What do you think?
Rate this book
Не бой се и ела: Любовна лирика и писма
Три изключителни жени пресичат пътя на поета П. К. Яворов. Дора Габе и Мина Тодорова го вдъхновяват, за да създаде шедьоври на любовната лирика. Лора Каравелова го кара не да напише, а да изживее най-голямата драма в живота си.
И трите принадлежат към известни, богати и уважавани семейства: Дора е дъщеря на заможен чифликчия от Добруджа, Мина – на един от най-богатите българи тогава, а Лора – на министър-председател на следосвобожденска България. Никое от трите семейства не приема поета, но това не може да унищожи любовното чувство. То оцелява като бледа теменуга сред тръни, в погледа на две хубави очи или в един стон на душата… За да се стигне до най-фаталната любов, започнала не къде да е, а на гробището – в Бианкур, на гроба на Мина. Любовта, която Яворов ще заплати с живота си.
Освен любовните шедьоври на поета, книгата представя интимните истории на поета, като те са разказани не от някой друг, а от самите участници в тези любовни драми: Яворов и жените в неговия живот. Някои от документалните материали се публикуват за пръв път.
Новото в книгата е, че за пръв път пред широката публика се разкрива историята на любовта на Яворов с Дора Габе. Флиртът на двамата от 1905 г. достига неизмерими дълбочини, за които човек може да се досети, ако прочете Яворовите писма до Дора Габе и стиховете, които двамата си разменят.
Самостоятелна част е посветена и на най-съзидателния период в творчеството и живота на Яворов – връзката му с Мина, дъщерята на изключително богатия еленски чорбаджия и общественик Юрдан Тодоров и сестра на близкия приятел на поета Петко Ю. Тодоров. Яворов и Мина се запознават на Благовещение, 25 март 1906 г. Яворов вижда за първи път момичето в дома на брат й в София. Тогава поетът е 28-годишен, а Мина – едва на 16. От този момент двамата започват да си пишат, а през есента на същата година си изясняват чувствата. В края на ноември 1906 г. избухва скандалът заради публикацията в сп. „Мисъл” на цикъл от пет стихотворения на Яворов с общо мото – цитат от писмо на Мина. Читателят може да проследи историята на скандала чрез писмата, разменени между поета, неговата любима и другите лица, замесени в него.
Специален дял е посветен на отношенията на поета с Лора Каравелова, с която Яворов се запознава през август на същата година – 1906-та, в която се запознава с Мина (в изданието е публикувана архивната снимка от тази среща и стихотворението, което се ражда – „Стон”, преименувано по-късно „На Лора”). Писмата между тях, шедьоври на българския епистоларен жанр, изразяват чувствата, колебанията, ревността и противоречията във връзката им с фатален край. В книгата са включени свидетелските показания на поета за нощта на смъртта на Лора и неговото завещание.
Книгата оставя читателя сам да си отговори на многото въпроси около Яворов: Той ли е бил жертва на тези жени или те на него? Тегнела ли е и над него фаталната предопределеност да умре млад, както много от големите български поети.
Книгата е богато илюстрирана с репродукции на творби на талантливата съвременна художничка Ралица Денчева от серията й „Българските мадони”. Изданието е с твърда луксозна подвързия и цветни илюстрации.
И трите принадлежат към известни, богати и уважавани семейства: Дора е дъщеря на заможен чифликчия от Добруджа, Мина – на един от най-богатите българи тогава, а Лора – на министър-председател на следосвобожденска България. Никое от трите семейства не приема поета, но това не може да унищожи любовното чувство. То оцелява като бледа теменуга сред тръни, в погледа на две хубави очи или в един стон на душата… За да се стигне до най-фаталната любов, започнала не къде да е, а на гробището – в Бианкур, на гроба на Мина. Любовта, която Яворов ще заплати с живота си.
Освен любовните шедьоври на поета, книгата представя интимните истории на поета, като те са разказани не от някой друг, а от самите участници в тези любовни драми: Яворов и жените в неговия живот. Някои от документалните материали се публикуват за пръв път.
