Взех книгата назаем заинтригуван как са поставени фактите и защитени твърденията, че Х е лъжа. За съжаление, в голяма степен, стилът е изкуствено скандален, силно наподобяващ този на конспиративните теории - обвинението в лъжа често е изказано максимално рязко и с тежки думи, а защитени с факти (референции към други книги) са не повече от 10% от твърденията. За книга, която фокусира върху това, че далеч не всеки източник на информация е надежден, доста странно е 90% от твърденията да са потвърдени единствено от "защото аз казвам така".
Давам две звезди, а не само една, защото всяка глава е разказана в две части - първата разказва "популярната версия" на съответния "мит" (често хиперболизиран или поне опростен), а втората част "разбива мита" (по-горе вече обясних как и доколко успява). Е, поне първите части са приятно що-годе историческо четиво и научих някои неща. От втората поне си тренирах критическото мислене :)