Name: Богомилски легенди
Rating: 4.19 (6 reviews)

10 reviews

January 13, 2016

“Богомилски легенди” хвърля светлина върху начина, по който тази така ожесточено преследвана от Църквата ерес си обяснява Сътворението, христологията и космогонията залегнали в богомилското учение. Впечатлен съм от езика, използван от Николай Райнов. Много труд и талант са нужни, за да пишеш тъй умело на архаичен език. Ако не знаех кога е издаден сборникът, преспокойно можех да реша, че текстовете са хилядолетни.
Харесва ми напевността в част от легендите - “— Суета е светът — и суетата ражда суета!” във “Видение на Ездра”, “Може сърцето да знае какво ще донесе животът.” в “Сватбата на царския син”.
Останах с убеждението, че богомилите не възприемата Земята като гостоприемно място, то е чуждо на духа им и на нея щастието трудно вирее. Материалното е създадено от Сатанаил (Враг на Силния) и човекът трябва да се пази от него, защото то осквернява душата. Интересен е и образът на Иехуда (Юда) със своите “неудобни въпроси” към Иисус, останали без отговор.
~~~

Горко на тогова, които отиде там, дето са двама! — Третият е винаги тринадесети на пира... А мнозина са тия люде, които бързат да се долепят до двама щастливци, като се надяват да
споделят щастието им. Но за тях не ще се намерят дори и дребни трохи.

~~~
А майка си не дръзваха да попитат, защото знаеха, че — ако запиташ скърбящ човек поради що скърби, — дваж по-тежко ще му стане и няма да тиотговори, па може дори да се разгневи.

~~~
А когато минаваше Сатанаил през Едема, говореше думи на сина си Каина. И думите му бяха огнен дъжд. Та закоравя сърцето на Каина, закоравя и умът му. И неговата мъдрост стана здрава като кедър и ведра като езеро сутрин.

~~~
Растяха в Едема две дървета. Едното, слабо на вид, но хубаво, развиваше големи седмовърхи листа и даваше плодове — сини, като сливи. То бе Дърво на Живота и плодовете му бяха горчиви; те засищаха, но не бяха приятни за ядене.
А другото бе широкогранно, високо, със снажно стъбло — и кората му бе гладка. Листата му — дребни и много на брой. А плодовете му бяха едри, червени, като ябълки, и сладки. То бе Дърво на Познанието.
Но Змия се виеше на седем пръстена около него, та не даваше никому да яде. И когато минаваше Сатанаил през Едема, Змията се плъзваше по стъблото, свиваше се на колело и го гледаше покорно с жълтите си очи.
И приближаваше се Сатанаил, та ядеше от плодовете на дървото.

~~~
Майката на Живите бе първият човек на земята, който позна Смъртта.

~~~
И Каломаин изеде плода, но на Евеля не даде. Защото се боеше.
И мъка се роди в душата на Каломаин. И копнеж по волност я завладя. И мрак легна пред нея.

~~~
Клетва навлече ти върху себе си, роден в ден на клетва и в час на прокоба!

~~~
Само на Каина бе твърдо сърцето. Че той бе ял от Дървото на Познанието.
Навъсен стоеше Каин, ала не ронеше сълзи. Сухи бяха очите му, защото не рачеше да жали по смъртници и да рони плач по мъртъвци.

~~~
...— цвете, змия и бяс в едно и също време. И видя Каин, че страстта е страшна.

~~~
И донесоха надвечер в кръв и рани мъжа й, та го сложиха пред прага. И разкъса Сета одеждите си — и косата си изскуба от жал по Евеля.

~~~
— От връх към връх щ е води твоят път — и дните на твоята скръб не ще имат чет! Не ще те два пъти огрее слънцето на една и съща земя — и зората ще те пъди от пътека на пътека. — Кръвта на брата ти за мъст въстава — и реве към мене за отплата. Истина, истина ти казвам: сърцето ти не ще вкуси покой! — Луната ще оповестява греха ти, а звездите ще разказват за безумието ти! — От бездна към бездна ще лети твоят дух! — По върховете ще се мъчиш огън ти да стъкнеш — но бурята ще угасява пламъците му — и ще зъзне душата ти в мрака на Моята жестока клетва! — Върви — и никой не ще посмее да те убие: тежко е да убиеш тогова, който е убил първи път!... Върви — и във вечността ти своето проклятие ще занесеш!

