"Една кола лети по софийските улици, без да спазва ограничения. Отвън нищо не се чува. Вътре гърми "Raven" на Strangers - любимото парче на Данията. Преди време това говедо ме попита: "Добре бе, ама честно... не ти ли се крещи понякога в колата, когато си сам?" Отвръщам му наум: "Да, копеле. Крещи ми се." и продължавам да крещя. Да, копелеем крещя. Крещя като луд: "And when you find me all alone, your world has never been my own", но къде си да ме чуеш задник такъв..."
Книгата, която започва като 5 звезди и завършва като 1. Ако беше минала през машината на бизнес книгоиздаването, едва ли щеше да прескочи 250 страници. И това щеше да е само в нейна полза. Защото тя ги е прескочила така както аз ги прескочих - четейки втората половина по диагонала. Просто тя не е същата като първата и ми беше през кура как свършва, но я прочетох на инат. Епилогът - същата работа. Единствено последното изречение от него оформи всичко. Ама копеле, честно, не ти ли беше някво съвестно да направиш две деца на жената на мъртвия си най-добър приятел? Не че ти давам житейски уроци, нали.