Новият прочит на историята, който ни предлага Мелер, е колкото скандален, толкова безцеремонен!
Коя е най-голямата лъжа в историята - че съществува “историческата истина”! Германският журналист Ха. А. Мелер, автор на десетки документални книги, безмилостно разкрива измамите и манипулациите, с които е пълна световната историография. Според Мелер повечето от “великите” личности, населяващи учебниците по история, са банда професионални лъжци, негодници и убийци, най-често - серийни. Останалите от компанията на величията - като легендарните пророци Мойсей, Исус и Мохамед - или не са съществували, или са съзнателно митологизирани от поколения баснописци.
Единственото величествено у Александър Велики е манията му за величие. Основателят на християнската етика Павел е хитър кариерист и злостен клеветник. Благородният Цезар се оказва болезнено завистлив бисексуален садист. Откривателят Колумб блести най-вече с безмерната си алчност и безграничната си жестокост. Само една десета от греховете на реформатора Мартин Лутер е достатъчна да му осигури вечен абонамент за най-горещия казан в пъкъла. Гениалният пълководец Наполеон редовно проваля военните си кампании и носи всички белези на класически военнопрестъпник. Възпяваният като ловък политик Бисмарк дава на Германия необратим тласък към бездната на фашизма и така предопределя кошмара на двете световни войни.
Авторът е разгледал биографиите на някои от най-спорните личности в историята - Мойсей, Исус, Мохамед, Наполеон, Александър Македонски, фон Бисмарк, Христофор Колумб, Мартин Лутер и др., като разгледал различни гледни точки и накрая се е опитал да направи свои изводи с инструментите на рационалното, премахвайки всички краски, магии, преувеличения, легенди, сладки истории и платен пиар. Защото нали затова е историята, за да се извличат поуки от нея, иначе за какво ни е?
Мойсей и Исус - в книгата са разгледани отделно, а Мелер извежда очебийните прилики, както и методологията на създаване на религии. Още като погледнем техните "официални" и изпълнени с чудеса, свръхестествени биографии, ще повдигнем вежди. От писанията научаваме, че преди да се роди Мойсей, фараонът на Египет започва да се страхува от пророчествата и безпощадно заповядва да се умъртвят всички новородени. Това е история с елементарна цел, която иска да предизвика както съжаление, така и силна омраза срещу противниците. Същата технология е използвана и за историите при Исус, там също преди да се роди е било заповядано да се убият всички младенци. Мойсей изхранва народа си с манна небесна, лекува бедните и безпомощните, контролира водата. Исус също изхранва от нищото народа си, лекува бедните и безпомощните, контролира водата. Но тези истории дори не са оригинални, а изплагиатствани от по-ранни култури. Същите истории за чудеса имаме и за фараоните, тези полубогове, които контролират теченията на Нил и които изхранвали народа. Историите с възкръсенията на Исус и Мойсей са съмнително изкопирани и от тези за бог Митра. Мелер посочва също така и други очевадни прилики с древногръцките и древноиндийски легенди. Дори десетте божи заповеди не са оригинални. Тук и два и друг момент - всяването на страх. Ужасяващите божи наказания. Раят. Отново изкопирани от по-древни култури. Механизмът е един и същ. Мойсей и Исус, а по-късно и Мохамед, всичките те имали "видения" (по-скоро халюцинации). Тези видения не са били нищо друго освен практично средство да се предявят и легитимират политически претенции, да се наберат и приобщят маси и с тях да се укрепи властта. Средство за контрол, изфабрикуван още от древността, замаскиран с добре пробутани добродетели.
Като споменахме Мохамед, за разлика от предшествениците си, той е реален образ, който обаче е бил неимоверно много хиперболизиран. Непрекъснато получавал видения, дори тогава, когато с тях си е осигурявал някоя жена. Не се е спрял дори пред красивата съпруга на сина му Саид, като неморалната постъпка я оправдал с поредните видения и откровения на Аллах. Взел е за съпруга и 7-годишната Айша (СЕДЕМ!). Мохамед е направил това, което и предшествениците му - нова политическа догма, с която тръгнал да покорява земите наоколо.
