What do you think?
Rate this book
Реваншът на Тангра
Андрея Илиев е роден през 1957 г. и досега под перото му са излезли 11 книги. По-известните от тях са сборниците с новели „Детектив в зоната на здрача“ и „Когато един мъж е на колене“ както и романите „Епизод от войната“ „Да събудиш динозавър“ и „Когато ангелите подивеят“. Лауреат на множество национални отличия. Романът, който държите в момента, през 2007 г. получи първа награда от конкурса „АРГУС — фантастика през 100 очи“.
В името на бъдещето трима души — лейтенант от българската армия, в чиито жили тече кръвта на ханския род Дуло, влюбена самодива, орисана да роди новия водач, и млад алп — трябва да се върнат в миналото. Там ще се опитат да изпълнят съдбовна мисия, възложена им от вечния Тангра. Но дали ще успеят? Отговорът идва след много битки и безброй капани, заложени по пътя им от Големите богове…
Харесвам прозата на Андрея Илиев — в нея няма словесно лустро, а конфликтите й са остри като меча на прочут воин.
Александър Карапанчев
Андрея Илиев е жив пример за това, че ако един автор е наистина добър, то той ще напише чудесни книги в който жанр си поиска.
Емануел Икономов
288 pages, Paperback
First published January 1, 2008
5 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
August 13, 2019
"Размах" е първата дума, която ми идваше наум, докато четях книгата на Андрея Илиев. Хареса ми - и като сюжет, и особено като светостроене. Към плюсовете бих отбелязала и финала. Много книги ме изпълват с очакване за взривяващ край, а когато стигна последната страница, се чувствам като пред мокра пиратка. "Реваншът на Тангра" не беше между тях. Историята завърши разумно и логично. Някой може да каже, че краят е бил предвидим. Аз бих го нарекла естествен.
Като минуси на текста бих отбелязала:
- речевата характеристика на героите, особено съвременния говор/жаргон на алпа, който (по мое мнение) беше попресилен;
- някои сравнения с настоящето стояха леко нескопосно, като кръпки на фона на завладяващия разказвачески стил на автора;
- непрекъснатата смяна на трите линии лично за мен беше дразнеща (1-2-3 и отново 1-2-3). Освен това две от линиите бяха в първо лице, което в началото ме объркваше.
Каквито и да са минусите обаче, книгата е интересна, увлекателна и с удоволствие я препоръчвам на близки и приятели. И вече поглеждам към другите книги на Андрея Илиев.
Като минуси на текста бих отбелязала:
- речевата характеристика на героите, особено съвременния говор/жаргон на алпа, който (по мое мнение) беше попресилен;
- някои сравнения с настоящето стояха леко нескопосно, като кръпки на фона на завладяващия разказвачески стил на автора;
- непрекъснатата смяна на трите линии лично за мен беше дразнеща (1-2-3 и отново 1-2-3). Освен това две от линиите бяха в първо лице, което в началото ме объркваше.
Каквито и да са минусите обаче, книгата е интересна, увлекателна и с удоволствие я препоръчвам на близки и приятели. И вече поглеждам към другите книги на Андрея Илиев.
July 28, 2013
Току-що изчетох "Реваншът на Тангра". Останах удивен и очарован от размаха на повествованието, описанията, битките, сравненията, изказните средства... абе от всичко. Много съм доволен и браво на Андреята, че е написал такава хубава книга. Е, разбира се, и в нея открих няколко дребни кусурчета и бързам да ги споделя като черна станция:
- На две-три места открих сравнението "заоблени като женски хълбоци брегове/хълмове", което се среща и в разказа "Самодивата" на Андреята. Сравнението е много хубаво, единственият проблем е, че се повтаря;
- Много харесвам Краля на Попа и ми е тъжно, че си отиде преждевременно, ама баш той ли трябваше да бъде изтипосан на корицата :-)
Естествено, плюсовете на романа са много по-набиващи се на очи:
+ Характерният за Андреята сладкодумен разказвачески стил, смесващ типични фолклорни елементи със съвременен език, което прави книгата наистина четивна;
+ Авторът борави умело с прабългарската митология, представяйки я по начин, който не съм срещал никога досега - много богове, алпи, всеки с определен ресор. Разкрива ни се, че прабългарската митология е не по-малко богата от гръцката и викингската, например;
+ Само от бележките под линия човек може да научи много неща и обичаи от живота и света на прабългарите, а и не само;
+ Силната доза патриотизъм, която лъха от книгата;
+ Описанието как влизаш в Тунай, невидимия свят, буквално ме накара да изтръпна: "За да влезеш в Тунай, трябва да влезеш в очите си.";
+ Нещото, което ме изпрати на земята в луд смях, беше заглавието на кръчмата, в която се събираха самодивите, шарканите, змейовете, елбирите и т.н. Андрея, как можа на такъв сериозен хан, намиращ се в друг свят и събиращ под покрива си всякакви приказни същества, да дадеш името "Магаренцето Пуфи"?
