Les Coeurs Autonomes

by David Foenkinos

"Le plan, c'était d'attacher les flics avec leurs propres menottes. Mais ces deux-là n'ont pas de menottes. Les menottes, c'est le coeur du drame. Plus tard, elle dira que si les flics avaient eu des menottes, rien de tout ce qui va suivre ne serait arrivé. " Histoire d'un amour hors du commun, évocation de la jeunesse révoltée, ce roman est librement inspiré de l'histoire de deux jeunes amants meurtriers.

Genres: France, Fiction, Roman

128 pages, Poche

First published January 1, 2006

About the author

David Foenkinos is a French novelist, playwright, screenwriter and director who studied both literature and music in Paris.

His novel La délicatesse is a bestseller in France. A film based on the book was released in December 2011, with Audrey Tautou as the main character. His novels have appeared in over forty languages, and in 2014 he was awarded the Prix Renaudot for his novel Charlotte.

Growing up in a home with few books and often absent parents, David Foenkinos read and wrote little during his childhood. At 16, he required emergency surgery as a result of a rare pleural infection and spent several months recuperating in hospital, where he began to devour books, learning to paint and play the guitar. From this experience, he says, he kept a drive for life, a force that he wanted to convey through his books.

He studied literature at the Sorbonne and music in a jazz school, eventually becoming a guitar teacher. In the evenings, he was a waiter in a restaurant. After unsuccessfully trying to set up a music group, he turned his hand to writing.

After a handful of failed manuscripts, he found his style, and his first novel Inversion de l'idiotie: de l'influence de deux Polonais (“Inversion of idiocy: influenced by two Poles”), though refused by many other publishers, was published by Gallimard in 2002; the book earned him the François-Mauriac literary prize, awarded by the Académie Française.

David Foenkinos is the brother of director Stéphane Foenkinos.

Reviews

[Doroti · Rating 2 out of 5]

Не съм сигурна, че ми се е случвало да прочета толкова много безумия в толкова кратък текст. Книга - силно казано. Текст, пълен както с много красиви думи, така и с откровени простотии. Една гигантска любов на фона или всъщност в сърцето на един социален протест. Само дето никой не обясни какъв беше проблемът на главния герой (той май и име си нямаше) и срещу какво точно се бунтуваше в тази (каква?) социална среда. Може и на мен да ми се губят важни събития от действителността във Франция в средата на 90-те, но и не може да се очаква да не ми се.
В текста просто липсват контекстът и смисълът на основното действие - едно нападение, което завършва, да кажем, фатално. А това точно нападение е описано почти в реално време за разлика от недомлъвките в първата част, без въобще да се даде инфо какво се цели. Което пък води до мисълта, че нищо не се цели.
Главният герой - уж някаква мега силна личност с романтични идеали (не стана ясно какви) обаче с яко комплекси (от типа 'с колко мъже преди мен си се целувала и защо се виждаше с оня преди да започнеш да се виждаш с мен'). И тя - старлетката без характер, която цели да угоди на капризите му (пак много не стана ясно какви).
Не знам, не знам. Може пък липсващите ми елементи да са нещо като търсен ефект. Но дори и да е така, по-скоро не се е получило. Струва ми се, че тази любовна история, банално представена малко а-ла Бони&Клайд, заслужаваше да е разказана по-разгърнато и в повече контекст.
Целият текст просто звучи като outline на една голяма история, която можеше да бъде доста интересна, ако беше написана.

[Юлия · Rating 5 out of 5]

Може би , ако я бях прочела по - рано или по - късно оценката би била доста по - ниска. Повлия ми и прясно прочетената книга на Амос Оз ( Как да излекуваме фанатик) и това ,което се случва в момента между Палестина и Израел. Това ,че изчетох доста за реалните събития и хора провокирали написването на Независими сърца ) . Елегантен изказ , въздействащ текст. Буквално усещаш тръпка и адреналин , чувство на пряк свидетел на събитието.