Новото в книгата е, че за пръв път пред широката публика се разкрива историята на любовта на Яворов с Дора Габе. Флиртът на двамата от 1905 г. достига неизмерими дълбочини, за които човек може да се досети, ако прочете Яворовите писма до Дора Габе и стиховете, които двамата си разменят.
Самостоятелна част е посветена и на най-съзидателния период в творчеството и живота на Яворов – връзката му с Мина, дъщерята на изключително богатия еленски чорбаджия и общественик Юрдан Тодоров и сестра на близкия приятел на поета Петко Ю. Тодоров. Яворов и Мина се запознават на Благовещение, 25 март 1906 г. Яворов вижда за първи път момичето в дома на брат й в София. Тогава поетът е 28-годишен, а Мина – едва на 16. От този момент двамата започват да си пишат, а през есента на същата година си изясняват чувствата. В края на ноември 1906 г. избухва скандалът заради публикацията в сп. „Мисъл” на цикъл от пет стихотворения на Яворов с общо мото – цитат от писмо на Мина. Читателят може да проследи историята на скандала чрез писмата, разменени между поета, неговата любима и другите лица, замесени в него.
Специален дял е посветен на отношенията на поета с Лора Каравелова, с която Яворов се запознава през август на същата година – 1906-та, в която се запознава с Мина (в изданието е публикувана архивната снимка от тази среща и стихотворението, което се ражда – „Стон”, преименувано по-късно „На Лора”). Писмата между тях, шедьоври на българския епистоларен жанр, изразяват чувствата, колебанията, ревността и противоречията във връзката им с фатален край. В книгата са включени свидетелските показания на поета за нощта на смъртта на Лора и неговото завещание.
Книгата оставя читателя сам да си отговори на многото въпроси около Яворов: Той ли е бил жертва на тези жени или те на него? Тегнела ли е и над него фаталната предопределеност да умре млад, както много от големите български поети.
Книгата е богато илюстрирана с репродукции на творби на талантливата съвременна художничка Ралица Денчева от серията й „Българските мадони”. Изданието е с твърда луксозна подвързия и цветни илюстрации.
- GenresBulgarian Literature
192 pages, Hardcover
First published January 1, 2011
33 people want to read
About the author
Пейо Яворов
47 books100 followersПейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев" (1904). Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909).
Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев.
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столица
Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев.
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столица
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
December 31, 2021
"Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло"
Поезията му, прозата му, и всичко, което Яворов пише, е нежно, красиво, чувствено, лирично, и искрено; докосващо духовното, и сливащо го със световете на емоционалното. Той докосва сърцата, а самата любов диша на страниците му. Яворов е любимият ми Български поет, и за мене беше чест да преведа на Английски едно от любимите ми негови стихотворения "Ще бъдеш в бяло", както и част от писмата и дневниците му: https://lubomirakourteva.com/2021/12/...
и като ангел в бяло облекло"
Поезията му, прозата му, и всичко, което Яворов пише, е нежно, красиво, чувствено, лирично, и искрено; докосващо духовното, и сливащо го със световете на емоционалното. Той докосва сърцата, а самата любов диша на страниците му. Яворов е любимият ми Български поет, и за мене беше чест да преведа на Английски едно от любимите ми негови стихотворения "Ще бъдеш в бяло", както и част от писмата и дневниците му: https://lubomirakourteva.com/2021/12/...
August 7, 2025
Търсиш я, няма я.
Забравяш… и тогава тя сама намира пътя.
Защото някои книги идват, когато сме готови да ги прочетем.
Каквото и да напиша за книгата ще бледнее пред таланта му, пред болезнената нежност в думите му, пред трагичната любов, белязала не само творчеството, но и самия му живот.
Няма нужда от гръмки слова – достатъчно е просто да разлистим страниците. Да се върнем към онези редове, които изгарят, които тихо крещят, които не оставят сърцето равнодушно.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews