"Кървава Малага" е 3D роман! Боряна Дукова, нашият гид, деликатно ни режисира и ние се втурваме в събития като персонажи, минаващи през цялата палитра на човешките емоции.
Рецепта за прочутото вино "Малага", антики и останки от най-старите европейци... Ето съставките на взривоопасния коктейл в тъмната мутренска история, която Боряна Дукова разказва в романа си "Кървава Малага". Младата и красива преводачка Ирина е въвлечена в тях и не й остава друго освен да стигне до диригента на екшъна - фамозен испанец. Любов и омраза, кръв и пари, лъжи и истини са объркани в трептящото нервно кълбо на сюжета. А обличането и събличането на истината е лайтмотивът на завладяващия роман, който се чете на един дъх.
Боряна Дукова е българска писателка и преводачка на художествена литература от испански език. Завършва испанска филология в Софийския университет. През 2012 г. излиза първият ѝ роман „Кървава малага“, през следващата „Опасна монета“, а през 2014 г. „Разкаянието на Диего“, трилъри с исторически загадки, в които вплита късчета от историята на България и Испания в съвременни сюжети с криминална нишка. Автор е на сборника с разкази „Сърцето не лъже“ и новели с едноименното заглавие „Новели“.
На фестивала на криминалния роман „Семана негра“, провеждащ се в испанския град Хихон, през 2014 г. представя българската криминална литература от последните двайсет години с беседа и статия на испански език „Престъпление по български“.
Член е на AIEР, Международната асоциация на писателите криминалисти.
Боряна Дукова е преводач на художествена литература от испански език, като сред имената, които е превеждала се нареждат Исабел Алиенде, Лаура Ескивел, Артуро Перес-Реверте, Хорхе Луис Борхес. Преподавала е испански език в СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Понастоящем сътрудничи на Испанския културен център „Институт Сервантес“.
“Кървава малага” е като пейзаж , затворил на преден план в пространството и времето лица, сцени, истории и съдби , украсени с фон от легенти и предания за траките и тяхната роля в появата на виното.
Малагата е сорт вино, което се произвежда в Испания - не знаех този факт, докато не прочетох книгата. Обичам вината и книги за вина, винарни, отглеждане на лози, но тази не ме впечатли. Ирина е преводачка и превежда на испанците, които идват да проучват пазарите в България за търговия с вина. Само че тази преводачка беше описана като лекомислена и флиртаджийка. Имаше уж едно убийство, но авторката не се задълбава нито в любовните авантюри на героинята, нито в характера на героите, нито в криминалните елементи в книгата - кражби на стари археологически находки, за да не се променя историята и България да не се окаже с най-древните находки. Всичко е измислено и нагласено в романа. Давам 2/5, заради темата с вината, легендата за юнак Мавруд и други подобни находки.
Беше наистина увлекателно написана книга и се четеше изключително бързо. Също така, наистина беше полукриминална история, както е отбелязано на корицата. Не следва догмите на класическите криминални романи, но въпреки това този аспект на романа ми хареса. Беше изключителен случай, като замисъл и като развитието му и беше голямо удоволствие да следя и да правя тук-таме някоя догадка. Това, което започна като стандартното "откриване на труп" продължи да се надгражда и обогатява, докато се превърна в една сложна и многоизмерна история, в която бе замесен кой ли не - като се стигне дори до един продавач на икони :) А вино частта беше перфектна - черешката на сладоледа, ако позволите това неумело гастрономическо сравнение. За съжаление, другата полу-част не ми допадна. Корицата обещаваше любов - а аз много обичам съчетанието на криминално разследване с любов. Но връзките на главната героиня не можах да окачествя като любов, не дори като припламнала страст или дори флирт. Те бяха многобройни, особено ако се включат всичките минали споменавания за връзки, че изглеждаха по-скоро като рутина и убиване на скуката, все едно ще е кръвна обида, ако чужденецът, за когото превежда, не се опита да я свали. Може би всичко това беше реалистично, но все тая - това не е тази част от реалността, за която ми доставя удоволствие да чета - аз базирам оценките си именно на това. Тази част наистина ми досади и ми попречи да ѝ съпреживявам. Освен това, краят ми се видя пришпорен. Колебаех се в оценката си - по скоро дали да закръгля своето 3.5 към три или към четири. Но персонажите наистина бяха старателно изградени и много пълнокръвни, криминалната нишка - оригинална, и, както казах, авторката много приятно и умело водеше повествованието. Всичко това натежа, и закръглих към по-високото.