What do you think?
Rate this book
Наричаха ме Желязната ръка
290 pages, Hardcover
First published January 1, 1971
73 people want to read
About the author
Цончо Родев
20 books38 followersЦончо Христов Родев e български писател, автор на исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и новели.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
January 12, 2022
Май много не се е променяло по нашите земи от поне 1000 г.
Пореден, твърде занимателен исторически роман, който чета от Родев. Говорим за времето на цар Ивайло. Период, в който държавата е по-скоро слаба и твърде, твърде зависима от Византия. Образът на Ивайло логично е един от най-интригуващите в историята ни. Сега, забравяме всичките глупости за свинаря. Те, за съжаление и тук намират почва. Стефан Цанев правеше интересно сравнение на Ивайло с Жана Дарк, която се явява на световната историческа карта към два века по-късно. Говорим за бунт, породен от някаква всенародна несправедливост, който сякаш самото провидение (светците) наставляват. Голям феномен е и позволява както историческо и лирическо упражняване по темата, така и въображение. Много благодатна за писане тема.
Събитията са ни представени през погледа на един войн, византиец, само че отгледан от български боляри. Нещо като професионален войн. Който му се отдава да си говори както с византийския Василевс, така и с Мария царица Търновска, така и с войводата ни - Ивайло. Замесен е в любовна драма (разбира се), освен войнските и ценностните премеждия, които преживява. Чрез него научаваме всичко за "селския бунт", лошите боляри, слабите царе и положението на народа.
Стилът на Родев вече не мога да сбъркам от километри. Както многото му добри страни:
- фабула, улавяне на духа на съответната епоха, изграждането на персонажите;
така и няколкото (за мен) леки слабости - като постоянното "случайно" срещане на главните герои, което тук все пак не е в чак такива размери, че да се оплачем.
Ако от нещо ще се оплача, то е може би билото неизбежно за времето на издаване (70-те) полъх на .... сещате се, това за силата на селянина срещу омразната аристокрация ... но да го оставим и това настрана. Твърде удобно е било, за да бъде пропуснато от партията, а знаем, че авторът като цяло не е бил с най-подходящ за нея произход и вероятно е трябвало да направи романа по политкоректен (за времето си). Не го виня, недейте и вие. То и официалната ни история от онова време, че и по-късно, не вдига Ивайло от митологените около него, а ги нагажда по общата воля.
Самият краят на Ивайло също се отклонява от историографията, като даже според мен тя е по-интересна. Друго е по-важно - много добре е предадено обаянието му над другите хора. Той е водач, който пленява всеки, който го чуе и види. Кара ги да повярват в правотата на каузата. От последния просяк, до някои водачи на армии, които се възхищават на мъжеството и вродения войнски талант. Ето това е предадено чудесно с художествени похвати.
Интересен, както винаги. Вече си мисля, че трудно ще се сбърка с коя да е книга на Родев.
П.П.
Това го няма в романа, но го има в историята. Показател за живота и делото му са нароилите се след смъртта "лъжеивайловци". Толкова силен е бил споменът в народната памет. Мине не мине време и се появявал някой "нов" Ивайло - я с претенция за потомък, я с претенция за просвещение от същите светци, който е вдигал (или поне е пробвал да всигне) народа. Какъв по-стойностен референт от този факт. Когато всички искат да са като теб, като идеала за теб. Когато народът тръгва след всеки появил се във вековете напред Ивайло.
Пореден, твърде занимателен исторически роман, който чета от Родев. Говорим за времето на цар Ивайло. Период, в който държавата е по-скоро слаба и твърде, твърде зависима от Византия. Образът на Ивайло логично е един от най-интригуващите в историята ни. Сега, забравяме всичките глупости за свинаря. Те, за съжаление и тук намират почва. Стефан Цанев правеше интересно сравнение на Ивайло с Жана Дарк, която се явява на световната историческа карта към два века по-късно. Говорим за бунт, породен от някаква всенародна несправедливост, който сякаш самото провидение (светците) наставляват. Голям феномен е и позволява както историческо и лирическо упражняване по темата, така и въображение. Много благодатна за писане тема.
Събитията са ни представени през погледа на един войн, византиец, само че отгледан от български боляри. Нещо като професионален войн. Който му се отдава да си говори както с византийския Василевс, така и с Мария царица Търновска, така и с войводата ни - Ивайло. Замесен е в любовна драма (разбира се), освен войнските и ценностните премеждия, които преживява. Чрез него научаваме всичко за "селския бунт", лошите боляри, слабите царе и положението на народа.
Стилът на Родев вече не мога да сбъркам от километри. Както многото му добри страни:
- фабула, улавяне на духа на съответната епоха, изграждането на персонажите;
така и няколкото (за мен) леки слабости - като постоянното "случайно" срещане на главните герои, което тук все пак не е в чак такива размери, че да се оплачем.