Какво друго да ви кажа? Прочетете книгата, страхотна е. Силно се надявам Андреята да напише и продължение.
- На две-три места открих сравнението "заоблени като женски хълбоци брегове/хълмове", което се среща и в разказа "Самодивата" на Андреята. Сравнението е много хубаво, единственият проблем е, че се повтаря;
- Много харесвам Краля на Попа и ми е тъжно, че си отиде преждевременно, ама баш той ли трябваше да бъде изтипосан на корицата :-)
Естествено, плюсовете на романа са много по-набиващи се на очи:
+ Характерният за Андреята сладкодумен разказвачески стил, смесващ типични фолклорни елементи със съвременен език, което прави книгата наистина четивна;
+ Авторът борави умело с прабългарската митология, представяйки я по начин, който не съм срещал никога досега - много богове, алпи, всеки с определен ресор. Разкрива ни се, че прабългарската митология е не по-малко богата от гръцката и викингската, например;
+ Само от бележките под линия човек може да научи много неща и обичаи от живота и света на прабългарите, а и не само;
+ Силната доза патриотизъм, която лъха от книгата;
+ Описанието как влизаш в Тунай, невидимия свят, буквално ме накара да изтръпна: "За да влезеш в Тунай, трябва да влезеш в очите си.";
+ Нещото, което ме изпрати на земята в луд смях, беше заглавието на кръчмата, в която се събираха самодивите, шарканите, змейовете, елбирите и т.н. Андрея, как можа на такъв сериозен хан, намиращ се в друг свят и събиращ под покрива си всякакви приказни същества, да дадеш името "Магаренцето Пуфи"?
Какво друго да ви кажа? Прочетете книгата, страхотна е. Силно се надявам Андреята да напише и продължение.
July 23, 2016
Една наистина любопитна история, която сериозно попълва знанията по старобългарска митология. За мен беше изненада да науча, че пантеона на нашите предци включва доста други участници освен Тангра.
В "Реваншът на Тангра" се развиват няколко паралелни истории, с различни герои, чиято цел постепенно се слива. След ред перипетии в миналото се завръща един алп и единствения оцелял наследник на Боян Имен. Тяхната цел е една - миналото да си остане такова каквото е. Те двамата трябва да помогнат на бъдещия Атила да си върне престола, отнет от коварния му чичо и да победи злото, похитило жената, която обича. Пътя минава през безброй опасни - зли алпове, човешки врагове и какво ли още не. Има битки, предателства, измами и смърт.
Романът е интересен и си струва да бъде прочетен.
В "Реваншът на Тангра" се развиват няколко паралелни истории, с различни герои, чиято цел постепенно се слива. След ред перипетии в миналото се завръща един алп и единствения оцелял наследник на Боян Имен. Тяхната цел е една - миналото да си остане такова каквото е. Те двамата трябва да помогнат на бъдещия Атила да си върне престола, отнет от коварния му чичо и да победи злото, похитило жената, която обича. Пътя минава през безброй опасни - зли алпове, човешки врагове и какво ли още не. Има битки, предателства, измами и смърт.
Романът е интересен и си струва да бъде прочетен.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews