What do you think?
Rate this book
京華煙雲（上）
《京華煙雲》的大歷史背景起自1900年庚子義和團拳亂，終於1938年抗戰時代。以姚家、曾家、牛家三個大家庭牽連的人事物，勾勒出四十年來的中國輪廓。
林語堂之女林如斯曾寫：「浮生若夢」為此書的主旨。當小說給人以一場大夢的印象時，即成為偉大的小說，直可代表人生。
假如那一天，木蘭選擇的是另一輛健壯騾子拉的車，那麼她的一生也許就會是另一種截然不同的遭遇……
林語堂之女林如斯曾寫：「浮生若夢」為此書的主旨。當小說給人以一場大夢的印象時，即成為偉大的小說，直可代表人生。
假如那一天，木蘭選擇的是另一輛健壯騾子拉的車，那麼她的一生也許就會是另一種截然不同的遭遇……
557 pages, Unknown Binding
Published October 30, 2004
6 people are currently reading
76 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
September 11, 2019
Признавам – знам много малко за Далечния изток, включително за Китай. Но едно предстоящо пътуване и острата скорпионска интуиция на една от най-близките ми приятелки, която винаги знае какво ми е нужно, ме отведоха до тази книга. Авторът Лин Ютан е написал книгата на английски и я е предназначил очевидно за не-китайска аудитория.
Въпреки че се разпростира на немалко страници, „Един миг в Пекин“ не изобилства откъм действие, нито пък има сложна фабула. Преобладават съзерцателните описания на бита и начина на живот на китайците от първото десетилетие на двадесети век. Тогава приключва и царуването на последната китайска императрица Цъси – спорна историческа фигура, която за някои е моторът зад модернизирането на Китай, а за други – причина за падането на последната китайска династия Цин.
Това са много транзитни времена за китайския народ, който векове е живял оплетен в сложни традиции и ритуали. Лин Ютан се спира подробно на тях и от описанията човек разбира напълно значението на израза „китайски вежливости“. И най-простите делнични активности са придружени от намеци, поклони, формули и заобиколни изрази, които от съвременна гледна точка изглеждат смешни и абсурдни, най-малкото защото усложняват всичко до безкрайност, но за тогавашния човек са били нормалния начин, по който протича живота му.
Книгата представя предимно историята на богатото, но традиционно семейство Яо и няколко други, второстепенни семейства, с които семейство Яо общува, сватосва се и ходи на гости. Фокусът е върху дъщерите на г-н Яо и техните преживявания в семейството, в тясното общество, в което се движат, образованието, любовта, и отношението им към зараждащата се модерност в Китай. Прави впечатление (и сигурно ще е интересно за западния читател дори и днес) невероятно строгата нравственост, която е съществувала в добрите китайски семейства, пълното и безпрекословно подчинение на авторитетите, индоктринирането от най-ранна възраст на чувство за силен срам от нормални човешки емоции като влюбването, например. Вътрешната изолация и мълчанието, съблюдаването на железни социални и обществени норми са били въздигнати в най-висша добродетел. Йерархия е съществувала дори в любящите семейства, където първородната дъщеря е била наричана „първата сестра“.
Обратната страна на този задушаващ морал е грижата за възрастните и овдовелите близки, както и взимането под покровителство на съвсем чужди хора, изпаднали в беда. Разпадането на традиционните връзки, наченки за което има в романа, е означавало и свобода за младите хора да избират живота и партньорите си, което идва и на съответната цена.
Книгата е написана както подобава на една семейна сага – топло и подробно, макар и да има известно прекаляване с битовите описания, които Лин Ютан е предал с етнографска прецизност. Както споменах в началото, той е писал за читатели, които си нямат понятие от китайските бит и култура, оттам и подробните описания на къщи, дворове, обзавеждане, облекло и чеиз.
Много приятно впечатление ми направиха разсъжденията на Лин Ютан за добродетелта (разбирана в широк смисъл), достойнството, семейната чест, както и емпатията, с която се отнася към съдбата на жената, която изоставя мечти и стремежи, образование и амбиции, за да се посвети на семейството и съпруга си. Това придава на романа известна свежест и го избавя от присъдата „вехта класика“. Авторът е бил достатъчно напредничав, за да разкаже за Китай хем със сантимент, хем и с облекчение, че някои от авторитарните обичаи започват да отмират (като чудовищното пристягане на женските стъпала).
Честно казано, не очаквах „Един миг в Пекин“ да ми е интересна. Подхванах я, само защото се чувствах длъжна да прочета „нещо“ за страната, в която отивам, извън екскурзиантските четива и препоръките в Trip Advisor. Та тя дори не е за съвременен Китай! Но романът е приятна изненада, която подгрява сполучиливо настроението за началото на есента, като семпъл пуловер, който носиш с любов, макар в началото да ти се е сторил твърде обикновен.
А Китай си остава все същата загадка като преди сто години, до която можем да се доближаваме внимателно и предпазливо чрез книги като „Един миг в Пекин“. Вярно, с отживял морал и нрави, но с все същото човешко желание за щастие, което е универсалният унификатор на всички хора навсякъде, и преди, и сега.
