Jump to ratings and reviews
Rate this book

Върви накъдето те води сърцето. Луизито: Една любовна история

Rate this book
А когато пред теб се открият много пътища и ти не знаеш накъде да тръгнеш, не се спускай наслуки по някой от тях, седни и почакай. Вдишай дълбоко, вдишай с увереността, с която си поела въздух за първи път, при раждането си, не се разсейвай от нищо, чакай, само чакай. Стой неподвижна и мълчаливо се вслушвай в сърцето си. Когато ти заговори, стани и върви натам, накъдето те води то.

232 pages, Paperback

First published January 1, 2011

1 person is currently reading
13 people want to read

About the author

Susanna Tamaro

91 books570 followers
Susanna Tamaro is an Italian novelist.
Her second novel Per voce sola (Just For One Voice) won the International PEN Award and was translated into several languages.
Her novel Va' dove ti porta il cuore (Follow your Heart) was an international best seller.

Ratings & Reviews

What do you think?
Rate this book

Friends & Following

Create a free account to discover what your friends think of this book!

Community Reviews

5 stars
3 (15%)
4 stars
5 (26%)
3 stars
8 (42%)
2 stars
3 (15%)
1 star
0 (0%)
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
Profile Image for Toni.
224 reviews109 followers
September 28, 2012
Върви накъдето те води сърцето.

Няма по-голяма мъка от това да таиш неразказана история
Мая Анджелоу


„Върви накъдето те води сърцето” представлява изповедта на едно сърце, в края на неговия житейски път. Ретроспекцията, която използва авторката може да се стори необичайна, но в случая това е единственият подходящ подход. Ясно застъпена е темата за конфликтът между поколенията (в този случай цели три: баба–майка-внучка), който винаги ще съществува независимо от века, в който се развива действито. Злободневена, трогателна и истинска история.

Трябваше да напиша това писмо не на теб, а на майка ти. Но ако изобщо не го бях написала, моето съществуване наистина щеше да бъде провал. Нормално е да правиш грешки, ако си отидеш без да си сгрешил, това обезсмисля животът ти.

По простата причина, че имаме тяло в нас съществува и мрак... Да живееш означава само да осъзнаваш това, да го знаеш, да се бориш, за да попречиш на мрака да погълне светлината. Пази се от онзи, който е съвършен... от онзи, който ти казва, че ей сеща извади от джоба си готовите рецепти, пази се от всичко, освен от това, което ти казва сърцето ти.

Единствено болката извисява човека, но трябва да я посрещаме с открити гърди. Който се снишава или хленчи, е осъден да загуби.

Вярата идва сама. Тя вече е дошла при вас, но вашата гордост ви пречи да я приемете, задавате много въпроси, усложнявате простите неща. Всъщност ви пречи най-много страхът. Отпуснете се и това, което трябва да дойде ще дойде.

Преди да съдиш някого върви три луни с неговите мокасини... Погледнат отвън, животът на човека често изглежда сгрешен, неразумен, луд. Като си отвън, лесно се заблуждаваш за хората, за техните отношения. Само като си вътре в тях, като си извървял три луни с техните мокасини, можеш да разбереш мотивите им, чувствата им, това, което кара човека да постъпва по един или друг начин. Разбирането идва със смирението, а не с гордостта от знанието.

Γνωρίστε τον εαυτό σας. Опознай себе си.


* * *
Лузито. Една любовна история
Затрогваща книга за тежестта на старостта и жестокостта на самотата, за силата на приятелството и любовта и не на последно място, за достойнствата на борбения характер.
Раят и адът са в ума ни и понякога един малък папагал може да върне загубената хармония в човешката душа.

… За какво служи красотата? За какво служи състраданието? За какво служи хармонията? Важните неща не служат никога за нищо.

Трябва да стане война, та да започне да се различава същественото от несъщественото.

Има твърде много неща на света и цялото това изобилие е допринесло само да се шири все повече невъзпитанието. Сега всички искаха да имат всичко.

Лузита вярваше, че не бива никога да се оставят на удобството... предаваш му се и те парализира, мислиш си, че си жива, а всъщност си вече мумия.

Лед се бе спуснал в сърцето й и оттам бе проникнал с невидимите си иглички във вените, сетне в органите... Измамността на чувствата бе ограбила живота й... жива отвън и мъртва отвътре... Именно папагалът бе предизвикал размразяването, водата, която продължаваше да извира от носа и очите й, беше тъкмо това: ледът, който бе съумяла да разтопи с любовта си.


Displaying 1 - 2 of 2 reviews

Can't find what you're looking for?

Get help and learn more about the design.