Взех книгата назаем заинтригуван как са поставени фактите и защитени твърденията, че Х е лъжа. За съжаление, в голяма степен, стилът е изкуствено скандален, силно наподобяващ този на конспиративните теории - обвинението в лъжа често е изказано максимално рязко и с тежки думи, а защитени с факти (референции към други книги) са не повече от 10% от твърденията. За книга, която фокусира върху това, че далеч не всеки източник на информация е надежден, доста странно е 90% от твърденията да са потвърдени единствено от "защото аз казвам така".
Давам две звезди, а не само една, защото всяка глава е разказана в две части - първата разказва "популярната версия" на съответния "мит" (често хиперболизиран или поне опростен), а втората част "разбива мита" (по-горе вече обясних как и доколко успява). Е, поне първите части са приятно що-годе историческо четиво и научих някои неща. От втората поне си тренирах критическото мислене :)
Книгата е писана (и преведена) за непредубедени читатели, или за такива, които не ги е страх за момент да погледнат на нещата от друг ъгъл, да се позамислят "аБе тук май нещо не е както трябва", и да си проверят фактите. Нали не очаквате авторът на въпросната книга да ви преподава история, теология, география и да запълва куп други пропуски в образованието? Или може би липсват цитати на старогръцки, санскрит и древноегипетски, за да могат възмущаващите се, че нямало достатъчно факти в книгата, да са доволни?! Който има чувство за критика (и самокритика) ще разбере и ще оцени по колко достъпен и интересен начин са представени темите в книгата. За неразбралите и съмняващите се - седнете (може и да си полегнете), прочетете си фактите (всичките възможни) и след една година пак прочетете книгата.
Това не е книга, по-скоро луксозна тоалетна хартия. Всичко прилича на драсканици на квартален пияница чел Светоний, Херодот, Овидий, някоя друга глава от Библията, Пик и Блиц. Ясно е, че владелите на империи са постигнали своите цели с цената на стотици хиляди жертви, ама да го пишеш като незадоволен алкохолизиран тинейджър, е просто неприемливо, а е наистина недопустимо уж елитно издателство като Бард изобщо да го отпечатват. Налице е изключителна оскъдица от реални доказателства (съжалявам за оксиморона), няма цитирани извори, резултати от археологически изследвания, смислени анализи. Мога да определя книгата като една безсмислена полюция. Не си купувайте тази книга!!!
Всяка монета има две страни. Включително и историята. С минаване на годините историческите събития и личности се идеализират и обвиват в мъгляв облак на слава. Във всяка война има жертви. Всяка личност с власт страда от параноя. Всеки цели просперитет и могъщество. Като цяло цяло, няма да откриете топлата вода с това което ще прочетете. А дори и да бъдете "скандализирани" с нещо, авторът не посочва източник. Няма как да се проверят фактите. А историята се основава на факти все пак. Интересно четиво за любителите на историята, с леко изкривен фокус, без розови очила. Различна гледна точка представена от автора. За някои личности се изказва толкова сурово, че сякаш лично са го обидили!
Книгата не е хубава. Темите, които обхваща и пише за тях са актуални, но липсват доказателства, които да подкрепят твърденията му. Определено всичко прилича на драсканици на пияница. Нещата, за които говори, че са лъжи са исторически факти и не са скрити в историята относно убийствата и т.н. Самият автор не се явява историк. Историкът е безпристрастен, а авторът не е. Прочетете Български хроникиС.Цанев като образец за даване на исторически доказателства.
Това е антикнига. Написана е, за да се измени историята. Авторът "за награда" му е дадено американско жителство. Лошото е, че това е тенденция и тепърва ще се пишат подобни книги, които да изличат истината!