Дамян Дамянов : Събрано

by Дамян Дамянов

Във фокуса на лириката на Дамян Дамянов стоят темите за любовта, страданието и вътрешния свят на човека. Яркият талант, дълбоката душевна енергия и интелектуална искреност, с които се отличава неговият стил, определят заслуженото му място сред доайените на българската литературна класика.

Настоящият том е опит за оригинален и изчерпателен начин да се представи творчеството на Дамян Дамянов в неговата пълнота, дълбоки преживявания и „непрестанен диалог със себе си.“

462 pages, Paperback

Published January 1, 2023

About the author

Дамян Петров Дамянов е роден на 18 януари 1935 г. в Сливен. Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на "Тетрадка по всичко" от 1984 г. През 1953 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1961 г. завършва българска филология в Софийския университет.

През шейсетте години работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

За първи път публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно обнародва поетични творби в централния литературен печат.

Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество.

През 1963 г. на руски език излиза книгата му „Пусть окно распахнется“ в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, беларуски, украински, унгарски

Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама сина и една дъщеря.

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 5 out of 5]

ЗНАМЕНИЕ
“Синчето ми - да ми е живо!
страхотен пакостник е вече!
Със своето гласче звънливо
на звынките ми рими пречи.
Ще бутне туй, онуй ще смачка.
Отдето мине, прави диря.
Затрупан с мьнички играчки,
големият ми свят умира.
Големият ми свят! Тъй малък
в рьчичките му той изглежда.
Детето срива в миг без жалост туй,
дето цял живот подреждам.
Ех, синко, стих мой най-чудесен
и моя най-безсмьртна книга,
май моя свят не ти харесва?
Добре бе, синко, пререди го!”

————
ПЕДАНТИЧНОСТ
“Аз съм човек безкрайно педантичен,
макар че ви приличам на поет.
На всяко нещо мястото обичам
и искам всичко да си е наред.
И цял живот подреждам и пререждам
камари книги, мебели... Е, да,
живея си със тихата надежда,
че всичко някой ден ще подредя.
Да, някой ден... Все някой ден прекрасен.
Но тъй ще е безсмислено тогаз -
знам, всичко ще си е на свойто място.
Ех, всичко, всичко... Но, уви, и аз…”

————
ЖИВОТ
“Разлиствам го подобно книга тежка -
ах, аз ли писах всичкото това?
Нелепости, задрасквания, грешки..
Каква ти книга - грозна чернова!
Да можех, бих отново го преписал -
на гланцова хартия, с краснопис,
без ни една-едничка грешна мисъл,
без ни една поправка... Равен, чист,
той би звучал добре, почти разкошно -
без ни едничьк непресметнат ход.
Но щеше ли да има нещо общо
със моя грешен истински живот?”