[Lyubina Litsova · Rating 4 out of 5]

Героите на този роман са безименни. Те са млади и пълни с живот. Бунтуват се, защото не искат да приемат шаблоните, които обществото им налага. Искат да променят света. Обичат се фанатично.
Те катерят опасни върхове заедно – така изпитват собствените си сили и доверието на човека отсреща. Любовта им е приказна, но за кратко, докато не се изражда в нещо крайно нечовешко – насилието. Насилие над себе си, над другия, над хората около тях.
От влюбени те се превръщат в убийци. Неволно, но безвъзвратно. Една вечер в Париж. Всичко се обърква, заради липсата на белезници. И те бягат. Качват се в грешното такси, което ще ги отведе до грешните действия, до грешно изстреляните куршуми, до грешно пролятата кръв, до безсмислено отнетите животи.
Той умира. Тя остава жива. Намират я наведена над него, целуваща го за последно.
Тази книга е вдъхновена от реални лица и събития, случили се в Париж през октомври 1994 г. Тогава Флоранс Рей и Одри Мопен, млади анархисти, убиват петима души, включително трима полицаи.
Дали това е криминална история? Не бих я определила точно така.
Това е вечната история на изгубените и търсещи пътя към свободата.
Това е историята на младостта, която протяга ръка към хоризонта, за да се хване в по-доброто бъдеще, но пада в пропастта на безумието и смъртта.
Истинската революция е онази, която се случва вътре в човека!
Единствената възможна революция е любовта!

„Спомням си годините, когато не знаех нищо за бъдещето си. Присъщата на младостта несигурност изглеждаше особено натрапчива. Не се пазехме, освен когато правехме любов. Пък и кой правеше истинска любов? Имах чувството, че жените вече не се чукат. Сексуалната свобода бе някакъв мит, за който понякога слушахме, въобще не подозирайки нейното съществуване. Обществото бе жестоко; обвиняваха филмите, че пораждат в податливите мозъци условия за бъдещи варварски деяния. Струваше ми се, че насилието се гнездеше най-вече в ограничеността на утрешния ден. Срещахме угнетени, предварително разрушени хора, победени още от зори. Оставяхме да процъфтят геноцидите в Руанда или в Югославия, все едно, че миналото също не съществуваше. Младежта бе животно, застрашено от изчезване.

Оказах се седнал до нея. Странно, но не бях способен да дам оценка на нейната физика. Красотата неуморно се разхождаше по лицето ѝ. Същото важеше и за нежността, която понякога отстъпваше място на доста мъжки изрази. Нежността ѝ, струва ми се, се изразяваше по-скоро в плахостта ѝ, в някаква предпазливост в жестовете и думите. Раздвиженото ѝ лице бе като на жена, която постоянно се саморазкрива. Като люляна в отвъдното.

Така тя живя всички тези години и в лъжа за това, което виждаше, в забрана да проявява каквото и да било, в нещо като скоба на самата себе си. Бе сянка с усмивка. Сянка, очакваща светлината си, и скоро щеше да я открие с възторжено облекчение. Мощта на дадена любовна история винаги е пропорционална на празнотата, която я е предшествала.

От този момент нататък се виждаха непрекъснато. До неговата смърт бяха постоянно заедно, през всеки ден на късата им история. Да се обичат, да се обичат за момента, нямаше нищо по-важно от това да се обичат. Възвишени бяха тези моменти на първоначална любов, когато се опиваш от познанието на другия, когато да разказваш за живота и миналото си е начин да се свържеш с бъдещето. И най-незначителните случки се подправят с безкрайни украси. Важно е да бъдеш харесван и с миналото си. Вярваме, че любимото същество би могло да ни обича във всеки момент от миналото, което попива с ушите си, докато всъщност неговата моментна любов го кара да се наслаждава на маловажното ни минало. Искаме да опознаем извивките на любовта, както по време на болест лекарите питат за предишните състояние на пациента.