~~~
...И роди Сета от Каина син — и нарече го Хет, което значи Ужас. Роди и Ада от Каина син — и назова го Навал, което значи Безумец.

~~~
И побегна Каин с разперени пръсти на ръцете — и побегна от Едема.
А зад него се чуваха вопли и стонове — словата на кръвта, която вика...

~~~
Йехова изрече своята воля само към Евельовите потомци, защото знаете, че те Го тачат и не ще презрат повелята Му, нито ще се надсмеят над думите Му. А към Каиновите люде Той не се обърна, тъй като цялата земя виждаше техните прегрешения. Градът на Каина — Ламнахор — бе станал отдавна капище на кумири и сборище от черни магесници и кръстопът на всички пороци.
Защото в Ламнахор сградиха синовете Каинови светилища на грях и жъртви принасяха на Нергала и Меродаха.
А те бяха черни кумири.
И светилища на пъклена магия имаше още — капища имаше, дето се лееше човешка кръв,
— и духове на мъртъвци идваха от Царството на Сенките, за да се сношават с живите мъже и жени. И те им говореха.

~~~
И назоваха го Немврод, което значи — Очарова ме. И растеше градът, както бе раснал Грехът,който го роди.

~~~
През себе си трябва да мине силният — и трябва да изгуби себе си, за да спечели Себе си: —запомнете го! Не се влиза отвън навътре, а — отвътре навън! Не може да създаде злато този, който няма злато: — запомнете го!

~~~
И тогава тъкмо познах, че нищо не съм познавал дотогава. Защото разбрах, че там, дето свършва човешкото нищо — там започва вселенското Всичко. Това разбрах.

~~~
И ние, людете, сме като наровете: едната страна остава зелена, когато узрее другата.

~~~
И нека знаят, че не всичко живо е видимо. Над нас има ангели,за които още нямаме очи. Но те ни виждат и простират към нас ръце. А ние стоим — мъртви, като изваяния.

~~~
И те говореха на душата ми. Говореха за силния, който умее да смуче щастие — и да яде болка.

~~~
И когато свърши Алтотас, всички мълчеха. Защото сладко говореше той — и строго — и власт криеха думите му.

~~~
И спа три нощи Алтотас навръх стълпа. А на третата нощ видя сън.
И ето — Мъж със светли дрехи дойде. И на главата My — чаша с кръв.
И онемя от страх Алтотас. А приближи се Мъжът — и потопи пръст в чашата, па намаза с кръв челото на Алтотаса.
И каза Мъжът Алтотасу:
„Блажен е този, който пръв мине през Земята и Седемте Бездни, защото пръв ще бъде Пазач на Дверите—и ще стане Стълп на Храма, отдето не ще излезе вече.“

~~~
Тяхната сласт роди чеда, но не люде роди тя, а — маймуни, който приличаха на люде. Родиха се чудовищни подобия на мъже и жени.

~~~
И прати мълния, та разори кулата и разсипа града до камък. И с безумие порази Силният ума на исполините, та се гледаха един другиго, без да могат се позна. И пръснаха се по света — и покой не намери никой.
За да се сбъдне това, що бе казал Алтотас:
„Като песъчинки морски ще се изгубят — и следата им не ще намери никой!“

~~~
Той знаеше изтънко душата на човека и виждаше до един заслоните на сърцето: от погледа му не можеше да се укрие ни грях, ни помисъл — и пред словото му трепереха всички люде. Защото го знаеха, че е праведен и ведър духом. И боеха се от него, както човек се бои от светиня, до която не е достоен да се докосне.

