What do you think?
Rate this book


496 pages, Paperback
First published January 1, 2006
"... Когато съм страшно уморена, си спомням гъстия мед на ташкентското слънце... Керамичния блясък на лозовите листа, тежките буци на кехлибарените, сълзящи на среза студени пъпеши, светещата отвътре златиста плът на кайсиите, сладката отпуснатост на черната чепка грозде с жълтите пръски на кръжащите оси.
От къщи трябва да излизаш зареден с топлина... - и до днес ми е топло, благодарение на Създателя.
Слънчевото светене на деня... Слънчевата, безлюдната страна на улицата... Брястове, чинари, тополи - в лавина от слънчева светлина.
Топло ми е и до днес.
Вече нищо не си измислям, нищо не се опитвам да разбера, просто затварям очи и се потапям на дъното на потока. И ако забравя, че това всъщност съм аз, няма да ме е страх да се разтворя в този поток.
Но страшен е мигът да откриеш себе си в бездънните води на времето - вселенският ужас и вселенската тъга: къде съм? коя съм? как ще успея да преодолея този бурен път в кошмарния мрак?
И нима когато доплувам ще съм свършила?"