Ако от нещо ще се оплача, то е може би билото неизбежно за времето на издаване (70-те) полъх на .... сещате се, това за силата на селянина срещу омразната аристокрация ... но да го оставим и това настрана. Твърде удобно е било, за да бъде пропуснато от партията, а знаем, че авторът като цяло не е бил с най-подходящ за нея произход и вероятно е трябвало да направи романа по политкоректен (за времето си). Не го виня, недейте и вие. То и официалната ни история от онова време, че и по-късно, не вдига Ивайло от митологените около него, а ги нагажда по общата воля.
Самият краят на Ивайло също се отклонява от историографията, като даже според мен тя е по-интересна. Друго е по-важно - много добре е предадено обаянието му над другите хора. Той е водач, който пленява всеки, който го чуе и види. Кара ги да повярват в правотата на каузата. От последния просяк, до някои водачи на армии, които се възхищават на мъжеството и вродения войнски талант. Ето това е предадено чудесно с художествени похвати.
Интересен, както винаги. Вече си мисля, че трудно ще се сбърка с коя да е книга на Родев.
П.П.
Това го няма в романа, но го има в историята. Показател за живота и делото му са нароилите се след смъртта "лъжеивайловци". Толкова силен е бил споменът в народната памет. Мине не мине време и се появявал някой "нов" Ивайло - я с претенция за потомък, я с претенция за просвещение от същите светци, който е вдигал (или поне е пробвал да всигне) народа. Какъв по-стойностен референт от този факт. Когато всички искат да са като теб, като идеала за теб. Когато народът тръгва след всеки появил се във вековете напред Ивайло.
January 11, 2022
Роман за въстанието на Ивайло и обречената му битка на човек, преварил със стотици години времето си. Той е първият селски водач в европейската история успял да стане цар, макар и вероятно да не е било напълно по негово желание.
Повествованието се води от името на ромееца Теодор, наречен "Желязната ръка" - заради силата и воинските си умения.
Изпратен да убие подло водача на бунта, той е покорен от личноста и идеите му и остава верен, през всички битки с ромеи, татари и болярски войски, та до неизбежния горчив край, познат ни от учебниците по история.
P.S. Линк към опреснена информация за Ивайло и за положението, в което се намира България през тези години:
https://historyofwars.net/2016/01/19/...
Повествованието се води от името на ромееца Теодор, наречен "Желязната ръка" - заради силата и воинските си умения.
Изпратен да убие подло водача на бунта, той е покорен от личноста и идеите му и остава верен, през всички битки с ромеи, татари и болярски войски, та до неизбежния горчив край, познат ни от учебниците по история.
P.S. Линк към опреснена информация за Ивайло и за положението, в което се намира България през тези години:
https://historyofwars.net/2016/01/19/...
November 5, 2023
Един византиец във войската на цар Ивайло. Войската на цар Ивайло - срещу света на несправедливите порядки и арогантното самодържавие.
Една от любимите ми средновековни български приключенски истории, от които неусетно се попива и родна история, и ярки характери, и неочаквани обрати. Даже и романтика - но от онази обраната, кондензирано драматичната и пестеливо точно прицелената.
Една от любимите ми средновековни български приключенски истории, от които неусетно се попива и родна история, и ярки характери, и неочаквани обрати. Даже и романтика - но от онази обраната, кондензирано драматичната и пестеливо точно прицелената.
April 26, 2016
Поредната отлична история на Родев, този път за въстанието на Ивайло. Прекрасно поднесен разказ, четивен и завладяващ. Единственото, което не ми допадна в романа е факта, че Ивайло е представен твърде идеалистично - борец, мислещ единствено за народа и неинтересуващ се от нищо друго. Всичко останало - невероятно.
June 14, 2018
Простичко, но сладкодумно написана книга. Чете се леко и поне на мен ми напомня малко на българските народни приказки. Смятам, че ще се хареса на малки и големи, стига да обичат исторически романи.
September 17, 2012
Любов, война, добрите и лошите, въстанието на Ивайло.
В грешната възрастова група съм, за да оценя тази книга по достойнство. Героите са в едни такива тонове, каквито използват малките деца, когато рисуват с флумастери. Може да се сравнява с Винету - детско-юношеско патриотично четиво, вероятно базирано на исторически факти и проучване.
В грешната възрастова група съм, за да оценя тази книга по достойнство. Героите са в едни такива тонове, каквито използват малките деца, когато рисуват с флумастери. Може да се сравнява с Винету - детско-юношеско патриотично четиво, вероятно базирано на исторически факти и проучване.
October 17, 2021
Това е втория роман на Цончо Родев, който чета и трябва да призная, че първия("Двама против ада") ме грабна повече. Не че не проследих и тук с любопитство сюжета, всички военни действия, съдбовните срещи между героите. Може би някак твърде идеализиран ми беше образът на самия Ивайло, вероятно съвремието, в което живеем, ни прави скептични към възможността да съществува толкова непогрешимо доблестен човек. За малко по-ниската ми оценка вероятно допринася и факта, че вече срещнах всички описания на Търновград и йерархията в средновековна България в първата творба на автора, която прочетох. И ако тогава беше като пренасяне в друг свят, сега не беше чак толкова въздействащо.
April 27, 2023
Изключително увлекателно написан исторически роман. За съжаление не ми достигат знания за да преценя къде свършва фактологията и за почва въображението.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews