Според мен това е най-доброто от Емилиян Станев. Описанията на природата са опияняващи, замисълът е оригинален, а историята е изключително интересна, на моменти - напрегната.
Това наистина е повест за една гора. Не само за двамата горски надзиратели, както изглежда в началото. Златката Кунка, катерицата Кики, страховитият сив вълк - всички те си имат своя история и свой принос за изграждането на повестта. Преплитането на живота на хората-герои и животните-герои е представено по впечатляващ начин.
Днес "кросоувърите" са изключително модерни. Най-популярните в момента са "Отмъстителите" и "Лигата на справедливостта". Обаче Емилиян Станев е имал епични кросоувъри "befor it was cool". Вече споменатите Кики и Кунка се срещат в разкази от сборника "Лакомото мече" и тяхната история продължава, но този път преплетена с борбата на Вълко и Янко срещу глутницата на сивия вълк.
Вълко - висок, як мъж, със силен характер и мустаци. Дотук добре. Но начинът му на изразяване, поведението му и част от решенията му са малко... дразнещи. За мен. Да ловиш вълк с отрова, но да твърдиш, че го правиш, за да опазиш животните в гората? Да говориш как хората ще използват богатствата на гората, ама в същото време твърдиш, че пазиш природата от хората? Малко е противоречиво...
Янко обаче е интересен персонаж. Започва като лигльо с лъскави ботуши и завършва като корав и решителен горски надзирател. Пътят към промяната е тежък и убедителен и вървейки по него, героят намира начин да спечели уважението на околните и на читателите.
Въпреки изброените недостатъци и на моменти явната намеса на комунистическия кораб-майка, "Повест за една гора" е едно от любимите ми четива. Чрез него Емилиян Станев завинаги се затвърди сред авторите, чиито творби ще препрочитам.