на Боян Пенев относно приземения реализъм на българската литература за мен бяха отлично начало и служат като доказателство защо колекции като тази са изключително важни. (Сложил съм цитата в профила си)
Колко пъти можем да прочетем за Хан Крум или за робско време или за София през 20ти век? Защо магическият реализъм и научната фантастика са толкова редки в литературата ни от миналия век? Разбира се нито аз, нито предполагам Сапарев и Пенев поставяме качеството на сюжетите и литературната стойност на българската проза под въпрос, дори изобщо. Липсата на разнообразие, дори и днес, обаче е доста голяма черна точка.
Отделни оценки:
Светослав Минков - ""Малвина" - 2,5
Светослав Минков - "Полунощна история" - 1,5
Светослав Минков - "Заключени" - 3,5
Владимир Полянов - "Смърт" - 3,5
Владимир Полянов - "Ерих Райтерер" - 4,5
Владимир Полянов - "Черният дом" - 4
Владимир Полянов - "Мрежата на дъжда" - 4,5
Владимир Полянов - "Произшествие" - 1,5
Владимир Полянов - "Кучето от полето" - 2,5
Владимир Полянов - "По - силен от смъртта" - 2
Георги Райчев - "Незнайния" - 4,5
Георги Райчев - "Съновидения" - 5
Георги Райчев - "Карнавал" - 4
РОМАН: Константин Константинов + Светослав Минков - "Сърцето в картонената кутия" - ще пиша за него в ревю на отделното му издание, когато го довърша
Това, което свързваше всички разкази (освен диаболичното им естество) беше едно - по всяко време разказвачът/главният герой може да се окаже ненадежден разказвач и всъщност смахнатият човечец с когото досега е разговарял всъщност да е самият той. Щурата случка за убийство, разказана от странен събеседник всъщност е потиснат спомен, а странникът не съществува. Това се случи толкова много пъти и все пак никога не го очаквах (сигурно защото четох по един разказ от колекцията на седмица-две).
Предговорът на Огнян Сапарев и ОСОБЕНО цитатът на Боян Пенев относно приземения реализъм на българската литература за мен бяха отлично начало и служат като доказателство защо колекции като тази са изключително важни. (Сложил съм цитата в профила си)
Колко пъти можем да прочетем за Хан Крум или за робско време или за София през 20ти век? Защо магическият реализъм и научната фантастика са толкова редки в литературата ни от миналия век? Разбира се нито аз, нито предполагам Сапарев и Пенев поставяме качеството на сюжетите и литературната стойност на българската проза под въпрос, дори изобщо. Липсата на разнообразие, дори и днес, обаче е доста голяма черна точка.
Отделни оценки:
Светослав Минков - ""Малвина" - 2,5
Светослав Минков - "Полунощна история" - 1,5
Светослав Минков - "Заключени" - 3,5
Владимир Полянов - "Смърт" - 3,5
Владимир Полянов - "Ерих Райтерер" - 4,5
Владимир Полянов - "Черният дом" - 4
Владимир Полянов - "Мрежата на дъжда" - 4,5
Владимир Полянов - "Произшествие" - 1,5
Владимир Полянов - "Кучето от полето" - 2,5
Владимир Полянов - "По - силен от смъртта" - 2
Георги Райчев - "Незнайния" - 4,5
Георги Райчев - "Съновидения" - 5
Георги Райчев - "Карнавал" - 4
РОМАН: Константин Константинов + Светослав Минков - "Сърцето в картонената кутия" - ще пиша за него в ревю на отделното му издание, когато го довърша
December 17, 2025
Светослав Минков е абсолютен гений...
Владимир Полянов и Георги Райчев въобще не ми понесоха. То е ясно, че разказите са издадени през 20-те години на миналия век и жените са ги имали за нищо, но все пак доста отвратително - то не ги скубаха, не ги душиха, не се оттъркваха в тях по трамваи, не ги докарваха до самоубийство. Нямам думи.
Романът „Сърцето в картонената кутия“ (1933) на Св. Минков и Константин Константинов много ме впечатли!
Ето и малко цитати:
Св. Минков:
"И аз вече сериозно бях решил да си отида, но в този момент сред мъртвата глухота, която цареше наоколо, звънна един подигравателен смях, който ме ужаси и вледени кръвта ми."
