Зъби

by Мирослав Христов

Рязка и нежна, конкретна и вглъбена, стихосбирката "Зъби" е плод на остро съвременна чувствителност, която откровено се взира в пътищата и безпътиците на днешния ден и несъмнено ще намери отклик в своето и не само своето поколение. /Миглена Николчина/
Мирослав Христов е роден през 1982 г. в София, завършил е философия и магистратура по културология в СУ "Св. Климент Охридски". Има публикации в периодичния литературен печат. През 2010 г. излиза дебютната му стихосбирка "Череша с гравитация", която е отличена на два национални конкурса. Автор е на пиесата "Всичкоядеца", чиято театрална премиера предстои в края на 2012 г. Участва в музикалния пърформанс "4х4".

Genres: Poetry

54 pages, Paperback

First published January 1, 2012

Reviews

[Димитър Кирилов · Rating 5 out of 5]

Мога да пиша за това колко искрена и човешка е тази книга. Всеки, който я прочете би трябвало да стигне до този извод. Ще си го спестя.
Светът има нужда от тежки книги - книги, които не ни потапят с красивия си език и не ни казват нищо, книги, които ни бутат в бездната, но и ни действат спасяващо. Книги, които диалогизират с живота без да го превръщат в бит.
Отказвам да претендирам, че знам защо Мирослав Христов залага толкова силно на биологичното в голяма част от текстовете си. Може би човекът-метафора е просто тяло, в почти всеки случай - болно.
Болните "зъби" винаги са повече от зъболекарите...


лимони

поезията не е събиране на миди по брега
нито събиране на трупове ба делфини
макар трупът да е нещо близко до поета
нещо като вълните които умират в скуката му
докато той лежи пиян в 4 следобед на нудистки плаж
поетът е удавник оцелял по истинско чудо
който си мечтае за лимони
по здрач вълните са толкова големи
че зъбите му започват да тракат
той се събужда и вижда акостиралите
в пясъка кашони с надпис
FRAGILE MADE IN CHINA
дали това са чудесата му
все още непроизведени в стихове
не това трябва да са лимони

[Misho Todorov · Rating 4 out of 5]

Първо отворих на "Площад на еволюцията" и истински го харесах.

Вечер димът се носи
сякаш излиза от главите на хората,
заедно с миризмата на печено агнешко –
поредната жертва на площада,
който гледан отгоре,
от откритата тераса, където сутрин обичаме да пием кафе,
прилича на врящ котел.

Площад Джема Ел Фна в Маракеш
трябва да има нещо общо с еволюцията.
Завързани маймуни скачат върху хомосапиенси,
които се блъскат един в друг или тичат
в неизвестна посока.

А после "Родилни петна":

покрай тази река
с бреговете на моята майка
и устията на моя баща
нося родилните петна
на поколения пясъци