Не се влюбвай привечер

by Валентин Пламенов

184 pages, Unknown Binding

First published January 1, 1987

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Има романи, злощастно удавени във въртопа на Прехода и несправедливо подминати от вниманието на родния читател. Такъв, по скромното ми мнение, е и този, излязъл през 1987 (изданието на "Сиела", което наскоро придобих, е от 2012, но са запазени старите правописни норми - "чувствувам", "участвувам", „действувам“ и пр.)

Валентин Пламенов, рано отишъл си (на 52 години през 2003), се представя като брилянтен разказвач. В скромния обем от 200 страници кримката му успя да улови духа на онова любопитно време - края на 80-те, когато основите на "строя" вече са започнали да се подкопават и "Запада", с всичките му плюсове и минуси, лека-полека е взел да се инфилтрира към по-далечните кътчета на Източния блок. Кухо звънтящите, и по принцип неосъществимите идеали съвсем логично са загубили битката с бурно зараждащото се "частно предприемачество". Елитни държанки, безскрупулни мутри, дребни тарикати и мошеници, парвенюта, бедни интелектуалци... такива са хората, с които ще трябва да се срещне лейтенантът от милицията Младен Демирев, в опит да разплете убийството на Юлия Стоева. А книжлето, без да се замисля го нареждам до превъзходните романи на Христо Калчев за столичната арт бохема от годините на късния соц. - "Луда вода" и "Вътрешна светлина".

Комплексът на българина, Лъчо – дай да направим всичко за детето! Мъкни, влачи, натикай го в университета, купи му апартамент, кола, прекъсни овреме сърдечната му връзка с „един от тия, дето днес са тук, а утре ги няма“! Намери му мъж. Докато накрая това петдесетгодишно бебе те набута в старчески дом, за да ти дойде акълът в главата…

Този свят не е справедлив. Никак. Едни се раждат с късмет, други се раждат без късмет, трети се раждат на мястото на други… На едни природата дава съвършенство, други така обижда, че животът минава някъде покрай тях. На природата не можеш се подмаза. Организирани туристи умират от инфаркт, докато заклети пияници доживяват до дълбока старост.


… превъплътената посредственост, която притежава способността да печели пари, затова е още по-нагла и опасна! Посредствеността е заразителна! Тя е като проказата!

Първата любов идва винаги към трийсетте години! ... Любовта е немислима без чувството, че не си вечен. На осемнайсет години си оптимист, следователно плътен егоист. Струва ти се, че всичко е повторимо. А вече на трийсет се научаваш да пазиш любовта си.

[Lora Vangelova · Rating 4 out of 5]

„Не се влюбвай привечер“ носи всички белези на произведение от криминалния жанр – напрегнато повествование, усложнена интрига която задържа вниманието на читателя, неочаквана развръзка: едно на пръв поглед „излишно” убийство, кражби на икони, интересни съдби – ето с какво се сблъсква в първото си самостоятелно разследване лейтенант Младен Демирев. Авторът не надарява героя си с никакви изключителни качества. Пред нас е един от тези млади криминалисти, които енергично, изобретателно и съвестно си вършат работата.
Оказва се, че тази книга е пълна с изненади. Като започнем от заглавието, което ми хвана първо погледа на рафта. На пръв поглед въобще не предположих, че е криминална история. Въпреки, че не съм голям фен на този жанр, тук се крият доста житейски съвети, които оставям сами да откриете. Понякога все още се сещам за тази книга. Също и едно много интересно мнение по отношение на абортите, с което някои от читателите ще се съгласят, а други ще успорят. Стилът на писане много ми допадна и историята се чете бързо. Тази книга ме накара да се влюбя в българската съвремена проза.

[Adi · Rating 1 out of 5]

Не останах впечатлена от тази книга. Историята ми се стори прекалено накъсана и поне според мен липсваше логика и последователвост.

[Tsvetomira · Rating 5 out of 5]

Изключително напомнящо сериите на Чандлър за Филип Марлоу.Нарежда се в любимите ми книги веднага.