What do you think?
Rate this book
История на българската литература
"История на българската литература" от Светлозар Игов представя единствения през последния половин век опит за създаване на цялостна картина на българската литература от възникването и през IX век до наши дни.
През призмата на една нова периодизационна схема авторът проследява българския литературен развой чрез характеристики на отделните литературни епохи и поредица от портрети на най-значимите писателски
„История на българската литература” е едновременно и философия на българската литература, но също и философия на българската история, а това е достатъчен повод за внимание към всеки подобен опит. За пръв път събрана в пълния си обем, тя не е просто поредната история на българската литература, тя е една принципно различна история, предлагаща цялостен теоретикоисторически модел на литературата, поставяща методологическите основи на една модерна концепция на литературния развой.
"История на българската литература" е необходимо въведение в изучаването на българската литература за преподаватели и учащи се, кандидат-студенти, студенти, чуждестранни слависти и българисти.
"Завършена преди десетилетие, История на българската литература на Светлозар Игов, която най-сетне бе издадена, е може би най-значителната творба , публикувана след падането на Живковия режим."
- Edward J. Czerwinski, Agnieszka Perlinska "Yearbook of Enciclopaedia Britanica"
"Светлозар Игов написа и издаде своя кратка история на българската литература, която е най-доброто от всички досегашни истории на литературата ни."
- Проф. Тончо Жечев
"Неговото присъствие в литературния ни живот е забележително – като продуктивност, ерудиция и задълбоченост. Достатъчно е да се прочетат двете му основни съчинения, посветени на историята на българската литература, за да се убедим в мащаба на замисъла и в професионализма при реализацията му. В тях си дават среща умението да се четат аналитично художествените творби, да се откриват в тях нови, неочаквани ракурси и способността за концептуално осмисляне на историческата динамика. Светлозар Игов е много добре запознат с многобройните методологически усъмнявания в литературно-историческия проект – в неговата актуалност и евристична продуктивност. Тъкмо предизвикателствата на съмнението се превръщат в подтик за намиране на нови основания и залози при създаването на една модерна национална лите
- Проф.Валери Стефанов
"За Светлозар Игов историята на литературата е непосредствено постижима и наблюдаема реалност. В сетивната плътност, с която литературната вселена присъства в Историята на Игов има нещо наистина феноменално. За него тя не е просто абстракция, сбор от текстове, имена на писатели или редуващи се периоди, а по-достойна и привлекателна алтернатива на социално-историческото ни битие. И в тази реалност тя е не само процес, колкото конкретна територия с изразителен смислово натоварен релеф."
- Проф. Клео Протохристова
През призмата на една нова периодизационна схема авторът проследява българския литературен развой чрез характеристики на отделните литературни епохи и поредица от портрети на най-значимите писателски
„История на българската литература” е едновременно и философия на българската литература, но също и философия на българската история, а това е достатъчен повод за внимание към всеки подобен опит. За пръв път събрана в пълния си обем, тя не е просто поредната история на българската литература, тя е една принципно различна история, предлагаща цялостен теоретикоисторически модел на литературата, поставяща методологическите основи на една модерна концепция на литературния развой.
"История на българската литература" е необходимо въведение в изучаването на българската литература за преподаватели и учащи се, кандидат-студенти, студенти, чуждестранни слависти и българисти.
"Завършена преди десетилетие, История на българската литература на Светлозар Игов, която най-сетне бе издадена, е може би най-значителната творба , публикувана след падането на Живковия режим."
- Edward J. Czerwinski, Agnieszka Perlinska "Yearbook of Enciclopaedia Britanica"
"Светлозар Игов написа и издаде своя кратка история на българската литература, която е най-доброто от всички досегашни истории на литературата ни."
- Проф. Тончо Жечев
"Неговото присъствие в литературния ни живот е забележително – като продуктивност, ерудиция и задълбоченост. Достатъчно е да се прочетат двете му основни съчинения, посветени на историята на българската литература, за да се убедим в мащаба на замисъла и в професионализма при реализацията му. В тях си дават среща умението да се четат аналитично художествените творби, да се откриват в тях нови, неочаквани ракурси и способността за концептуално осмисляне на историческата динамика. Светлозар Игов е много добре запознат с многобройните методологически усъмнявания в литературно-историческия проект – в неговата актуалност и евристична продуктивност. Тъкмо предизвикателствата на съмнението се превръщат в подтик за намиране на нови основания и залози при създаването на една модерна национална лите
- Проф.Валери Стефанов
"За Светлозар Игов историята на литературата е непосредствено постижима и наблюдаема реалност. В сетивната плътност, с която литературната вселена присъства в Историята на Игов има нещо наистина феноменално. За него тя не е просто абстракция, сбор от текстове, имена на писатели или редуващи се периоди, а по-достойна и привлекателна алтернатива на социално-историческото ни битие. И в тази реалност тя е не само процес, колкото конкретна територия с изразителен смислово натоварен релеф."
