Снежните пясъци на Хира

by Красимира Стоева

Красимира Стоева е родена в Пловдив през 1984 г. Завършила е социология и журналистика в ПУ „Паисий Хилендарски“, а сега подготвя магистратура по „Бизнес комуникации и връзки с обществеността“. Със своята проза е печелила различни награди — на издателствата „Пигмалион“, „Аргус“ и „Хермес“, както и от националните конкурси „Огънят на Орфей“ и „Фантастично изкуство — Бургас“. Сборникът „Снежните пясъци на Хира“ е нейната дебютна книга.

Признавам, че съм доволна от мисленето и моженето на новото поколение в лицето на Красимира Стоева, и силно се надявам начинаещите магьосници да свалят проклятието, което тегне над българската литература, и да я покажат на света, защото тя съществува.

Величка Настрадинова

Факт е, че Красимира Стоева умее да пише и има богато въображение. Факт е, че това е първата й книга. Останалото е фантастика, и то от най-добрата.

Емануел Икономов

Съдържание

Отвъд портата – стр.9
Тест за оцеляване – стр.31
Снежните пясъци на Хира – стр.88
Магия за начинаещи – стр.110
Камък с цвят на мечти – стр.126
Последният мираж – стр.151
Теменужено сияние – стр.187
Крилатият елен – стр.219
Конниците на апокалипсиса – стр.258
Минало забравено – стр.281
Скитник – стр.322

352 pages, Paperback

First published January 1, 2008

About the author

Биография в БГ-Фантастика.

Биография в Уикипедия.

Reviews

[Бранимир Събев · Rating 3 out of 5]

С Краси Стоева се запознахме на конкурса за дебютна книга Южна Пролет 2009 - Хасково. Не спечелихме награди, но спечелихме нещо може би по-ценно - познанства, контакти и евентуални бъдещи приятелства. Сега ще направя ревю на книжката й, дано се зарадва на плюсовете, които ще й дам и успее да преглътне минусите :-) Книгата й е сборник с единадесет фантастични разказа, повечето по-длъжки като обем. И така, да започваме!

Плюсове:

+ Оригинални идеи - съвсем нови неща е прокарала в творбите си, браво;
+ Това цитатче от разказа "Тест за оцеляване" ми хареса много - "Тя [книгата] носеше полуизтритото заглавие "Оцеляване на ръба" и изглеждаше на ръба на бъдещото си оцеляване";
+ В същия разказ съвсем леко, но настоятелно е засегнала темата за ненормално скъпите учебници, които си принуден да си купуваш - история, позната ми до болка от студентството;
+ Друго което ми хареса е болката от "откриването на топлата вода" - хрумва ти нещо и впоследствие разбираш, че е вече измислено. Събитие, с което съм се сблъсквал като писател неведнъж;
+ Словосъчетанието "обикновен човек с необикновени способности", което срещнах;
+ Описанието на Конниците на Апокалипсиса от едноименния разказ е нещо невероятно! Направо ме изпълни на макс! Когато бяхме в Хасково трябваше да прочетем по един пасаж от книгите си и тя се чудеше кой точно да бъде - е, аз й показах моята схема: разлистваш бързо книгата като ветрило и напосоки посочваш някъде и където уцелиш, там е най-добре. Естествено, уцелих точно там, където трябва :D

Минуси:

- Стилът на писане в повечето случаи е тромав, разточителен, прекалено раздут текст. Навява скука - неща, които може да се кажат в 2 страници, са разхвърляни на 20;
- Малко илюстрации, които пък за сметка не ме радват. Вярно, че самият Димитър Стоянов - Димо ги е рисувал, но лично според мен стилът му е идеален за корици, но не и за вътрешни илюстрации;
- На моменти бяга от повествованието и се впуска в обяснения и размишления - просто разкажи историята бе, жена;
- В един разказ срещнах съчетанието "голи, напукани и мухлясали стени". Присмейте ми се, ако не съм прав, но аз поне досега съм срещал немално напукани стени и мухлясали такива, но никога заедно и двете неща. Стените мухлясват от влага, пък се напукват от суша. Не знам, може и да бъркам, но лично на мен ми се вижда неестествено една стена да е едновременно напукана и мухлясала.

[Ангѣлъ · Rating 2 out of 5]

Като цяло не се впечатлих от историите, които прочетох, преди да спра. Дори разказът, дал името на сборника, беше по-скоро глава от роман, отколкото завършено произведение. Началото му беше много изчистено и завладяващо, но свърши бързичко и някак една идея по-рано. Разказите са приятни, но смятам, че са за по-млада аудитория (14-22).