What do you think?
Rate this book
Диктатори, трактори и други приключения
От смъртта на Слободан Милошевич с целия последвал кич на траура, през палачинката на Радован Караджич като местна атракция, до украинското Серенгети на границата с Крим, странния случай с беларуските трактори и арестуването на самия автор[…] Димитър Кенаров е преминал всеки километър от тези истории и е изпитал през собствената си кожа всяка дума. Публикувани в едни от най-престижните англоезични списания, тези текстове сега са важен пробив тук в полето на литературната журналистика. Книга, която показва как се събира лично и политическо в пресечната точка на човека от периферията – човека от влака, от мините, от войните, бивши и настоящи. Силна и абсолютно навременна книга.
Георги Господинов
В тези увлекателни репортажни разкази светът е едновременно познат и непознат. Димитър Кенаров има умението да слуша, без да съди, да бъде свой сред чужди, да свързва привидно разнородни нишки в умела сплав и да черпи от живия живот почти на всяка цена. Неговите места са места, където литературата не наднича често. В тези „периферии“ се разиграват драмите на нашето време. Като всеки вещ пътешественик, Кенаров носи космополитността и интелекта си с лекота. Вярвам, че тази книга ще разшири разбирането на българския читател за това какво може да бъде литературата, както и журналистиката.
Капка Касабова
Георги Господинов
В тези увлекателни репортажни разкази светът е едновременно познат и непознат. Димитър Кенаров има умението да слуша, без да съди, да бъде свой сред чужди, да свързва привидно разнородни нишки в умела сплав и да черпи от живия живот почти на всяка цена. Неговите места са места, където литературата не наднича често. В тези „периферии“ се разиграват драмите на нашето време. Като всеки вещ пътешественик, Кенаров носи космополитността и интелекта си с лекота. Вярвам, че тази книга ще разшири разбирането на българския читател за това какво може да бъде литературата, както и журналистиката.
Капка Касабова
344 pages, малък формат, меки корици
Published May 22, 2023
8 people are currently reading
128 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 17 of 17 reviews
July 21, 2025
Чудесна литературна журналистика (или публицистика), която много силно ме впечатли! Димитър Кенаров е написал разнообразни стойностни и увлекателни репортажи, публикувани в американски списания.
August 14, 2023
Безпокойство. Това усещане остави в мен сборникът на журналиста Димитър Кенаров. Много от литературните му репортажи, писани преди повече от десетилетие, насочват обектива към същия слон в стаята, към който поглеждаме с едно око и днес –въздействието на човешката дейност върху околната среда – въздействие безотговорно, необратимо, разрушително. Опитите на една компания да добива шистов газ в Румъния, а на друга да копае злато в трансилванско село, и отпорът, който отделни мохикани им отправят като лично предизвикателство в защита на своя начин на живот, придобиват съвсем различен прочит днес – нито актуалността на такива събития е излиняла, нито примерът им трябва да остава заключен в предишното десетилетие.
Други истории пък разказват за по-особен тип въздействие – следвоенното и донякъде постколониално в Ирак и Косово с всички противоречия в местната среда, заявени директно и смело от Кенаров. Те не ми бяха сред най-интересните, но пък получих безценна гледна точка, с която не се бях сблъсквала досега.
Трети се занимават с наследството на войната в Югославия и как тези събития отлежават и се утаяват в няколко поколения сърби. И тук картината е твърде нееднозначна, преходът е неусетен между търговийката с близкото минало, нормализираща военнопрестъпниците, и змийската глава на национализма, готова да се надигне над всяка кръчмичка с плакат и знаме и дежурното „беше любезен човек, много мъдър“.
Непреднамерена актуалност имат и двата репортажа от Крим и Южна Украйна, отделни епизоди от които стряскат с пророчества за бъдещата пълномащабна война. И тъй като съдбата на Украйна ме вълнува в момента повече от всичко, тези два разказа изчетох с голяма тревога, питайки се какво ли се случва в момента с най-големия природен резерват на Украйна и един от най-старите в света „Аскания-Нова“. Последната информация, която намерих за него, твърди, че е в ръцете на окупаторите…
Вълшебно-нереален е последният репортаж за едно пътуване по поречието на Дунав. Репортажното минава на заден план, реката, тайнствена като всяка голяма река, натоварена с история, обгръща всичко в мъглата на художествената литература.
Репортажите на Димитър Кенаров са истории с отворен финал и продължаваща актуалност. Искаш да знаеш какво е станало с героите им сега, в момента – дали онзи сериен убиец от Кичево е още в затвора, дали в Белград продължават смехотворния кулинарен тур по стъпките на Радован Караджич; а хората от ромската махала в Сливен живеят ли една идея по-добре; каква е съдбата на селцето в Трансилвания? (Последното развитие е много интересно – селото е обявено от ЮНЕСКО за обект на световното културно наследство и има защитен статус!)
Харесва ми, че Димитър Кенаров не пише като популист, не пише, за да се хареса, не прибягва до евтини трикове. Присъствието му е скромно, дава път на човека и неговата история, като единствената му по-активна роля е в полубиографичния разказ за беларуските трактори. Както казва един от героите му: „Аз съм обикновен човек и моята философия е да оставя колкото може по-малка следа на тая земя.“
Други истории пък разказват за по-особен тип въздействие – следвоенното и донякъде постколониално в Ирак и Косово с всички противоречия в местната среда, заявени директно и смело от Кенаров. Те не ми бяха сред най-интересните, но пък получих безценна гледна точка, с която не се бях сблъсквала досега.
Трети се занимават с наследството на войната в Югославия и как тези събития отлежават и се утаяват в няколко поколения сърби. И тук картината е твърде нееднозначна, преходът е неусетен между търговийката с близкото минало, нормализираща военнопрестъпниците, и змийската глава на национализма, готова да се надигне над всяка кръчмичка с плакат и знаме и дежурното „беше любезен човек, много мъдър“.
Непреднамерена актуалност имат и двата репортажа от Крим и Южна Украйна, отделни епизоди от които стряскат с пророчества за бъдещата пълномащабна война. И тъй като съдбата на Украйна ме вълнува в момента повече от всичко, тези два разказа изчетох с голяма тревога, питайки се какво ли се случва в момента с най-големия природен резерват на Украйна и един от най-старите в света „Аскания-Нова“. Последната информация, която намерих за него, твърди, че е в ръцете на окупаторите…
Вълшебно-нереален е последният репортаж за едно пътуване по поречието на Дунав. Репортажното минава на заден план, реката, тайнствена като всяка голяма река, натоварена с история, обгръща всичко в мъглата на художествената литература.
Репортажите на Димитър Кенаров са истории с отворен финал и продължаваща актуалност. Искаш да знаеш какво е станало с героите им сега, в момента – дали онзи сериен убиец от Кичево е още в затвора, дали в Белград продължават смехотворния кулинарен тур по стъпките на Радован Караджич; а хората от ромската махала в Сливен живеят ли една идея по-добре; каква е съдбата на селцето в Трансилвания? (Последното развитие е много интересно – селото е обявено от ЮНЕСКО за обект на световното културно наследство и има защитен статус!)
Харесва ми, че Димитър Кенаров не пише като популист, не пише, за да се хареса, не прибягва до евтини трикове. Присъствието му е скромно, дава път на човека и неговата история, като единствената му по-активна роля е в полубиографичния разказ за беларуските трактори. Както казва един от героите му: „Аз съм обикновен човек и моята философия е да оставя колкото може по-малка следа на тая земя.“
October 5, 2024
Добрата журналистика е добра литература, а добрата литература създава добра журналистика. “Литература на факта” - много ми хареса това понятие, то е точно обобщение за техническата рамка на всеки от включените репортажи.
