Романът в ръцете на читателя е самостоятелен по характер, но като историческа последователност и проследяване на някои човешки съдби той е и трета, и заключителна част на трилогията, започната с книгите "Тътени" (1980) и "Бурята" (1986). Както и първите книги от трилогията, също "И стана ден" е роман, но един от онези исторически романи, в които почти всички събития и "действуващи лица" са действителни и споменът за тях се пази в народната памет или в поизтритите прашни документи от епохата. Това се отнася не само за крупните исторически факти, които се знаят от всеки българин, ходил на училище, но и за повечето от второстепенните, наглед измислени от автора. Същото може да се каже и за героите: съществували са и "играят" с истинските си имена преобладаващата част от тях — както оставилите трайна диря революционери, турски управници, учители, чорбаджии, обществени дейци и т.н., така и безизвестните скромни труженици от рода на абаджии, дребни търговци, слуги, занаятчии, овчари и пр.
И пак както в "Тътени" и "Бурята", за улеснение на онези читатели, които държат непременно да узнаят точната граница между истинското и измисленото от автора, в края са дадени обяснителни бележки (Приложение І); те уточняват фактите или препращат към изворовия, или научноизследователския материал. Добавен (Приложение 2) е и кратък речник на турските и по-малко познатите старинни думи в книгата.
В този последен том са описани създаването и идеите на революционните комитети, както и безсмъртното дело и личноста на Апостола на свободата -Васил Левски, Априлското въстание и поредната Руско-турска, освободителна донякъде за нас война. И естествено, много предателства, подлост и кръв.
Сливен не въстава - просто няма кой да поведе хората, предателството и смъртта на Левски е страшен удар за святото народно дело. Все пак то постига своето, на света е вече известено, че робите не искат и не могат повече да са такива и са готови да жертват всичко!!!
Трилогията трябва да се изучава и обсъжда в училище, но не виждам в наши дни, кой ученик би прочел 3000+ страници...
„И стана ден“ е чудесен роман и превъзходен завършек на „Сливенската трилогия“! Във всичките си творби Цончо Родев е създал правдоподобна и многопластова картина на исторически събития, както и вложил мъдри общочовешки послания. В тази последна част, големият писател е представил революционната дейност на Васил Левски, Априлското въстание и Освобождението по изключително сладкодумен и трогателен начин... Силно препоръчвам трилогията на всички български читатели!
Но не бързайте. Ще трябва с познатите и нови герои да изстрадаме още много премеждия до заветния ден на новата зора. В началото на тази трета част от сливенската епопея си казах ... хммм ... Левски! Препъни-камък за не един творец за пресъздаване. Как се пресъздава този човек. Тук авторът добродушно и чистосърдечно е признал, че и 2 години проучвания не са му били достатъчни за изграждане на литературен образ, за това е направил единственото, което е сметнал за правилно - използвал е реални реплики от писма и пр. на Дякона. Голямото достойнство на епопеята като цяло е, че всички събития и реални исторически личности са прекарани през призмата на "обикновения" човек, неговото битие и житие, такова, каквото е било през този XIX век. в тази част на Османската империя. Империя, но пък земята и душата на Балкана си остават български ...
Някак предугаждах как ще завърши и въпреки това нямам думи още. Ако ще четете исторически роман, то тези 3 книги, всяка от които съдържа обем и приключения за 3 в себе си - са превъзходен избор.
Браво! И поклон пред гредата на Бяновата порта - данъкът платен за свободата.
Трилогията, посветена на Сливен, е изключително ценен труд. Много изследователска работа е коствало на автора, за да пресъздаде по художествен начин събитията по това време, така че да са исторически правдоподобни и увлекателни за четене. Колко ли източници е прехвърлил, сравнил съдържанията им, запълнил празни полета и т.н…, не знам. Това е наистина огромна работа! Похвално е, че първата част е преиздадена през 2023, надявам се, че и останалите ще бъдат скоро. Дано така да достигне до повече читатели, защото си заслужава да бъде четена и препрочитана от нас като българи. А и чудесен сериал може да се получи, базиран на трите романа. Допадна ми, че в романите има много разнообразни образи от различните прослойки на обществото тогава. Съгласна съм с това, че човещината не зависи от религията на човека. Има добри и лоши както сред мюсюлмани, така и сред християни. Нямам обяснение защо тоя колосален труд не е толкова популярен, колкото заслужава. Дано с новото издание това се промени.
Тази книга заслужава да е редом до Време Разделно и Калуна-Каля. Изключително високо ниво! Не са много романите за българското възраждане, които толкова са ми харесали. Препоръчвам горещо.
Попаднах случайно на Сливенската трилогия и благодаря на Бога за тази случайност!
Каквото и да се напише за книгите, ще е малко. Преминах през цялата палитра от човешки чувства, докато ги четях. А красотата на езика, който авторът използва ... забележителен, прекрасен.
Най-сърдечно бих желал повече хора да знаят за тези книги.
Велика, епична трилогия. “И стана ден” е един повече от подобаващ финал. Отделих ѝ почти месец, но някак си така се получи по-добре - всяка вечер с наслада се потапях в света на сливналии от тези бурни времена на 19ти век. Прочетете тази трилогия!
“Колко превратни са понякога в природата причините за радост или скръб! Духне например внезапно онзи априлски вятър, свежият и налудничавият, като гигантска метла запокити нанякъде розовите и белите цветчета на овошките, та дърветата за един ден загубват пролетната си красота и изглеждат ошмулени и тъжни, пък всъщност с неговите пориви е пренесен живителният прашец и те са се оплодили, за да донесат след три-четири месеца чуден берекет.
Или обратното.
След дълга суша рукнат майските дъждове и всеки издумва в радост благодарствени думи към Всевишния, а сетне се окаже, че порои са били това, които са отнесли и тлъстопочвената земя, и семената, хвърлени с надежда в нея, а не онзи дъждец, дето всяка капка била жълтица…
Каквото е с природата, бива и с човеците.”
——-
“Човекът е рожба и част от природата, но е различен от нея — някак унесено произнесе той. — В природата лумне огън и заслепи всичко, а след час е пепел. Докато човекът лумне с подвига си и уж умира, а продължава да свети. И да огрява пътя на другите, които търсят светлината.”
"Робството не се състои в изстъпленията, а в отнетата възможност на способния да постигне преуспяване"
"Насилието ражда насилие, на второто насилие се отвръща с дваж по-страшно насилие и така безкрай - кръговартът, който пет столетия царува в тази земя. Турчинът върши насилия, понеже е в самата му природа и понеже го смята част от правото му на господар, благословено е то и от исляма."
Завършека на трилогията проследява най-важните и бурни събития по българските земи и отново през призмата на сливналии - Българския Великден и църковните борби, делото на Левски и БРЦК, последвалите борби за освобождение, Априлското въстание и кървавото му потушаване и разбира се Руско-турската освободителна война от 1977-78.
Големи са премеждията на нашите познати стари и нови герои, борбата е безмилостна, героизмът е голям, ужасни са и предателствата. Художествено произведение, здраво стъпило на историческите извори за поредн път показват, че без "Дядо Иван" свободата щеше да бъде мираж още дълги, дълги години.