... Уви, в преводите си на френски (придържащи се към нашия неримуван дванайсетостъпник) тези великолепни басни губят частица от своето очарование, и все пак богатството им е такова, че те ще зарадват и най-изискания ни читател. Франкофонията би трябвало да поиска извинение за хладното отношение на букурещкия ни културен център към анонимния им автор. Пиер-Франсоа Фондюсак - "Льо брик-а-брак кюлтюрел" - Париж
... За пръв път не само животни и предмети, но и абстрактни понятия заговарят като хора (при това някои от тях наши съвременници) в басните на българския поет. Известните досега баснописци могат да му дишат праха... Едно "непременно" за библиотеката на всеки културен австралиец и новозеландец! Надяваме се, че в бъдеще извънредно даровитият автор ще използва за продукцията си и нашата местна фауна (особено торбестото млекопитаещо - символ на страната ни). Карл Хопър - "Дъ Модерн Пегасус" - Канбера
... Басните на този българин - истинско чудо! От днес нататък настолна книга за всеки добър американец. Джек Калабрезе - "Кентъки фрайед чикен Артнюз" - Ню Александрия, Кентъки
... Въпреки няколкото иронични думи към нашия любим Иван Андреевич Крилов, радостен факт е, че книгата с коментирани басни на българския поет, разчупваща познатия ни от времето на соца христоматиен стил, е истинско явление в жанра. Но защо само 73? Още 27 бисера, и числото им би се закръглило за радост на нашия многомилионен читател. Иля Скоморохов - "Литературное обозрение" - С. Петербург
... Една дълбока християнска човечност, която - запазвайки лаическата форма на баснята - е близка по дух до евангелските притчи и ще съдейства за сближаването на двете Църкви - католическата и православната. Падре Антонио Бевилакуа - "Болетино летерарио дел Ватикано" - Рим
... Радостен съм да ви съобщя, че успяхме да включим великолепния автор на "Ледник и печка" в новото издание на Б. Е. Поради липса на място не ще можем да поместим ухиления портрет на г-н Петров, за което целият ни отдел най-искрено съжалява. Ще поправим опущението си в следаащото издание. С уважение: Джеймс П. Търти, заместник-началник на отдел "Световна литература" към изд. "Британска Енциклопедия" - Лондон
... Мъдрият и всеопрощаващ дух на Талмуда, Мишната и Тората сякаш облъхва тези съвременни басни. Четиво за препоръчване. Бюлетин на Централната консистория - Йерусалим
Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров. На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“. След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991). Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.
Валери Петров ми е любим писател! Всеки един негов текст ми звучи наистина искренно. Става ти приятно и топло като четеш. В училище отначало винаги съм имала проблеми (в прогимназията) когато трябваше да тълкуваме произведението на даден автор. Понеже всеки път прочитах, онова върху, което предстоеше да работим без да разчитам на преразкази. И често се случваше да изкажа собствено мнение, различно от общия шаблон, който ни "спускаше" госпожата. А това от своя страна водеше до пълно отрицание на едно по-различно виждане от "нормалното", което ни бе налагано да видим. (Но кое е "нормално" на тоя свят?) казава дори самия автор в книгата... Затова може би и не съм във възторг от оценяването на знания, чрез тест. Може би тестът има място в някои дисцплини, но не считам, че подходящ в литературата, където е по-добре да не си ограничен в своя отговор. Специално в тази му книга Валери Петров е събрал мъдростта на едно място. И нея като голяма част от книгите, които почвах да чета като малка, съм я чела неколкратно. От 2010 година насам, три или четири пъти. Спомням си, че около Коледа я получих за подарък. Прекрасни басни! Заслужава си да се прочете българския Лафонтен, Крилов или Езоп или не, това е просто Валери Петров!
Приключението, на което ни отправя Валери Петров със своите басни, е неописуемо богато на образи, разнопосочни препратки, гениални хрумвания, морални поуки и, разбира се, хумористични рими на всяка една страница. Авторът сътворява цял един свят на чудати взаимодействия, които метафорично и алюзивно ни даряват с важни уроци за живота, а споделените насред тях интригуващи факти от битието на самия баснописец правят четенето забавно, но и затрогващо. "От иглу до кюнец" е прекрасна по много начини книга, която би обогатила и ощастливила както малки, така и големи, но сякаш повече тежнее към последните. :)