"Оня, който гледа философски на живота, трябва да живее с мъдрото примирение за нищожността на своето съществуване. Тук е ключът на всяка философия, защото всяка философия се ражда от Нищото."
"Всичко наоколо тънеше в дълбока тишина и изглеждаше някак студено, тайнствено, забулено в призрачна сянка и удавено в сън."
Владимир Полянов:
"Струваше му се, че и пеенето, и светлините, и странните хора с цветята в залата са някаква злокобна примка, в която го омотаваше властният му спътник."
"Уж бях спокоен, а все се страхувах от нещо."
"Отправяше поглед по опустялата улица и неговата фигура сякаш ставаше все по-
малка под тежестта на някаква мъка."
Георги Райчев:
"Някога човекът беше цял, здрав, уверен и влюбен в себе си и своята непогрешимост… А сега, питам ви, какво е сега? Една прашинка, която люшкат ветровете. И какво знаем ние! Та ние дори себе си не познаваме. Живееш цял живот със себе си и накрай разбираш, че си бил вечно с някой друг, чужд, когото по-малко знаеш от всеки случайно срещнат."
Из „Сърцето в картонената кутия“:
"Така понякога съдбата отпуща невидимата нишка, с която ни държи, за да даде малка почивка на вечния пленник. Той се почувствува за миг свободен, забравя предупрежденията и заплахата, която виси над него, радва се като дете, танцува и пее, докато едно ново дръпване стегне още по-силно примката около шията му."
"Беше тиха привечер. Слънцето гаснеше на запад и бързите облаци летяха като хвъркати чудовища над далечния небесен пожар. Валериан Пламенов седеше пред писмената си маса. В ръцете му се чернееше малък бровингов револвер, очите му гледаха тъпо и разсеяно. На тая нелепа комедия трябваше да се тури най-сетне край."
Владимир Полянов и Георги Райчев въобще не ми понесоха. То е ясно, че разказите са издадени през 20-те години на миналия век и жените са ги имали за нищо, но все пак доста отвратително - то не ги скубаха, не ги душиха, не се оттъркваха в тях по трамваи, не ги докарваха до самоубийство. Нямам думи.
Романът „Сърцето в картонената кутия“ (1933) на Св. Минков и Константин Константинов много ме впечатли!
Ето и малко цитати:
Св. Минков:
"И аз вече сериозно бях решил да си отида, но в този момент сред мъртвата глухота, която цареше наоколо, звънна един подигравателен смях, който ме ужаси и вледени кръвта ми."
"Оня, който гледа философски на живота, трябва да живее с мъдрото примирение за нищожността на своето съществуване. Тук е ключът на всяка философия, защото всяка философия се ражда от Нищото."
"Всичко наоколо тънеше в дълбока тишина и изглеждаше някак студено, тайнствено, забулено в призрачна сянка и удавено в сън."
Владимир Полянов:
"Струваше му се, че и пеенето, и светлините, и странните хора с цветята в залата са някаква злокобна примка, в която го омотаваше властният му спътник."
"Уж бях спокоен, а все се страхувах от нещо."
"Отправяше поглед по опустялата улица и неговата фигура сякаш ставаше все по-
малка под тежестта на някаква мъка."
Георги Райчев:
"Някога човекът беше цял, здрав, уверен и влюбен в себе си и своята непогрешимост… А сега, питам ви, какво е сега? Една прашинка, която люшкат ветровете. И какво знаем ние! Та ние дори себе си не познаваме. Живееш цял живот със себе си и накрай разбираш, че си бил вечно с някой друг, чужд, когото по-малко знаеш от всеки случайно срещнат."
Из „Сърцето в картонената кутия“:
"Така понякога съдбата отпуща невидимата нишка, с която ни държи, за да даде малка почивка на вечния пленник. Той се почувствува за миг свободен, забравя предупрежденията и заплахата, която виси над него, радва се като дете, танцува и пее, докато едно ново дръпване стегне още по-силно примката около шията му."
"Беше тиха привечер. Слънцето гаснеше на запад и бързите облаци летяха като хвъркати чудовища над далечния небесен пожар. Валериан Пламенов седеше пред писмената си маса. В ръцете му се чернееше малък бровингов револвер, очите му гледаха тъпо и разсеяно. На тая нелепа комедия трябваше да се тури най-сетне край."
Displaying 1 - 2 of 2 reviews