Започнах книгата с много ниски очаквания и каква изненада се оказа само! Плътен и жив исторически разказ за последните години преди да падне Шишмановото царство. Севаст Огнян се превръща в един от най-любимите ми герои, писани от български автор - достоен, смел и самоотвержен, със самосъзнание много подходящо за епохата, в която живее. Ако трябва да сравнявам по "историческа плътност и детайли", мисля че се равнява единствено на "Адмиралът на султан Мехмед II" от Войно Войнов. Двете заедно ми бяха по-полезни от всички часове по история в училище взети заедно <3