Светлият боец

by Елена Павлова

Елена Павлова е родена във Варна през 1974 г. Следвала е компютърни технологии, по-късно работи в издателство „Мега“, а в момента е писател и преводач на свободна практика. Под псевдонимите Върджил Дриймънд и Лени Кинг публикува над 20 книги-игри, както и няколко фантастични трилъра. Под собственото си име издава множество разкази и романа „Номад: Самият пъкъл“. Носител е на редица национални награди за къса проза. „Светлият боец“, написан в жанра хорър, ѝ донесе номинация от третия конкурс „АРГУС ‒ фантастика през 100 очи“.

Многоликата картина на тази книга също говори в нейна полза — тук човек би могъл да открие фентъзи, хорър, съспенс, драма, трилър, крими, екшън, секс, фантастика…
Адриан Лазаровски

Дълбоко съм убеден, че Елена Павлова може да пише по-добре поне от 70 процента от американските фантасти.
Юрий Илков

240 pages, Paperback

First published January 1, 2004

About the author

Elena Pavlova (Bulgarian: Елена Павлова) is a Bulgarian writer and translator. She writes science fiction and horror novels, short stories and gamebooks. She uses various pseudonyms, including Vеrgilе Dreamond, Christopher McDowell, Lenny King and Elijah Jowitt. She is the author of couple of novels, some novelettes and 25 gamebooks, as well as many short stories.

Her translations include works by Isaac Asimov, Roger Zelazny and Glen Cook, most recently - Peter Watts, Robert McCammon, Alastair Reynolds and John Scalzi.

She has won a number of Bulgarian national literary awards and is a proud member of the Horror Writers Club LAZARUS.

- - -

На български: биография в БГ-Фантастика.

Reviews

[Сибин Майналовски · Rating 2 out of 5]

Втората звездичка е само заради станалото ми любимо „бльок-бльокаше“ :)

[Бранимир Събев · Rating 2 out of 5]

С известни уговорки мога да заявя, че "Светлият боец" на Елена Павлова горе-долу ми допадна. Сдобих се с нея преди месеци на един от търговете в "Ефремов" и досега кротко чакаше на рафта между другите книги да дойде и нейният ред. Е, той дойде.
Хорър романите в родното книжно пространство за голямо мое съжаление са по-редки от зъбите на дървения гребен на прапрабаба ви, скъпи читатели. Учудих си, когато видях тази книга, за която дори аз не бях чувал. Рекоха ми - хорър е, по твоята част, купувай. И аз купувам, чудейки се наистина ли читателите на хорър сме толкова малко, та книгите от родни автори са така апокрифни.
Елена Павлова е един от най-плодотворните български писатели, които са ми известни. Когато този роман вижда бял свят, авторката е тридесетгодишна, а изпод пръстите и ума й са се родили две дузини книги-игри, романът "Номад: Самият пъкъл" и солидната тухла "Сърцето на Скиталеца Отвъд", да не отварям дума за разказите. Освен това е преводач, развъжда кучета, за останалите проекти не знам. Тя е и авторът с най-много псевдоними, който изобщо ми е известен - освен под името си се е подвизавала и като Върджил Дриймънд, Кристофър Макдоуел, Лени Кинг, Ким Нюмън, Елайджа Джауит - пропуснах ли някой? Това се казва човек, изпълнен с енергия - само като погледнете щурата снимка на гърба на романа, и ще ви стане ясно.
Ще започна с нещата, което не ми харесаха в романа, а не са едно и две. Засякох немалко клишета, които ме издразниха, имаше и доста диалози, които бяха просто неестествени. Повече ме изнервиха логическите бели петна: нахакана млада радиожурналистка, която е същевременно богата наследница на някакъв магнат отива да вземе интервю от наркобарон (после и от главатар на градска банда) просто ей така, впоследствие двамата се изчукват и влюбват, егати; малко момче, изнемогващо от глад, върви из зимната нощ в града, а апетитните миризми от гозбите не му правят впечатление; стар пандизчия бяга от затвора и отива да прибере от партньора си дела от плячката, впоследствие решава да вземе него, жена му и двете невръстни деца за заложници, накрая изколва всички и други подобни. Можеше ли едиственият грузинец, който се мерна за част от секундата да се казва точно Джугашвили?
Безсмисленото насилие преобладава, от нищото хората започват да се трепят едни други с учудваща жестокост, бруталията няма край. Щом дори на мен това ми направи неприятно впечатление, значи е сериозно. Изненадан съм, че когато 2002-а Адриан публикува разказа си "Сбъдващият мечти" в "Точка на Пристигане" се вдигна толкова шум и хвърча перушина по форумите, а когато две години по-късно се появява този роман - ни говор, ни картина. А жестокостта на "Светлия Боец" не отстъпва на тази на "Сбъдващия Мечти", напротив.
Разбира се, книгата ми хареса въпреки всичко - все пак това е Елена Павлова, написала е толкова много неща досега. Стилът е увлекателен, макар и с леки комерсиални наченки, доколкото изобщо можем да говорим за комерсиализация в България в тази сфера. Чете се бързо, действието е шеметно, авторката употребява чудесни сравнения съвсем на място, от книгата би излязъл страхотен филм. Склонен съм да адмирирам идеята й за обособяване на собствен терен за развиване на действието в Щатите - градчетата Стики Шайн, Пийс, Бъчървил, както и новите марки коли, пистолети, всичко. Струва си да се споменат и чудесните илюстрации в книгата, дело на Пепи Станимиров.
Личното ми мнение е, че след прочитането на толкова нейни разкази, книги-игри, фантастика, фентъзи, киберпънк Елена сякаш пише най-добре хорър. Бих се запознал с удоволствие с книгите й, които е издала под псевдонима Ким Нюмън.