И в първата, и във втората книга на дилогията авторът ни представя в увлекатлена перспектива пилотируемата космонавтика и с присъщия си реалистичен маниер разкрива пред читателите живописни и широкообхватни панорами на усвояваните от хората луни и далечни планети.
Sergei Ivanovich Pavlov (born June 30, 1935, Berdyansk) is a soviet science fiction writer, one of the classicists of modern science fiction. Member of the "Union of Soviet Writers" (1970), Member of KLF "Alcor" (1990), winner of the "Aelita" (1985), winner of the Ivan Yefremov's nomination "For outstanding contribution to the development of domestic fiction" (2004). He is also the founder of the literary Award "Moon Rainbow".
Тук идва развързката, но нещата всъщност стават по-зле. Авторът успява да върже логическата линия, да разкаже за случилото се с Лунна дъга (толкова недесцеплинирани десантчици не бях виждал), но закъсва в обясненията. Като се изключи претрупаната с картини експедиция на Тоболски, която в един момент просто става сложна за възприемане, остават двата основни въпроса: 1. Хората изобщо не разбират какво се е случило, само се надяват да не се случва повече. 2. Хората не могат да се разберат с "екзотите", даже и не опитват, въпреки че екзотите се опитват да им помогнат по всякакъв начин. Най-лесното за което се сещат е да ги изпратят с еднопосочен билет към мнооого далечния Космос... Соц реализмът е пречел за правилното разрешаване на конфликта и това си личи много в един момент.
След сравнително интересната първа част на Лунна дъга, очаквах и втората част да е на подобно ниво... За съжаление, тотално загубих интерес към средата, и дочетох книгата само благодарение на ината си.