Екатерина Петрова Йосифова е родена на 4 юни 1941 г. в гр. Кюстендил. Завършила е руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Поетеса. Работила е като учителка, журналистка, драматург.
Книги: Късо пътуване. Стихове (1969), Нощем иде вятър. Стихове (1972), Посвещение (1979), Къща в полето (1983), Имена. Стихотворения (1984), Ненужно поведение. Стихотворения (1993), Подозрения. Стихотворения (1993), Малко стихотворения (1998), Нищо ново. 100 Cтихотворения (2001), Нагоре надолу (2004) и др.
Нейни стихове са превеждани на руски, английски, унгарски, италиански, немски, полски, словашки и др. езици.
Член на Сдружение на български писатели.
Присъждани са й Годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели (1984, 1994), наградата на Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината (1998) и Наградата "Иван Николов" за цялостно творчество (1999), награда "Христо Г. Данов" в категория Поезия за стихосбирката й "Нагоре надолу". Превеждана е в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Унгария.
Екатерина Петрова Йосифова е поетеса. Завършила е руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като учителка, журналистка, драматург.
Нейни стихове са превеждани на руски, английски, унгарски, италиански, немски, полски, словашки и др. езици. Член на Сдружение на български писатели. Присъждани са й Годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели (1984, 1994), наградата на Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината (1998) и Наградата "Иван Николов" за цялостно творчество (1999), награда "Христо Г. Данов" в категория Поезия за стихосбирката й "Нагоре надолу". Превеждана е в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Унгария.
Книги: Късо пътуване. Стихове (1969), Нощем иде вятър. Стихове (1972), Посвещение (1979), Къща в полето (1983), Имена. Стихотворения (1984), Ненужно поведение. Стихотворения (1993), Подозрения. Стихотворения (1993), Малко стихотворения (1998), Нищо ново. 100 Cтихотворения (2001), Нагоре надолу (2004) и др.
Случайно ми попадна в книжарницата. Има някои красиви стихове, на моменти се среща многопластовост. Имаше и крайно безвкусни и абсурдни.
Един от тези, които ми хареса:
В рая Има езеро за преплуване Връх за изкачване Облаци за гледане Пролетни мириси върба и шибой
В рая Си говоря с някого Той знае думите които аз знам И няколко в повече Чел е това което аз съм чела И нещо в повече Взел е със себе си каквото и аз завинаги. Или за донякъде.
Един от тези, които изобщо не ми харесаха (даже няма да го цитирам целия), но: Върху жълтъка - алена точица, миниатюрен зародишен съсирек. (...) Няма да се получи око от това яйце, ще ядеш изтекло око.