Като всяка книга с къси текстове - за мен бе трудна. Но в същото време безкрайно приятна именно заради концентрираността си. След някои легенди не можех да спя от ужас :-)
Абсолютно брутален с безжалието си на моменти, народът, който е родил такива легенди на честта и достойнството, не може да не извика възхищение. Липсва им мекотата на прощението, но така е без християнство. И все пак - близки ми бяха като светоусещане, близки на българите с техния Тангра, който всичко вижда и знае. Човек прави това, което трябва, колебание и малодушие няма.
Не стигнах до края, наситих се.