~~~
Мълвяха шъпотом, че Мелхиседек знае езика на Небесните Войнства и приказва с тях. И по-чистите виждаха, че ангели идват при него и си отиват зарадвани.

~~~
Защото не победа на кръв трябва Господу, а — победа на дух! И благословен — който е
открил ключа на Тайните!

~~~
От царуването иде взиране, а от взирането — сплътяване. Та два са пътищата на Божия Жрец: свобода и закон.
И двете са — едно.

~~~
И отведе ги на третия ден Мелхиседек на Планината — и каза им:
„С чистота се гради Царството — и среброто трябва да стане злато. А сърцето — да се
възпламени, като небе на пладнина.
— Това е първото.
Три пътеки има чистотата. А трябва и трите да се изходят.
— Това е второто.
Когато изгладнее, лъвът не реве, ами алчно търси плячка... Бъдете като него!
— Това е третото.
И усеща лебедът, щом дойде време да мре. Тогава той запява и хубава е песента му. Защотопее веднъж в живота си. Като него бъдете!
— Това е четвъртото.
Когато скорпионът се усети уловен, самин си забива жилото в своето тяло. И — умира
самоволно.
И тази смърт не носи скръб. И няма лъжа в нея, защото е волна смърт. Има у човека много
нещо, което трябва да се самоубие. Целият човек е изплетен от измами и страсти, които
трябва да се самоубият. Инак няма да заживее онова, което е у човека истина и слънце и
алмаз. Скорпионът е притча за вас и за мнозина. Бъдете такива!
Но помнете, че на малцина е съдено да бъдат уловени. И щом не са, отровата на жилото им
ще стане вода. И не ще умрат; защото е рано. А беда е — рано да загинеш.
— Това е петото.
Навътре гледай, защото душата е ключ на вселената — и не виждаш ли в себе си, вън от себе си не можеш видя!
И събуди ли се в тебе Огнената Змия, която съска и се върти на витло — пази се да те ��е
ухапе! — Улови я за главата и допри езика й до своя език — и гледай я в очите!
Ще заспи Змията — и пробуди ли се, покорна ще ти бъде.
— Това е шестото.
Научете Великото Изкуство: много са неговите пътища! От взирането се ражда образ. С остро взиране се узнават силите: те са сенки, а сенките се не виждат по здрач.
Изтръгни от себе си скрити съкровища — и стани път на Вечния! Преди да намериш Пътя, по тебе трябва да минат мнозина.

~~~
Завещайте на своето Утре изгревите на своето Вчера и ведростта на своето Днес!

~~~
И нарекоха името му Мойсей, което значи Потомец на Водите…

~~~
През нощта, когато се роди царският син, паднаха
много едри звезди от небето — и народът каза, че тия звезди са ангели, слезли да се
поклонят на момчето.
И мъдростта му назря, ръката му закрепна, а сърцето му като сребърно огледало отразяваше в образи, картини и ликове страданията на цял свят.

~~~
И лутаха се дълги години без път, защото никой не знаеше кой път води към Бъдещето.

~~~
...И най-после, на Седмия Ден, слезе Моисей от планината — и беше пълен със сияние.
Очите му грееха като морета от пламък, лицето му заслепяваше погледа, а косите му бяха
огнени змии.
И на челото му личеха знакове, писани с кръв — но не можете никой от седмината избрани
да ги разбере.

~~~
Но видя Моисей, че косите му са бели, а Вечерта наближава.

~~~
Силни бъдете, братя мои: — че силата е мост към Бъдещето! Радвайте се, като разберете, че расте вашата мощ — и веселете се, като видите, че вашата воля цепи планини!

~~~
Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, щастие на любовта, сладост на опиянението, разтуха на твореца, сила на движещия, приятност на спомена, упоение от живота.

~~~
Няма блаженство за оногова, които си почива, защото го чака път. Блаженство има за тогова, който върви, защото го чака почивка.

~~~
Утехата на познанието — о, горчива утеха на слепеца, който върви пипнешком!

~~~
Щастието на любовта: — мрежа от звезди и верига от злато, — о, измамно видение на
бедуина, който се лута към нови брегове!

~~~
Любовта е пролет. Ала няма година — само от пролет. Няма.