Не е лесно да обичаш и искрено да се интересуваш едновременно и от света, и от хората, без да тънеш в блажени и разнообразни илюзии за което и да е от двете. Да си едновременно реалист, любознателен, непредубеден и умерен оптимист е сложна акробатика. Репортажите тук са чудесно, облагородяващо и познавателно приключение из теми, на които рядко обръщаме подобаващо внимание, докато все се оправдаваме с липса на време.
С уговорката, че да се прави родна (централна и особено локална) качествена журналистика често е животоопасно занятие на Балканите и в България. Затова да са живи и здрави “Вирджиния Куотърли Ривю”, “Ескуайър” и другите, които са предоставили трибуна.
Не е лесно да обичаш и искрено да се интересуваш едновременно и от света, и от хората, без да тънеш в блажени и разнообразни илюзии за което и да е от двете. Да си едновременно реалист, любознателен, непредубеден и умерен оптимист е сложна акробатика. Репортажите тук са чудесно, облагородяващо и познавателно приключение из теми, на които рядко обръщаме подобаващо внимание, докато все се оправдаваме с липса на време.
С уговорката, че да се прави родна (централна и особено локална) качествена журналистика често е животоопасно занятие на Балканите и в България. Затова да са живи и здрави “Вирджиния Куотърли Ривю”, “Ескуайър” и другите, които са предоставили трибуна.
June 25, 2023
Интересни истории за места и хора, за които не слушаме често. И написани леко и увлекателно.
May 5, 2025
Жесток е Димитър Кенаров. Преоткривам литературната журналистика през него. В историите намирам отблясъци от собствените си минали преживявания или пък съвсем нови реални, но сюреалистични сюжети на по-малко от 400 км от нас.
August 4, 2024
Бях позабравила, че харесвам този стил на писане под формата на документални статии. Напомни ми на тийнейджърските години и Егоист - сладкото и леко страшно време, когато всичко сякаш все още чакаше да се случи. Заслужава си петте звезди заради феноменалното явление Поп Арт Радован, беларуските трактори и КГБ, Сараево, Рошия Монтана, фракинга и много други близки и далечни теми, които някак ми припомниха защо съм тук и как и други са дошли за същото.
July 2, 2023
В “Диктатори, трактори и други приключения” са събрани избрани репортажи на журналиста Димитър Кенаров, писани между 2006-2021 г. и публикувани в американски периодични издания. Не бързайте да си помисляте, че възрастта на някои текстове е заличила тяхната давност или актуалност, защото в тях гъмжи от живот и вълнуваща събитийност. Кенаров описва микро светове от различни географски точки, а в репортажите му си намират място всякакви интересни хора и инициативи, като учителка по химия, преквалифицирала се в контрабандистка, журналист с тежко криминално хоби, или туристическа екскурзия сред любимите места за палачинки на имперсонираният от Радован Караджич духовен лечител Драган Дабич.
За мен обаче най-високото достойство на книгата е силното литературно присъствие в журналистическото отразяване на Димитър Кенаров. В метафизичното пространство на литературата непрекъснато се откриват нови територии и алтернативни пъщита за изразяване. Литературната, или позната още като наративна журналистика, е творчески, нехудожествен жанр на писане, в който са синхронично свързани техниките на журналистиката и литературния разказ. Тези разказвателни похвати, като ярки описания, развитие на героите, структура на разказа, успяват не само да предадат повече убедителност на отразените събития, но и ангажират читателя емоционално и интелектуално. Сред по-открояващите се имена в този жанр са Том Улф, Труман Капоти и често споменаваната тук, неформален патрон на групата, Джоун Дидиън.
Според Итало Калвино “познаването на света е раздробяване на компактността му”, и в тези репортажи Димитър Кенаров преследва именно това — да изостри сетивата на читателя към непознатото, да разбуди интерес към съставните части на света, или към разслояването на обществените вълнения, за да се оголи и изпъкне личният призив на обикновения човек.
Като репортер Кенаров е активен участник в историята, като често включва свои лични преживявания, наблюдения и размисли. Този потапящ и рефлексивен подход дава на читателя по-интимно и нюансирано разбиране на темата. Важно е да се отбележи, че в текстовете се усеща стремежът към обективната истина, вероятно най-ясно очертан в “Маската на нормалността: По следите на сериен убиец в Македония”, където въпреки безспорната фактология на събитията, авторът съхранява импулса на собствения си глас, за да предпази ��етящия от допълнителни и излишни внушения. Финалът на този репортаж е колкото смирен и притихнал, толкова и литературно грандиозен.
В последните страници страници на този сборник Кенаров ни разхожда в международна обиколна из крайдунавски села. Тези текстове могат да се четат и като пътеписи, чиито художествени описания заслужено могат да се наредят до тези на Алеко и Славейков в същия жанр.
“Всяка сутрин, малко след изгрев, Людмил Кръстев избутва бяло-синята си стъклопластова лодка в мътната река. Течението е силно, водата се усуква и пулсира като възлест мускул под корпуса, нито можеш да я пребориш, нито да ѝ устоиш, така че той полека, почти нежно, натопява веслата си, сякаш се бои да не смути някакъв митичен звяр отдолу. На това място, при българското село Долни Вадин, Дунав е широк и цярствен, пораснала река в зенита на силите си, която скърца с водните си зъби, премазва всяко препятствие по пътя си, всичко поглъща.”
За мен обаче най-високото достойство на книгата е силното литературно присъствие в журналистическото отразяване на Димитър Кенаров. В метафизичното пространство на литературата непрекъснато се откриват нови територии и алтернативни пъщита за изразяване. Литературната, или позната още като наративна журналистика, е творчески, нехудожествен жанр на писане, в който са синхронично свързани техниките на журналистиката и литературния разказ. Тези разказвателни похвати, като ярки описания, развитие на героите, структура на разказа, успяват не само да предадат повече убедителност на отразените събития, но и ангажират читателя емоционално и интелектуално. Сред по-открояващите се имена в този жанр са Том Улф, Труман Капоти и често споменаваната тук, неформален патрон на групата, Джоун Дидиън.
Според Итало Калвино “познаването на света е раздробяване на компактността му”, и в тези репортажи Димитър Кенаров преследва именно това — да изостри сетивата на читателя към непознатото, да разбуди интерес към съставните части на света, или към разслояването на обществените вълнения, за да се оголи и изпъкне личният призив на обикновения човек.
Като репортер Кенаров е активен участник в историята, като често включва свои лични преживявания, наблюдения и размисли. Този потапящ и рефлексивен подход дава на читателя по-интимно и нюансирано разбиране на темата. Важно е да се отбележи, че в текстовете се усеща стремежът към обективната истина, вероятно най-ясно очертан в “Маската на нормалността: По следите на сериен убиец в Македония”, където въпреки безспорната фактология на събитията, авторът съхранява импулса на собствения си глас, за да предпази ��етящия от допълнителни и излишни внушения. Финалът на този репортаж е колкото смирен и притихнал, толкова и литературно грандиозен.
В последните страници страници на този сборник Кенаров ни разхожда в международна обиколна из крайдунавски села. Тези текстове могат да се четат и като пътеписи, чиито художествени описания заслужено могат да се наредят до тези на Алеко и Славейков в същия жанр.
“Всяка сутрин, малко след изгрев, Людмил Кръстев избутва бяло-синята си стъклопластова лодка в мътната река. Течението е силно, водата се усуква и пулсира като възлест мускул под корпуса, нито можеш да я пребориш, нито да ѝ устоиш, така че той полека, почти нежно, натопява веслата си, сякаш се бои да не смути някакъв митичен звяр отдолу. На това място, при българското село Долни Вадин, Дунав е широк и цярствен, пораснала река в зенита на силите си, която скърца с водните си зъби, премазва всяко препятствие по пътя си, всичко поглъща.”
December 15, 2023
Много харесвам репортажна литература.
Всъщност напоследък чета предимно такива книги, художествените все повече ме отегчават.
Репортажната литература е свидетелство на епохата и достоверен източник на познания за историята.
Какво щяхме да знаем за Априлското въстание, ако не беше Захарий Стоянов с неговите „Записки“? Какво щяхме да знаем за отвратителните нрави на комунизма, ако не бяха задочните репортажи на Георги Марков?
Димитър Кенаров работи в този жанр. Неговите репортажи са пример за журналистика, която се вглежда внимателно в хората и събитията и показва важни детайли, които обикновено убягват от вниманието на казионните медии.
Кенаров е очевидец на събитията и ги разказва увлекателно и честно.
Чета книгата му „Диктатори, трактори и други приключения“ с огромно удоволствие. Виждам света през неговия поглед, чувам гласовете на хората, с които се е срещнал.
Димитър Кенаров е забележителен разказвач, от когото ще научите много.
Горещо препоръчвам!
Всъщност напоследък чета предимно такива книги, художествените все повече ме отегчават.
Репортажната литература е свидетелство на епохата и достоверен източник на познания за историята.
Какво щяхме да знаем за Априлското въстание, ако не беше Захарий Стоянов с неговите „Записки“? Какво щяхме да знаем за отвратителните нрави на комунизма, ако не бяха задочните репортажи на Георги Марков?
Димитър Кенаров работи в този жанр. Неговите репортажи са пример за журналистика, която се вглежда внимателно в хората и събитията и показва важни детайли, които обикновено убягват от вниманието на казионните медии.
Кенаров е очевидец на събитията и ги разказва увлекателно и честно.
Чета книгата му „Диктатори, трактори и други приключения“ с огромно удоволствие. Виждам света през неговия поглед, чувам гласовете на хората, с които се е срещнал.
Димитър Кенаров е забележителен разказвач, от когото ще научите много.
Горещо препоръчвам!
January 11, 2025
Dimităr Kenarov, bulharský novinář a dopisovatel řady zahraničních prestižních časopisů a novin. Českému čtenáři je doposud známý pouze jako básník - může si přečíst jeho sbírku Apokrifni životni (2010), kterou přeložil do češtiny Marcel Černý - Apokryfní zvířata (2012). Diktatori, traktori a drugi priključenija je však souborem reportáží z Bulharska, širšího Balkánu a Východní Evropy (kromě dvou textů - jeden se věnuje těžbě břidlicového plynu v Americe, druhý popisuje život na americké vojenské základně v Iráku). Nejvíce mne zaujaly asi kapitoly Maskata na normalnosta o sériovém vrahovi ze zapadlého makedonského městečka, Pop-art Radovan o turistické atrakci, v kterou se přeměnil dům Radovana Karadžiče (mimochodem velmi podobná reportáži Witolda Szablowského v druhé části knihy Tančící medvědi), Ukrajinsko Serengeti o unikátní přírodní rezervaci Askanija-Nova v dnes okupované části Chersonské oblasti (autor ji navštívil po roce 2012, po anexi Krymu, kdy tvořila jakousi nárazníkovou zónu, a Zaplacha za obštestvenija red - putování proti proudu času do montovny traktorů v Bělorusku.
June 24, 2024
Страхотна колекция от статии. Страхотна публицистика. Имам малки забележки към
превода на места, но като цяло писането е стегнато, интересно, образователно, въвлича читателя в темата. Прави читателя емпатичен към “различните” играчи, показва човешкото лице на много проблеми. Текстът за Украйна от 2015 г. е направо пророчески… Този за Беларус беше изпълнен с хумор, въпреки сериозността на ситуацията. Текстовете за Дунав също бяха много лични, най-вече историята на затворника. Историята за златото и добива на шистов газ също бяха много добри.
Единствено тягостна за четене ми беше историята за полицията в Ирак.
превода на места, но като цяло писането е стегнато, интересно, образователно, въвлича читателя в темата. Прави читателя емпатичен към “различните” играчи, показва човешкото лице на много проблеми. Текстът за Украйна от 2015 г. е направо пророчески… Този за Беларус беше изпълнен с хумор, въпреки сериозността на ситуацията. Текстовете за Дунав също бяха много лични, най-вече историята на затворника. Историята за златото и добива на шистов газ също бяха много добри.
