Хора с прякори : Тъжни разкази

by Божидар Манов

„Разказите, назовани „тъжни“, ме принудиха да ги прочета на един дъх и ме разтърсиха. Те са искрена изповед за добродетелта и мерзостта на човека, за падението и величието му, за безкрайността на човека! Порази ме тяхната автентичност, сякаш са преживени не само от автора, но и от мен. Животът в тях е хем реален, хем преплетен с тихи морални послания, той повлича и подчинява читателя. „Хора с прякори“ е запомнящо се постижение в днешната ни белетристика.“
Акад. Владимир Зарев

„Наистина пределно тъжни са тези разкази. Но странно, нe ни изпълват с песимизъм и отчаяние, защото авторското състрадание ни извисява над безнадеждността. Делничното битие на хората тече с техните наивни и просторечни думи. А всъщност героите са със сложни характери, но не намират спасение от своята трудна и дори самоубийствена участ. А ние, читателите, сякаш за пореден път в българската литература чуваме съчувствените думи на класика: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“.
Проф. Михаил Неделчев

160 pages, Paperback

Published May 26, 2023

Reviews

[Деница Райкова]

Божидар Манов - "Хора с прякори", изд. "Колибри", 2023 г.

Затварям последната страница на тази книга и осъзнавам, че не мога просто да кажа "прочетох я".
Защото книги като тази не се четат. Те се преживяват, чувстват се, някои страници от тях се преглъщат с мъка като горчив и твърд залък, а на моменти, докато четеш, изпитваш почти физическа болка. И понякога се чувстваш като натрапник - пристъпил неканен в чуждата мъка, влязъл в история, която сякаш не е разказана, а изплакана. И си казваш, че сигурно трябва да спреш, да си тръгнеш, то не можеш. И продължаваш нататък.
"Хора с прякори" е малка по обем, но мощна по въздействието си книга. Книга, събрала шестнайсет истории, шестнайсет горчиви човешки съдби, шестнайсет малки свята. Истории на хора, уж непознати на читателя, а докато четеш, и докато историите и се разгръщат пред погледа ти, ти стават близки, влизаш в живота им, съпреживяваш, иска ти се някак да направиш така, че да облекчиш мъката, да подсладиш горчилката. И се хващаш за най-мъждивата светлинка сред целия мрак, казваш си, че ето, може би тази тъжна история ще завърши по-добре от предишната, може би точно този човек ще има малко повече късмет... Но на някои хора в живота се пада само горчилката. И странно - колкото повече тъга има в живота им, толкова по-близки ги усещаш.
"Хора с прякори" е галерия от образи - млади и стари, мъже и жени, от по-отдавнашно и по-ново време. И това е другата й отличителна черта - това усещане за безвремие, което създава. Защото с няколко изключения - може би първите 3-4 разказа - историите в тях не сочат към определено време и биха могли да се случат във всяко едно време. А техните герои са онези пренебрегвани или осмивани от всички "„чудаци", върху които животът е излял цялата си чернилка. И още приживе ги е превърнал почти в сенки - чието изчезване понякога дълго остава незабелязано.
Признавам, че въпреки подзаглавието на книгата - "Тъжни разкази" - поне до четвъртата история не си дадох сметка, че никоя от тях няма да има щастлив край. Не исках да го вярвам, мислех, че просто първите са такива. След това вече просто чаках да видя как ще дойде тъжният край този път.
В тази книга няма разказ, който да не ми е въздействал силно, но все пак, ако трябва да отделя конкретно един - или няколко - бих казала, че това са първите три - "Ербапа", "Мара Клюцина" и "Мара Опълченката". И отделно от тях - отделно, защото той е съкрушителен по начин, по който не може да бъде нито един от другите - "Среден род". Единственият, който не бях сигурна, че ще успея да дочета докрай.
Има хора и книги, с които не просто се срещаш, а с които се намирате - ти книгата и тя - теб. С тази книга се намерихме. И съм безкрайно благодарна за това.

[Kristina Zheleva · Rating 4 out of 5]

Наистина тъжни разкази и то много тъжни, но пък много красиво написано, оживяват пред нас героите, плачем и умираме заедно с тях! Тежка книга, но пък наистина си заслужава да бъде прочетена!

[Деси Жекова · Rating 5 out of 5]

150 страници, почти джобен формат, а тежи тонове. След всеки разказ се налага да помълча, загледана в пространството и да се окопитя преди да вляза в следващата история, в която откривам нишки от предишната. Тази книга е шедьовър в умелото разкритие на реалността и напомнянето, че и в литературата, киното, както в живота, щастливият край не е обещан.