Често се случва голямата любов на един живот да се роди от трупа на предишната.

Независимост – постоянно мисля за тази дума, която ми се струва по-силна от думата свобода. Независим: „Право да се самоопределяш по свои закони, право на индивида свободно да определя правилата, на които се подчинява”. Но може ли човек наистина да бъде независим? Ще трябва да се оправя без пари, това би било условието.

Можеше ли да се убива в името на идеите?

Често имаше чувството, че животът ѝ е подчинен на неговото мнение. Всеки неин жест се стремеше да не го разочарова. Трябваше постоянно да се бори за неговото уважение, да оцелее в сърцето му. Винаги трябваше да се вкопчва, да е на висота и този израз придобиваше буквално значение в подножието на масивите за преодоляване. Изкачваха се заедно и постепенно; докато се чувстваше задушавана от коварния натиск на спортното осъществяване, тя се освобождаваше. Като че ли липсата на кислород им допадаше най-много. За момент усети през нея да минава тръпка на рядко силно щастие. Изкачвайки се все по-нависоко, продължавайки да се изкачват, имаха чувството, че нищо не може да им се случи. Опиянени и възбудени, живееха живота си все едно, че обществото бе някъде над облаците. В усилието се криеше върховното време на тяхната любов. Няма нищо по-символично от моментите, когато оставяш живота си на бдителността на другия, когато държиш въжето, докато другият се изкачва. Два живота обединени в един единствен от абсурдното чувство за мощ, защото над бездната тези животи представляват самата крехкост. Взаимната зависимост, която предполага алпинизмът, е определение за любовна страст в най-радостната ѝ, но понякога и в най-унизителната ѝ същност. Със сигурност ненапразно тези занимания влизат в категорията „екстремни спортове”.

Всеки човек е куче на друг човек.

Кои са тези двама души, които се появяват в историята, която не е тяхна? Винаги е невероятно странно да бъдеш така захвърлен в сърцето на чуждо съществуване. Защо тази кола? А не предишната или следващата. И защо всички последващи подробности още повече подчертават усещането, че драмите се градят от най-незначителни неща? Колата бе точно тази, която не трябваше да вземат.

Да се върнем на телата. Неизменната част на драмата. Всичко останало ще бъде изкривено от спомените на хората, от техните възприятия, изкривено от болката и страха. И от опитите за забрава. Двама души на едно и също място ще видят коренно различни неща. Няма една истина. Всеки надписва и фантазира, а истината остава някъде там, изчерпана. Единствената истина са мъртвите. Те са там. След няколко минути ще ��е опитат да реанимират двамата полицаи и шофьора на таксито. След още няколко минути вече няма да опитват нищо. И това ще е раждането на сираци и вдовици.

Миговете на първата целувка, боят с възглавници, неприятната любов на неприятните дни също, изкачванията на планини и спусканията, вечната възбуда, изгубените илюзии, абсолютното, явното щастие, увисналото време, всичко е тук, все още в този миг, още по-ясно и по-силно от всякога, може би. Вкусът на устните му в студа. Вкусът на устните му, като прехвърляне на смъртта.”

Из „Независими сърца” – Давид Фоенкинос
Превод от френски: Георги Ангелов
Издателство „Пулсио” 2009

[Sonia Maillochon · Rating 3 out of 5]

Lecture très rapide, pas le temps de s'imprégner de l'histoire et du contexte.

