Ламята

by Nikolai Haitov, Николай Хайтов

Genres: Bulgarian Literature

124 pages, Paperback

First published January 1, 1970

About the author

Nikolai Haitov (Bulgarian: Николай Хайтов) was a Bulgarian fiction writer, playwright, patriot and publicist known for his publications and research regarding the life of Bulgarian revolutioner Vasil Levski.

His book Wild Tales was widely translated.

Find out more on Wikipedia.

Reviews

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Ако сте се чудили защо класическите ни родни автори, с които ни занимават до пълно и болезнено отегчение в училище по неправилния начин, никога не са писали фентъзи – всъщност грешите, писали са, но си е цяло приключение да изровиш нещо, което не обяснява за кахърния живот на обикновения селянин, злината на града и буржоазията, и ужасите на някоя си война. Е, всъщност всичко това си го има и в тази малка фентъзийно – иронична книжка, но този път по правилния начин – забавно, стряскащо, където трябва и общо взето носталгично, като в някой любим епизод на Измислици – премислици с бате Влади, което повечето от вас си нямат и представа какво е. Но, хей, всички имаме право на любими соц и пост соц спомени, които да ни сгряват в хладните нощи на ледения капитализъм, и да ни помагат за едно време да си спомняме само с носталгията по едно детство, и нищо повече.

Та, Ламята на Хайтов е зло месоядно животно, погрешно набедено като любител на красиви девойки. Същата се събужда след столетия сън, защото му отрязват специалното сънотворно дърво, засадено от умните ни прадеди някога, точно на отвора на пещерата му. И хайванчето тръгва да си търси храна, а хорицата наоколо твърдо са решили да не му угаждат на кулинарните вкусове. Е, поприклекват малко след няколко покосяващо смехотворни опита на тема „Как да победим дебел тиранозавър рекс с клечка за зъби“, които осигуряват доста кърваво папкане за баба Ламя, но нещата се обръщат щом бива заплашена най-личната мома на селото. Помежду другото се завъжда и доста стабилен бунт срещу управляващите боляри и съветници, които са точно като наизлезли от „Тринайсетата годеница на принца“, и само извънземните ми липсваха понякога.

Далеч съм от мисълта, че Ламята е литературно чудо, но е изключително лек за четене текст, къде маскиран като приказка, къде чист памфлет срещу буржоазната и богаташка клика, живуркаща върху отрудените рамене на работническо – селския колектив, или каквото там е било проблематичната конфронтация по времето на Хайтов. Но можете да го разгледате и като приказно фентъзи, с псевдо юнаци, зли почти-царе, минимум една хубавица за спасяване и чудовище за разфасоване – това последното, почти буквално между другото се получи накрая. Да не забравим и наистина доброто чувство за хумор, понякога даже доста впечатляващо черно такова, което ще ви върне увереността, че големите имена на родната ни литература могат да пишат и поне привидно несериозно, и четимо дори за оперираните от несвойствен патриотизъм и лелеене по обществените ценности на народа като мен. И класиците имали усмивки, ти да видиш.

[Александър Скалд · Rating 5 out of 5]

Когато книгата ти харесва, я прочиташ за нула време. В това се убедих за пореден път, след като с някои от последните прочетени книги се борех с месеци, а тази прочетох за един ден.
Увлекателна история, която хем е българска легенда, хем е фентъзи романче.
В болярство Трипетли хората са подтиснати от алчния болярин Калота, който се крие в страшната си кула, пълна с ужаси. Положението на селяните се влошава, когато двама младежи отсичат Свещеното дърво. Защо то е свещено и защо не трябва да се отсича, помни само един старец. То изпуска магична миризма, която приспива ламята в близката пещера.
Ламята се събужда, Калота се скрива в кулата си, а спасението остава в ръцете на селяните. Първо опитват тарикатите, които се провалят заради прекалена самоувереност и липса на единство. През това време Калота не спира да подтиска поданиците си. Така останалите селяни решават да се справят с две лами - тази, която ги заплашва от пещерата, и онази, която ги тормози от високата си кула.
История за смелост, находчивост и непримиримост, в която подвизите се извършват от „малките” хора, а единството е най-голямата сила.

[Dimitar Apostolov · Rating 2 out of 5]

За мен - многословна и посредствена дестска приказка, с еднопластови герои, в която в вплетена много социалистическа пропаганда.