Тази игра е предизвикателство към всички, които обичат футбола! Богат дневник, много варианти, изобилие от тактически избори, тестове, 773 епизода, които ще ви оставят без дъх!
Майкъл Майндкрайм се е постарал да направи игра, която дълго да държи в плен читателите си с многобройните варианти.
"Футболът - тактическа игра" не е продължение на "Боговете на футбола", но в нея ще намерите повечето от нещата , които ви харесват в спортните книги-игри.
Читателят се сблъсква с проблемите, съпътстващи големите футболни отбори. Той трябва да прояви умение в различни области, за да стигне до успеха. Преговори с могъщи финансови групировки, купуване на играчи, безброй решения, влияещи на развитието на играта!
Майкъл Майндкрайм е псевдоним на българския автор на книги-игри Димитър Славейков. Познат е още и като Стюърт Дарк. Биографична бележка: http://knigi-igri.bg/catalogue/item/m... Димитър Славейков е едно от най-големите имена на пазара за книги-игри от близкото минало. Той пише първата си книга-игра „Изпитанието“ още през далечната 1993. Там той предлага първото си приключение със станалата известна след това поредица за галактическия суперагент. В един ретро-футуристичен свят, където цялата галактика се обитава от землянски планети и където фентъзи и фантастика се преплитат, Майкъл описва едни невероятни сюжети, където пътуването във времето е възможно и границите на физиката и психиката се кръстосват, но и където животът се управлява от големите и всевластни корпорации. Сред книгите, които не са част от цикъла за суперагента, Славейков предлага наситена бойна система за майсторите на бойните изкуства в древна Япония, където герой е ученик на великия майстор Шангри, фентъзи приключение за орки и дракони, остров с динозаври, космически битки, пародии и т.н. Майндкрайм е един от първите, които използват схеми и логически задачи, които малко се доближават до тези на Миндизов по сложност, но за разлика от колегата си, Майкъл знае къде и как точно да ги приложи. Славейков има засилено чувство за висота, което не спира да изтъква в уводите на книгите си игри, но и понякога прибягва до неприкрито високомерие спрямо останалите автори на книги-игри. Въпреки това не може да се отрече че Майкъл е един от най-оригиналните и добри автори в жанра. В момента той работи по собствени бизнес проекти и отдавна вече не се занимава с писане.
Най-големите достойнства на книгата са три: 1) много подробната част, свързана с управлението на клуба във всичките аспекти на дейността му извън терена (спонсорски сделки, взаимоотношения със сенчестия бизнес, телевизионни права, подобрения на стадиона, фен клубове, сувенирна индустрия, хулигани и т.н.); 2) революционната циклична схема за провеждането на един мач, позволяваща изиграването на неограничен брой футболни срещи; 3) свързаната с 2) последица, че играта траеше с дни. Като недостатъци следва да се отбележи, че в книгата не се играеше с реални футболисти и отбори, което отнема част от удоволствието, както и че на места схемата на игра беше твърде "схематична" (извинявам се за тавтологията) и не позволяваше съвсем реални и стандартни за футбола положения като успешно центриране към твой играч от статично положение (от фаул, корнерите въобще липсваха), включването на дефанзивните халфове, защитниците и дори вратаря в атака, получаването на картони, изгонването на играчи, контузии и пр. В защита пък тотално липсваше възможонстта да вземаш решения от името на бранителите и вратаря си - всичко се решаваше от автора, отчитащ техния брой и качества, и от вездесъщия шанс. По-късно Джордж Блекбък отстрани тези недостатъци, написвайки книгата "Футбол мания '98", но - редно е да го споменем - това нямаше да бъде възможно, ако Майкъл не беше изобретил схемата, която той взе наготово и само усъвършенства. Друг леко дразнещ момент е номерацията на отбора - явно воден от стремеже си да се отдалечи максимално от всякаква прилика с действителни имена и отбори, авторът беше обърнал наопаки номерацията на фланговите играчи и така десният бек играеше с абсолютно нетипичния за него номер 4, левият бек с номер 2, дясното крило с номер 11, а лявото - с номер 7. Но това е дребен кусур, важното е, че като цяло книгата беше страхотна и отвори вратата за още по-добри произведения с тази схема. Жалко е, че никое издателство не се нави да плати на Майкъл искания от него хонорар за футболна книга през лятото на СП през 1998 г. - сигурен съм, че със създадената основа и натрупания опит, тя щеше да бъде страхотна.
Определно книгата е преди всичко игра и почти никак история, но и това е основната ѝ идея. Все пак „Боговете“ ми харесва именно заради разнообразната игра, но пък тази се концентрира изцяло върху менажирането, което беше не по-малко новаторско в онези времена.