~~~
Тласкаш към изгрев своята малка вселена — и слънце зовеш да пръсне лъчи там. А вечен мрак напада крехки дворци от замисъл и блян — и настъпи ли нощ, твоите звезди помръкват: — от що ще се опиваш?

~~~
Слепци са те — и всуе дирят в живота да видят своите сънища. И горчи в душата им, когато разберат, че са измамени.
Защо са дирили блаженства.
А блаженство няма.

~~~
Угоден бе Даниил Богу, та Бог му разкриваше в притчи и видения тайните на това, що има да стане.

~~~
Знайно е: не смее всеки да върви по пламтящи въглени. Не дръзва всеки да се бори с мълнийни облаци. А пламък и мълния е Тайното Учение.

~~~
Маг и властелин на съдбата става онзи, който се е съединил със Слънцето. Звездите на небето трябва да пробудят към живот звездите на душата: само тъй се опознава пътят на звездите. Човек трябва да стане смел, като лъв, но да добави чистотата и кротостта на гълъба към силата на лъва. Само тъй би устоял той на смъртта, когато го хвърлят в Пещерата на Лъвовете.

~~~
Лесно се постигат Тайните, но мъчно се живее живот на тайноведец. Всеки прави добрини. Защото по-лесно е добрини да правиш, отколкото да бъдеш добър.

~~~
А ето смисъла на думите: чуйте ги вие, които пирувате за последен път в живота си!
Мене: — това са Везните на Гнева. Претеглено е всичко на земята и на небето. Претеглени са и съкровищата на вавилонското царство.
Текел: — това е Орелът от Запад, който чете слова, неразчетени от вас. Преброено е всичко
на земята и на небето. Преброени са и дните на вавилонския жезъл.
Фарес: — това е Лъвът, който носи кръст па челото си. Разделено е всичко на земята и нанебето. Разделена е и вавилонската държава.

~~~
...Разбираше Соломон словата на тайните сирийски книги. Ненапразно мъдростта му се славеше по цял Изток — и добротата му бе знайна вредом.

~~~
А силен бе Соломон — и угоден Богу. И даде му Елохим дар — да разбира езика на животните и тайните на природата да познава.

~~~
И в ножница от крокодилска кожа сложих кинжала. Нека сила на крокодил добие твоята душа — и тъй да устоиш срещу измамите на царска власт! Мнозина е сломил собствен жезъл — и не една душа е ослепяла от смарагдите на собствена корона.

~~~
И съгласи се момъкът, защото обичаше жената повече от душата си.

~~~
А когато втори път се роди (защото, царице на Сава людете се раждат много пъти!) — той пак закопня по нея, та й разкри тайната на своите пътища. И каза й, че от любов към нея си е продал душата.

~~~
И когато изново се родиха на земята момъкът и момата, запалиха се от свръхземна обич — и обичта ги изгори с небесен пламък.

~~~
— Нож и огледало — па нека бъдат украсени те с бисери, злато и трицветен корал, а може и да не бъдат никак украсени: все едно. Да, царю — нож и огледало: ето каква е любовта на
земята.
И — венци от кръв...Това е за людете.
А за боговете има обич на мъдрост и сърце.
Ти бог ли си?

~~~
И когато Балкиза си отиде, влезе Соломон отново чертога си — и нещо ново зашумя в сърцето му... Но обширният покой, великолепно украсен, му се видя досъщ празен и студен.

~~~
„Видение за Сетния Ден видях — и слова на откровение ми се казаха отгоре. — На сетния
принадлежи Сетният Ден. Но гледайте — да не бъдете сетни!
...Когато се завърши делото на Колесницата, Делото на Творението започва. — А свърши ли
се Делото на Творението, иде Сетният Ден: ден на гняв и буря, на небесен копнеж и небесна страст — защото тогава ще стане Бракът на Небе и Земя. Небето ще слезе много ниско до Земята — и Земята ще се издигне много високо към Небето. Тъй Небе и Земя ще се смесят. Люде и ангели ще се виждат едни други и ще говорят на нов език от знаци, и ще работят заедно, както вол и човек заедно орат земята. И небесният огън ще влезе в земните недра.
Тялото на човека ще стане тънко като светлина и много от невидимото ще виждат очите му, и нови сили ще бликнат по земята.
Помнете, че на сетния принадлежи Сетният Ден: запомнете това! — Но се пазете — да не
бъдете сетни!”