Въпреки че се разпростира на немалко страници, „Един миг в Пекин“ не изобилства откъм действие, нито пък има сложна фабула. Преобладават съзерцателните описания на бита и начина на живот на китайците от първото десетилетие на двадесети век. Тогава приключва и царуването на последната китайска императрица Цъси – спорна историческа фигура, която за някои е моторът зад модернизирането на Китай, а за други – причина за падането на последната китайска династия Цин.
Това са много транзитни времена за китайския народ, който векове е живял оплетен в сложни традиции и ритуали. Лин Ютан се спира подробно на тях и от описанията човек разбира напълно значението на израза „китайски вежливости“. И най-простите делнични активности са придружени от намеци, поклони, формули и заобиколни изрази, които от съвременна гледна точка изглеждат смешни и абсурдни, най-малкото защото усложняват всичко до безкрайност, но за тогавашния човек са били нормалния начин, по който протича живота му.
Книгата представя предимно историята на богатото, но традиционно семейство Яо и няколко други, второстепенни семейства, с които семейство Яо общува, сватосва се и ходи на гости. Фокусът е върху дъщерите на г-н Яо и техните преживявания в семейството, в тясното общество, в което се движат, образованието, любовта, и отношението им към зараждащата се модерност в Китай. Прави впечатление (и сигурно ще е интересно за западния читател дори и днес) невероятно строгата нравственост, която е съществувала в добрите китайски семейства, пълното и безпрекословно подчинение на авторитетите, индоктринирането от най-ранна възраст на чувство за силен срам от нормални човешки емоции като влюбването, например. Вътрешната изолация и мълчанието, съблюдаването на железни социални и обществени норми са били въздигнати в най-висша добродетел. Йерархия е съществувала дори в любящите семейства, където първородната дъщеря е била наричана „първата сестра“.
Обратната страна на този задушаващ морал е грижата за възрастните и овдовелите близки, както и взимането под покровителство на съвсем чужди хора, изпаднали в беда. Разпадането на традиционните връзки, наченки за което има в романа, е означавало и свобода за младите хора да избират живота и партньорите си, което идва и на съответната цена.
Книгата е написана както подобава на една семейна сага – топло и подробно, макар и да има известно прекаляване с битовите описания, които Лин Ютан е предал с етнографска прецизност. Както споменах в началото, той е писал за читатели, които си нямат понятие от китайските бит и култура, оттам и подробните описания на къщи, дворове, обзавеждане, облекло и чеиз.
Много приятно впечатление ми направиха разсъжденията на Лин Ютан за добродетелта (разбирана в широк смисъл), достойнството, семейната чест, както и емпатията, с която се отнася към съдбата на жената, която изоставя мечти и стремежи, образование и амбиции, за да се посвети на семейството и съпруга си. Това придава на романа известна свежест и го избавя от присъдата „вехта класика“. Авторът е бил достатъчно напредничав, за да разкаже за Китай хем със сантимент, хем и с облекчение, че някои от авторитарните обичаи започват да отмират (като чудовищното пристягане на женските стъпала).
Честно казано, не очаквах „Един миг в Пекин“ да ми е интересна. Подхванах я, само защото се чувствах длъжна да прочета „нещо“ за страната, в която отивам, извън екскурзиантските четива и препоръките в Trip Advisor. Та тя дори не е за съвременен Китай! Но романът е приятна изненада, която подгрява сполучиливо настроението за началото на есента, като семпъл пуловер, който носиш с любов, макар в началото да ти се е сторил твърде обикновен.
А Китай си остава все същата загадка като преди сто години, до която можем да се доближаваме внимателно и предпазливо чрез книги като „Един миг в Пекин“. Вярно, с отживял морал и нрави, но с все същото човешко желание за щастие, което е универсалният унификатор на всички хора навсякъде, и преди, и сега.
Read
October 4, 2018Имам сантимент към тази книга. Но и без него тя е все така хубава.
July 4, 2016
This is a very book which touched people heart. The author hope the world to know more about China and using English writting the book that's so cool. A sorty want to touch the reader it must touched the writter first. And the charactors are becoming ture and writting themselves story.
This is a book like it, the main roles of the book are talking about ladies. I think he should be influenced by Mr. Cao Xueqin who wrote one of the famous Chinese traditional books named The Stone Story. This book just like a fashion Stone story talking about the mercy of the author to ladies and the fate of the life . There is no bad guy in the world, it is just what we define to them and what in our mind.
This is a book like it, the main roles of the book are talking about ladies. I think he should be influenced by Mr. Cao Xueqin who wrote one of the famous Chinese traditional books named The Stone Story. This book just like a fashion Stone story talking about the mercy of the author to ladies and the fate of the life . There is no bad guy in the world, it is just what we define to them and what in our mind.
January 12, 2019
Пекин е градът, в който е сърцето ми. Тази книга ми позволи да се докосна и до една друга част от него - периода от 1900г. Харесаха ми подробните описания, защото лесно можеш да си представиш картината и просто да се пренесеш. Въпреки, че книгата ми хареса като съдържание, не бих и дала 5*
June 4, 2011
This is a Chinese translation from the English original, I believe translated by the daughter of Yutang Lin.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews