Чудни чудеса в зимната гора – Мама Меца без да знае се сдобива с малък Мечо, който гладен си не трае. Тръгва Меца мед да дири и попада на пчелина. Там пчелите работливи я нападат и натирят. Да я търси малък Мечо тръгва през гората зимна, в снежна преспа се загубва. Тук е време Зайо храбър да се включи и мечето да спаси. Чудеса в гората стават – Зайо пита с мед отмъква, после билков чай вари и за малко да пострада. Но мечето е приятел верен, заека от мама ще спаси. После сгушени в кожуха мамин двамата ще чакат пролетта. Една приказка за приятелството, верността и храбростта – зимна приказка за зимната гора.
Асен Сираков е писател, езиковед, публицист, преводач и драматург с над 1000 публикации в периодичния печат. Популярен автор и водещ на “12+Пляс!” (БНР, от 1993-1998 г.); водещ на “Нощен Хоризонт” и 12+3 (БНР); “Неделен магазин” (1998-1999, БНТ); “Горе, Долу” (“Панорама”, 1999, БНТ). Има издадени три стихосбирки и няколко романа и сборници с разкази. Сред тях са “Малък енциклопедичен речник, “Галерия на шантавите”, “Прозрението на Буридановото магаре”, “Наследникът на Колизеума”, “Портрети Натюрморти”, “Само за мъже – кулинарни вълшебства, “Трите кита” и др. Носител на наградите: “Premios ondas” (“Гран при”, раздел “радио”, Барселона), “Златен таралеж” (журналистика, София), “Златно перо” (литература и публицистика, София), “ПОКИ” (поезия, Харманли).
Всички знаем, че мечките спят зимен сън. Но знаете ли, че и бебетата мечета често се раждат през зимата? Точно така, съвсем не е рядкост новото мечешко поколение да се появи по време на хибернацията. Точно това се случва и в „Приказка за малък Мечо или кога Зайо спи зимен сън” (изд. „Дамян Яков”). Римувана книга на Асен Сираков с цветните илюстрации на художника Виктор Паунов разказва за една сащисана Мама Меца, един ревлив малък Мечо, едновременно лаком и злояд, и един Зайо, който се чувства длъжен с цената на всичко да помогне на малкия малчуган. Прочетете ревюто на „Книжни Криле”: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Обожавам рисунките в тази книга - има нещо тим-бъртънско в тях (като чувство за хумор, не толкова като стил). Безцеремонни са, макар детски. Страховити са и много нежни същевременно.
Голямата приятна изненада за мен обаче беше историята и чудесният начин, по който е написана. Всичко изглежда знайно - обичайните заподозрени Мечо и Зайо, ама нъц!:) Не са обичайни, не са милички, нито плюшенки, ами са своенравни и чепати. Нула патос. Където се появи, веднага го чуква по чутурата чудесното чувство за хумор на Асен Сираков.
Купих си я заради илюстрациите на Виктор Паунов и понеже дълго се чудех, харесвам ли рисунките му или не, сега реших, че ги. Текстът също е страхотно забавен. :)