~~~
Десет седалища има Денят. Десет седалища: Венец, Мъдрост, Ум, Милост, Съд, Великолепие, Тържество, Величие, Основание, Царство. Десет седалища има денят. Десет седалища — но горко на тези, които дирят седалище в онези дни!
Те ще подирят седалище в Царството. И що ще намеря взорът им? — Ще видят празен
престола, който е плашил векове враговете си. И змии ще видят, че се увиват около златния жезъл, и прилепи — че летят под пурпурния балдахин. И по мраморните стъпала на престолния трем те реват черногриви лъвове — и ще гризат костите на цар и велможи.
И ще кажат с горест устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета!

~~~
Големи черни облаци като змейове се гъстяха над Йерусалим и говореха за това, що има да
стане. На небето се срещнаха бели духове с черни и се започна между тях разпря. Белите духове бяха избити пророци, които са възвестявали някога истината, но неблагодарните сърца им са платили с камъни. Черни духове бяха първосвещениците, царете и левитите,които са тлъстели от храмови жъртви, пили са вино, носили са разкошни одежди и са притеснявали вдовиците и сираците. Белите и Черните духове се препираха кой ще владее света.

~~~
И отговори Иисус:
„Никодиме! Нима са по-силни очите от сърцето? Горко на крината, щом годината е
безплодна!...

~~~
Светът иска зрелища и царски колесници и пиршески трапези, а Господ носи истина и изпитание и борба за истината: не може всеки да понесе това.

~~~
Цериш Ти, Господи... Но щом умреш и Слънцето угасне за човека — отново ще се роди болката из сърцето, защото е пълно с язви.

~~~
„Страдание и кръв ще бъде Неговият живот. Ще стигне рано до сливане с Най-високия от Духовете. И по-велик от Него не се е родил още.“

~~~
И когато се навършиха тридесетте години, Ана отпусна своя роб — и даде му трите аметиста и една дреха от лен.

~~~
Тя е носила Вечния Човек в своето лоно — и от Нейното сърце блика обич към вселената. Всеки, който почита богинята на Обичта, почита — Нея. И детето, което се гали с топли ръце о майка си, и момъкът, който посреща с тупкащо сърце своята обична, и съпругът, който целува своята съпруга, и старецът, който милва проходилото внуче: всички тачат Нея, Зорницата.

~~~
Нейните очи се разтварят над човека като две обърнати бездни като тъмни небеса, като опасни пропасти, надвесени над душата — Едната се казва Съдба. Другата — Тайна. А тяхното общо име е — Смърт или Обич.

~~~
Тя е Обич, Притома и Мъдрост.
За оногова, който не знае, Нейното име е просто — Жена. Но за мъдреца, който е живялхиляди пъти, Нейното име е толкова сложно, че ничия уста не би могла да го изкаже напълно.
...И всичко живо Я боготвори — и всичко Ней служи. Тя минава през тъмната древност на
вековете — и стига през мрака на времето до нас.

~~~
За оногова, който не знае, нейното име е просто — Жена. Но за прозорливеца, който е прекарал хиляди животи, Нейното име е толкова заплетено, че ничия уста не би могла да го изкаже.

~~~
„Певецът вижда земята и небето през сърцето си“.

~~~
Но страшни са пътеките на сърцето — и без светилник мъчно се върви.
И няма дъно страданието — а до дъно трябва да се изчерпи.

Богомилски легенди

Николай Райнов

About the author

Николай Райнов

Ratings & Reviews

Friends & Following

Community Reviews

Join the discussion

Can't find what you're looking for?