[Justine Lecaron · Rating 1 out of 5]

Je n’ai pas accrochée à l’histoire, ni aux personnages. Je trouve que le livre est remplis de détails un peu lourds et l’auteur essaye d’en faire un peu de trop dans son écriture.
Je suis fan des romans de David Foenkinos mais ses premiers sont pas incroyables…

[Amandine · Rating 2 out of 5]

Le point positif de ce livre : il se lit très rapidement. Mais alors pour ce qui est du reste... l'impression d'un déjà lu, des personnages manquant de profondeur, une intrigue sans grand intérêt. L'histoire semblait pourtant intéressante et aurait pu l'être, mais j'ai comme l'impression d'avoir lu un brouillon et non une œuvre terminée. Les pages décrivant la fusillade savent tenir le lecteur en haleine mais quel chemin laborieux avant d'y arriver. Et puis...plus rien. Comme ça, d'un coup. Quel est l'intérêt du personnage du narrateur ? Qui est-il ? Et la fille, comment peut-elle être décrite de manière si passive et soumise dans les trois quarts de l'ouvrage, et réaliser le casse avec autant de sang froid ? Autant de questions qui resteront sans réponse. Je suis allée au bout de ma lecture car le livre ne compte que 126 pages et que je voulais découvrir quel était cet horrible événement mentionné en ouverture du livre. C'était une après-midi de perdue.

[Carolina Barbosa · Rating 3 out of 5]

Uma leitura de David bem diferente do que tô acostumada.

Um dos primeiros livros escritos por ele então o estilo de escrita é bem diferente do atual, que me fez apaixonar por ele, porém já tinha um pouco do jeito mais poético de escrever.

Aparentemente ele pegou o caso de um cr!me que rolou no verão de 1995 em Paris e contou do ponto de vista de alguém que conheceu os dois autores do tal cr!me, ninguém é nomeado e as coisas são o tempo todo meio embaçadas, analisando muito mais a relação entre os dois.

Não sei. Como não é muito do estilo dos livros atuais dele, foi o que eu menos gostei.
Porém foi uma experiência ótima conhecer outras “facetas” dele.
Mas sigo na missão de ler até a lista de compras desse homem e completar minha coleção dele.

[Auriane · Rating 3 out of 5]

Après beaucoup de déception dans l’écriture de foenkinos je redécouvre une écriture qui me plait enfin. J’aurais aimé en savoir plus sur le procès mais en même temps je trouve que le livre à été couper au bon moment pour laisser du mystère, de plus il nous pousse à faire nous mêmes nos recherches si on veut en savoir plus. J’ai aimé découvrir la folie grandissante des deux protagonistes. J’aurais aimé en comprendre d’avantage sur elle qui est dépeinte de manière très différentes entre le début et la fin. Mais la aussi est tout le mystère de la réalité que l’on ne pourra jamais découvrir. L’a-t-il tellement formaté qu’elle en est devenue qui elle est la fin ou était-elle folle de base ?

[_fanny_lme · Rating 4 out of 5]

Au début j'avoue j'ai eu du mal à me mettre dedans, avoir qui est qui ect je comprenais pas où j'étais.
Puis d'un coup tout s'est éclairci et à partir de ce moment j'ai commencé à aimer.
Et vraiment aimé. J'ai adoré même.
La première partie se base sur leur relation qui est toxique et je trouve ça trop intéressant.
Puis on apprend qu'il y a une deuxième partie, qui elle est dans l'action. Ils vont passer à l'acte mais tout va tourner de travers. Jusqu'à la fin on est captivé par ce qui va leurs arriver.
Est-ce qu'ils vont s'en sortir ?

[Emel · Rating 4 out of 5]

4

Nanterre mentionné!
La scène finale est si bien écrite, empreinte d'angoisse et d'adrénaline. Je l'ai dévorée et même relue.
Je n'ai cependant pas nécessairement compris le choix du point de vue employé… Pourquoi nous faire découvrir cette histoire au travers d'un personnage éloigné des protagonistes mais loin de leur être inconnu, qui leur porte un intérêt sans pour autant chercher à mettre à nu leurs attentions…
Si je devais retenir une chose de cet ouvrage c'est que l'amour ne cause pas la folie, il lui donne un sens.

[amour · Rating 2 out of 5]

jsp j’ai l’impression que c’était un peu un livre de droite
j’ai pas compris l’intérêt
heureusement que y’avait les 10 dernières pages quoi
mais pq faire les autres ?
c joliment écrit mais jme suis un peu forcé à lire
jsuis fier de moi cependant
(mais je dois accepter que c pas un journal intime ici et que y’a bien des gens qui lisent ceci et donc s’en branlent de mon processus de pa je veux lire et qu’est ce que je lis)

[zoee.rcd · Rating 3 out of 5]

Un livre très prenant et intéressant qui nous ouvre sur des façons de penser auxquelles on ne fait pas attention/que l’on ne connaît pas. Une histoire bien réaliste et des personnages si humain. Pourtant, ce n’est pas le genre de livre que j’apprécie habituellement mais il était bien à lire une fois

[Martin C · Rating 3 out of 5]

Très bien écrit, peut-être trop lyrique parfois. Assez niais je trouve, le portrait dépeint des deux amants me gêne, probablement car il s’agit d’un réel fait divers et que cela donne une image possiblement éloignée de la réalité du vrai couple. La partie 2 est bien cependant, l’action y est bien décrite, tout en gardant le lyrisme de la première partie.

[Pauline Vdk · Rating 4 out of 5]

Foenkinos verrast me regelmatig met zijn treffende beeldspraak. Toch vond ik het verhaal niet zo meeslepend. De ik-persoon kende de mensen waarover hij vertelde ook maar als verre vriend, dus hij kon de personnages niet erg uitdiepen, wat jammer was.

[Ash Pistache · Rating 5 out of 5]

Un livre original de par sa narration, un sujet passionnant, un style toujours aussi élégant... J'ai adoré !

[estellee jss · Rating 2 out of 5]

il fallait faire lire ça à la Estelle de 16 ans

[Béatrice · Rating 2 out of 5]

Je n'avais aucun souvenir de ce fait divers affreux, mais je n'arrive pas à ressentir de la sympathie pour les "héros", ce qui m'empêche grandement d'apprécier l'écriture de l'auteur !

[Romane Farley · Rating 3 out of 5]

« Porte de Pantin, porte de l'amour qui fait de l'un le pantin de l'autre. »

[lou · Rating 3 out of 5]

peut-être trop politique pour moi

[Ethereal Reader · Rating 2 out of 5]

2,5/5⭐️

[Lyne · Rating 4 out of 5]

Très différent du style de foenkinos mais très poétique et beau

[Kimia Mello · Rating 3 out of 5]

Bien mais sans plus

[lya · Rating 3 out of 5]

I didn’t like this book, i mean the story but as always i love the writing of foenkinos.
So if this « new » is interesting you go read did other ways don’t

[VengeurPaneuropéen78 · Rating 4 out of 5]

Lmec qu’arrive pas à oublier son ex

[Justine Gallis · Rating 5 out of 5]

j’ai beaucoup aimé , l’histoire d’amour est bien apporté , c’est un livre court plutôt facile à lire et très intéressant

[Maxence COUTON · Rating 4 out of 5]

Assez long sur le début, et pas tellement compréhensible.
Mais la fin est vraiment bien avec un peu de tension.
Je l’ai trouvé cool

[Colombe Lorient · Rating 5 out of 5]

C’est une immersion dans l'amour brûlant et insouciant de la jeunesse, cette folie douce où chaque instant est vécu à pleine intensité. Foenkinos capture avec une précision rare cette passion dévorante, où l’on aime sans se soucier des conséquences, avec une force aveugle qui transcende tout. Son écriture, à la fois fluide et poignante, rend cet amour vibrant et fragile, comme un souffle court qui nous emporte. C’est un roman qui m’a bouleversée, un hommage à la beauté de l’amour jeune et à cette époque où l’on croit que rien ne peut nous briser.

[Em · Rating 4 out of 5]

ACAB haha

[Marie Papet · Rating 3 out of 5]

Pas mon préféré

[enorab04 · Rating 4 out of 5]

Comment ça des étudiants en lettres à La Sorbonne (littéralement moi) deviennent des tueurs comme ça ???