Единствено тягостна за четене ми беше историята за полицията в Ирак.
November 15, 2025
Димитър Кенаров е уникален разказвач и макар да ми идва твърде ляв за моите разбирания, тези ,,репортажи" много ми харесаха. За жалост темите, които може би него най-много го вълнуват или поне по текстовете си личи, това, че най-много набляга на тях - фракинга и златото, ми бяха най-малко интересни и въздействащи. И не, че не съм съгласен с написаното, а по-скоро ми беше малко едностранчиво и заклеймяващо написаното по тези теми.
Винаги слушам автора с интерес, когато гостува в различни подкасти, без винаги да съм съгласен с него, и със сигурност ще прочета и втората му книга за българската следа.
Винаги слушам автора с интерес, когато гостува в различни подкасти, без винаги да съм съгласен с него, и със сигурност ще прочета и втората му книга за българската следа.
December 19, 2023
Димитър Кенаров ни среща с диктатори, трактори и други приключения: https://knigolandia.info/book-review/...
Както може би вече знаете, ако ли не, сега ще научите, това са текстове в стил литературна журналистика и отразяващи както злободневни събития, така и общия исторически конктекст, в който се развиват, или както самият Кенаров пише в предговора си, “най-просто казано, тя е смесица от репортаж и белетристика, документална проза, облечена в шикарните дрехи на изкуството”. Това е, пак прибягвам до собствените му думи, “събитийна литература, която изисква активно, чисто физическо взаимодействие с настоящето”, и всъщност читателят е придружител на един смел скитник, който не се свени да отиде там, където малцина биха пристъпили, изключвам може би отразяващите събития на истинско бойно поле. Историите в сборника са писани на английски за американски периодични издания и това позволява на автора както да се възползва, така и до някаква степен да се дистанцира от собствената си националност и неизбежна балканска принадлежност, което има същностно значение за повечето от репортажите, които прави.
ИК Жанет 45
https://knigolandia.info/book-review/...
Както може би вече знаете, ако ли не, сега ще научите, това са текстове в стил литературна журналистика и отразяващи както злободневни събития, така и общия исторически конктекст, в който се развиват, или както самият Кенаров пише в предговора си, “най-просто казано, тя е смесица от репортаж и белетристика, документална проза, облечена в шикарните дрехи на изкуството”. Това е, пак прибягвам до собствените му думи, “събитийна литература, която изисква активно, чисто физическо взаимодействие с настоящето”, и всъщност читателят е придружител на един смел скитник, който не се свени да отиде там, където малцина биха пристъпили, изключвам може би отразяващите събития на истинско бойно поле. Историите в сборника са писани на английски за американски периодични издания и това позволява на автора както да се възползва, така и до някаква степен да се дистанцира от собствената си националност и неизбежна балканска принадлежност, което има същностно значение за повечето от репортажите, които прави.
ИК Жанет 45
https://knigolandia.info/book-review/...
September 12, 2023
Харесвам всичко за този автор - мирогледът му, начинът му на писане, това, че от работата му уча за света чрез преживяване.
кой-знае
October 22, 2024По принцип харесвам такъв тип книги и уводът на тази е интересен, просто сега сякаш не ми се четат такива работи.
September 1, 2025
Пример за добра журналистика, определено.
Но на мен лично ми липсва нещо за да я определя като много добра.
Но на мен лично ми липсва нещо за да я определя като много добра.
December 20, 2024
Великолепна литературна журналистика. Или журналистическа литература. Винаги съм харесвал органичната спойка между двете, а когато е осъществена майсторски, удоволствието е може би по-голямо и от четенето на чиста литература. Отделно, близостта на топосите, културите и темите допринесе към моето лично изживяване. Няколко стряскащи пророчества се прокрадват в тесктовете, писани в периода 2006-2021, особено засягащи Украйна и Русия, но това е силата както на добрата журналистика, така и - в още по-голяма степен - на добрата литература.
Displaying 1 - 17 of 17 reviews