Senza tacchi

by Francesca Lancini

Sofia Martini È una modella milanese di 24 anni che odia il suo lavoro e si racconta un sacco di bugie. Nella sua vita ci sono: i genitori anaffettivi, la sorella Ginevra, sedicenne cinica e colta, Gian Alfonso il praticante avvocato, Alessandro il fotografo e Paolo il libraio maledetto. Ma ci sono soprattutto le modelle: un groviglio di personalità deviate, inutili, stanche, affamate e pericolose. Milano, Miami, Barcellona: sono le tappe del cambiamento di Sofia, scandito da una vita frenetica tra set fotografici, passerelle e incontri surreali. Sofia gira intorno a se stessa cercando sempre di sfuggirsi. Perché, se riuscisse a prendersi, dovrebbe lasciar cadere tante cose inutili che le danno sicurezza: gli uomini, i flash dei fotografi e la sua involontaria bellezza. Perché Sofia Martini È cattiva e ironica, e il suo occhio implacabile si posa con la stessa precisione sul suo animo, su un corpo maschile e sulla stupidità dei tanti che incontra. Sofia si ribella alle frivolezze della moda, che È solo una manifestazione della malattia del momento: la superficialità. Urla l’importanza delle emozioni, combatte contro gli sguardi spenti e va in cerca di quelle risposte che, a volte, È difficile dare anche a se stessi.

282 pages, Paperback

First published January 18, 2011

Reviews

[Lyubina Litsova · Rating 5 out of 5]

„Без токчета“ не е роман за жени с токчета, които гледат отвисоко и повърхностно на света около тях. Всъщност като съдържание тази книга е съвсем далеч от асоциацията, която създава на пръв поглед, когато прочетете заглавието или видите корицата й.

На мен лично ми хареса. Защо ли? Защото е написана - поне аз я усетих така - много искрено и поетично. Между сраниците й живеят самотата, болката и отчуждеността, които главната героиня се опитва да лекува с книги, филми и музика. Разбираш, че дори да имаш идеални мерки, това не значи, че и животът ти е перфектен. Дори напротив!
София е красиво и умно момиче с успешна кариера на манекенка, но с богати и безчувствени родители и неуспешен личен живот. Чувства се нещастна и се страхува да обича в един свят, където царуват повърхностни ценности или такива въобще няма. Свят, в който не се смята за нормално да си любознателен, чувствителен и любящ... София обикаля този свят в опит да избяга от самата себе си, защото не иска да бъде уязвима и крехка. И докато бяга през Милано, Маями и Барселона, нейните душевни терзания сякаш са пътните знаци, които тя следва (без токчета), за да се намери – по-зряла, по-щастлива, готова да прости, готова да обича...

„Днес отразявам небето, което е от настроение като моето. Вече не съм посред лятото на Флорида и ми е студено: бих искала да имам едно пуловерче, изплетено от внимание. Понякога, в някои дни без слънце, се чувствам кръгла нула. Движа се, усещам как крачките задават ритъма на един бавен вървеж...Имам карта на града, но сякаш зная къде отивам.

- Ти си силата на крехккостта – каза той.
- Аз съм София – казвам спонтанно – и се страхувам от всичко.
- Хубаво е човек да се страхува – казва и отпива малко вино. – Това означава, че е чувствителен като лалетата, които се страхуват от тъмнината и от вятъра, но после успяват да оцелеят, както на топло, така и на студено.

Какво може да се очаква от хора, които се отнасят със самите себе си като със същества, сглобени от резервни части? Какво може да се каже на някой, който се плъзга по нещата, без да се остави да бъде докоснат от тях? Как се общува с онези, които търсят вина само у другите?“ – Из „Без токчета“ – Франческа Ланчини

[Niklaus · Rating 4 out of 5]

Mi sono divertito. Sebbene poco "letterario" questo giudizio sintetizza bene le ore (poche) passate a leggerlo. Se vi sono piaciuti libri come "Venere in Metro" di Culicchia o anche "L'eleganza del riccio" di Barbery, potrete trovare in questo esordio della Lancini delle assonanze contestuali che non potranno non piacervi. Stilisticamente ben scritto (di sicuro migliore di quello di "scrittori di chiara fama" ... mediatica) narra delle paturnie di una modella che detesta le modelle, quindi se stessa, e la propria famiglia emotivamente disfunzionale.
Precisazione d'obbligo: non si tratta di narrativa chick-flick.
In verità rileggerei il libro anche solo per le mail inviate alla modella Sofia da Ginevra, la sorella liceale. Il suo personaggio meriterebbe un libro a parte.
Se vivete a Milano e/o avete interagito con famiglie simili e/o con le manie egotiche di chi lavora nel mondo della moda, allora coglierete qua e là brandelli di vita più che reali.
Adesso sono "obbligato" a leggere l'ultimo libro della Lancini sperando in una riconferma.

[Jelena Antic · Rating 1 out of 5]

Ne zasluzuje ni jednu zvezdicu, bas dosadna i depresivna knjiga.

[Preslav Ganev · Rating 3 out of 5]

Романът безспорно е четивен и лек, създава добра атмосфера, макар и да не те обсебва никак, а персонажите си имат свой живот, което не всеки писател съумява да направи.

„Без токчета“ към модното плиткоумие: http://literaturatadnes.com/archives/...

[Kristina Mihaylova · Rating 5 out of 5]

Absolutely stunning!