Камелия Кондова е родена през 1969 г. в Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ "Св. св. Кирил и Меотодий", специалност българска филология. Работи в радио Добрич като журналист. Член е на съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: "Повод за живот" (1988), "Не и милост" (1990), "Как се обича художник" (1994) и "Тепърва ще се уча на живот" (1998). Отличавана е с Голямата награда на националния конкурс "Петя Дубарова", с Голямата награда на националния конкурс "Веселин Ханчев" (двукратно), с Първа награда на в. "Литературен глас" - Стара Загора, с Първа награда от националния конкурс "Петър Алипиев" (2003) и др.
БОГОМИЛСКО СТИХОТВОРЕНИЕ Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях — най-лошият от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника. Да ти преседнат глътката и залъкът. А в нощите, в които му е празно, да те вини, че си му дала ябълка. Да те обича, ала само тялото. Да го откъсва хищно от душата ти. И да те иска — прокълнато ялова — да не родиш на някой друг децата му. А ти сама да се затвориш в клетката. Да му подхвърлиш ключа на победата. И нежно да го милваш през решетките, когато е дошъл да те погледа. И да мълчиш. Дори да се запали, дори да се взриви над тебе здрачът. Додето не реши да те погали най-лошият човек... и не заплаче. Веднъж сълза проронил, е обречен добър и свят, пред теб да коленичи. Тогава можеш да си тръгваш вече. Добрите хора лесно се обичат.