Идеята за книгата е чудесна - читателят научава за пътешествие, на което малцина имат смелост да поемат. Като начин на писане авторът не ми допадна избощо - на моменти нещата се обръщаха повече към техническия аспект от пътуването и усещането беше малко като четене на рекламна брошура - на дрехи, екипировка, инструменти, имена на марки и тн., което отне фокуса от самото преживяване. Според мен авторът е наблегнал на твърде много неважни случки и подробности, които за мен бяха безинтересни, стори ми се, че самите истории за различните хора, с които пътешественикът се среща и различните култури , с които се сблъсква, можеха да са разказани в много по-голям детайл, което щеше да направи книгата в пъти по-увлекателна. Такива истории имаше, но според мен авторът на много места бе предпочел да направи индиректна реклама на различни стоки, което до голяма степен за мен отне от чара на разказа. Друг аспект, който не ми хареса, че на места текстът беше все едно да се възхвали пътешественика (несъзнателно или умишлено). Това беше излишно и определено непривлекателно, тъй като подвизи като тези на Майк Хорн говорят сами за себе си и читателят вижда това - нямало е нужда авторът сам да се 'потупва по рамото'. Все пак в книгата има и много интересни моменти - като близките срещи с различни диви животни, различните форми на пътуване, обичаите и традициите на местното население на различните места по кълбото са досег на читателя с един по-различен начин на живот, за който на мен ми беше интересно да науча. Като заключение - разбираемо е, че такъв тип пътуване е тежко физически и психически - героят на книгата знае това - но в разказът си е избрал да наблегне много повече на физическия аспект, и по-малко разбираме каква е борбата в неговия ум с изпитанията, пред които е изправен - смятам че авторът би могъл да се свърже с читателя доста по-добре ако това беше наобратно.