Индия е страна на контрасти, цветове и легенди за велики войни, просветени мъдреци, красиви принцеси, благородни управници и причудливи създания (които понякога се оказват и канибали). Тази книжка ви среща с всичко гореизброено по много.
Тази книга е съставена от една главна история, в която се проследява житейския път на тримата братя Юдищира, Бхимасена и Арждуна, познати или непознати още от всеизвестния индийски епос “Махабхарата”, като тази тяхна история е преплетена с още много други митове.
Сега… Както се вижда от оценката ми, можете да се досетите, че книгата не беше моето. Но това може да си е изцяло мое изкривяване, тъй като съм запозната с “Махабхарата” и този сбор от приказки просто бледнее пред епоса.
Все пак смятам, че ако човек иска да се докосне до традиционната култура на Индия и да си изгради някакъв бегъл поглед върху индийската митология, то книжката отлично върши тази работа. Някои приказки вътре бяха любопитни, други изобщо не ми се понравиха, но си заслужава да им се хвърли един поглед ако на човек му се чете нещо нестандартно.
Това, която ми направи лошо впечатление, не е свързано толкова с приказките, (които впрочем за първи път са издадени 1974 година в България) колкото с корицата на новото издание на “Миранда”. Ако някога сте попадали на старото издание от 1974, няма как да не забележите, че принцеса Дамайанти има доста различно лице, от това на корицата на новото издание. Няма да изпадам в детайли, тъй като всеки човек лесно може да направи съпоставка между двете корици, но наистина ми прави лошо впечатление, че на новата корица Дамайанти прилича повече на испанска принцеса, отколкото на индийска. Въпросът защо от издателството са решили да преправят лицето на индийката и да го направят по-европеидно доста ме озадачава. И при всички положения не ми се нрави.