Тези три томчета от трима бляскави мислители са забележително книжовно триединство от разум, чувства и мъдрост. Как да управляваш множеството и да останеш верен на себе си, как да си справедлив, но и опрощаващ, как да побеждаваш, но и да уважаваш победения, са сред най-ценните умения, които трябва да притежава сподобеният с власт. Сун Дзъ, Марк Аврелий и Макиавели ни представят своите субективни, но напълно реалистични картини на света, какъвто е бил, е и ще бъде. Три различни огледала, неизгубили през вековете чистотата на амалгамата си, във всяко от които виждаме себе си.
The Prince, book of Niccolò Machiavelli, Italian political theorist, in 1513 describes an indifferent ruler to moral considerations with determination to achieve and to maintain power.
Niccolò di Bernardo dei Machiavelli, a philosopher, musician, and poet, wrote plays. He figured centrally in component of the Renaissance, and people most widely know his realist treatises on the one hand and republicanism of Discourses on Livy.
От известно време насам започнах да се убеждавам, че ние и онези отгоре, водачите на народа, не четем едни и същи книги. Властимащите си имат своя собствена топлиста, в която няма как да не попадат и заглавия като „Владетелят“ на Макиавели. Доказателство за тези ми заключения откривам в начина, по който ни управляват. Цинично, бездушно, като някакво безмозъчно стадо добитък. В подобен дух са рецептите за добро държавно управление, изпълващи книгата на флорентинеца. Четенето ѝ предизвика у мен вълни на отвращение. Написана с единствената задача авторът ѝ да бъде разпознат като компетентен съветник по държавните въпроси и съответно назначен отново на доходната служба, заемал дотогава. Нещо като пространно мотивационно писмо, но по същество сборник със съвети към бъдещия безскрупулен управник. Вероятно трябва да съществуват и такива книги. Все пак политиката е едно доста противно, макар и необходимо, занимание.