- Проф. Клео Протохристова
- GenresNonfiction
912 pages, Hardcover
Published January 1, 2010
About the author
Светлозар Игов
21 books7 followersЗавършва славянска филология в СУ "Св. Кл. Охридски" (1966). Специализира славянски литертури в Белград и Загреб (1967-1968). Преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски" (1967-1969) и в ПУ "П. Хилендарски" (от 1985). Редактор във в. "Литературен форум" (1969-1970), сп. "Съвременник" (1972-1977), гл. ред. на сп. "Език и литература". Работи в Института по изкуствознание при БАН (1976-1978) и в Института по литература при БАН (от 1978). Защитава докторска дисертация на тема "Иво Андрич - творческо развитие и художествена структура" (1978). Започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на: история и критика на българската литература, поетика на романа, общо и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Преводач. Автор на антологии.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
October 23, 2023
Голямата идея, живият и възвишен ум, необятната ерудиция се познават най-вече по своята … простота. Простота, толкова елегантна, толкова хармонична, толкова изчерпателна, талкова ослепително ясна, че след нея следва само благоговейно мълчание, а умът се е издигнал в нови сфери - може би онези, кристалните, чиято музика теолозите и интелектуалците на средновековието са долавяли, потапяйки перата си в мастилницата.
Заслугата да ценя, обичам и разбирам без идеализация съкровищницата на родната литература след Освобождението, е до голяма степен на Светлозар Игов. Именно той ми показа в книгите си, че наукоемкото усложняване и папагалското преповтаряне са белег за опасно и самодоволно невежество, често набивано в главите на гимназистите под формата на “анализи”. И че собствената глава идва на първи място - именно затова Вазов, Славейкови, Йовков, Талев - са гениални. Защото никога не са подхождали към творчеството и живота си през призмата на литературния паразит “анализ - какво е искал да каже авторът” (в зависимост от настоящата идеологическа или пък снобско-ксенофобска линия, разбира се).
Поклон пред един един от най-ерудираните ни литературоведи, който в гимназията ми показа светлината зад бюрократичните или екзотично-невежи клишета.
———
А ето и малко от днешната статия в “Литературен вестник:
https://litvestnik.com/2023/10/18/%d0...
Заслугата да ценя, обичам и разбирам без идеализация съкровищницата на родната литература след Освобождението, е до голяма степен на Светлозар Игов. Именно той ми показа в книгите си, че наукоемкото усложняване и папагалското преповтаряне са белег за опасно и самодоволно невежество, често набивано в главите на гимназистите под формата на “анализи”. И че собствената глава идва на първи място - именно затова Вазов, Славейкови, Йовков, Талев - са гениални. Защото никога не са подхождали към творчеството и живота си през призмата на литературния паразит “анализ - какво е искал да каже авторът” (в зависимост от настоящата идеологическа или пък снобско-ксенофобска линия, разбира се).
Поклон пред един един от най-ерудираните ни литературоведи, който в гимназията ми показа светлината зад бюрократичните или екзотично-невежи клишета.
———
А ето и малко от днешната статия в “Литературен вестник:
https://litvestnik.com/2023/10/18/%d0...
August 24, 2020
Книгата е огромна и като размери, и като начинание. Най-вероятно е най-крупният труд по цялостна история на българската литература от 9. век до началото на 21. век. Светлозар Игов се проявява не само като познавач, но и като добър разказвач и историограф.
June 25, 2023
Обичах да я чета в гимназията.
July 14, 2025
Рецензия: 5/5 ⭐️
История на българската литература – Светлозар Игов
Трудът на Светлозар Игов е безспорно едно от най-мащабните, задълбочени и авторитетни изследвания в областта на българската литературна история. Това не е просто учебник или хронология — това е интелектуален портрет на българската духовност, разгръщащ се през вековете.
Игов съчетава енциклопедична осведоменост с личен критически поглед, като анализира не само отделни автори и произведения, но и културните и историческите контексти, в които те възникват. Подходът му е многопластов: едновременно историко-литературен, философски и естетически.
Книгата е изключително ценна за учени, студенти, учители и всеки, който иска да разбере дълбочината и развитието на българската литература – от старобългарската писменост до съвременността. Стилът на Игов е ясен, ерудиран, но и жив, което прави четенето ѝ не просто полезно, а истински вдъхновяващо.
В обобщение:
„История на българската литература“ е незаменимо произведение, което не просто представя литературата – то я интерпретира и осмисля. Еталон за литературна критика и историческа прецизност. Абсолютен връх в българската хуманитаристика. 5/5.
История на българската литература – Светлозар Игов
Трудът на Светлозар Игов е безспорно едно от най-мащабните, задълбочени и авторитетни изследвания в областта на българската литературна история. Това не е просто учебник или хронология — това е интелектуален портрет на българската духовност, разгръщащ се през вековете.
Игов съчетава енциклопедична осведоменост с личен критически поглед, като анализира не само отделни автори и произведения, но и културните и историческите контексти, в които те възникват. Подходът му е многопластов: едновременно историко-литературен, философски и естетически.
Книгата е изключително ценна за учени, студенти, учители и всеки, който иска да разбере дълбочината и развитието на българската литература – от старобългарската писменост до съвременността. Стилът на Игов е ясен, ерудиран, но и жив, което прави четенето ѝ не просто полезно, а истински вдъхновяващо.
В обобщение:
„История на българската литература“ е незаменимо произведение, което не просто представя литературата – то я интерпретира и осмисля. Еталон за литературна критика и историческа прецизност. Абсолютен връх в българската хуманитаристика. 5/5.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews