What do you think?
Rate this book
Не казвай на майка си
Сборникът с разкази на Николай Фенерски "Не казвай на майка си" издава един непоклатим разказвач, който владее думите така, както грънчарят владее грънчарското си колело, както хвърлячът на ножове владее ножовете си, както тромпетистът владее тромпета си. Николай Фенерски може да опише пейзаж, случка, човек и душевно състояние с най-точните думи и нито една от тях да не кънти на кухо. Затова той може да си позволи да напише разказ за това как гледа ненаситно звездното нощно небе и този разказ да не прилича ни най-малко на сладникава лирична импресия, може да си позволи да напише разказ за един събирач на мъртви бебета, захвърлени на боклука, и този разказ да не прилича на глас от ада.
Николай Фенерски може да си позволи това, защото освен владеенето на думите и богатия си жизнен опит притежава и едно вече много трудно умение, най-трудното писателско умение - да вкарва емоцията си в текста. Именно ядреното гориво на емоцията превръща читателя от свидетел в съучастник на автора. /Деян Енев/
Николай Фенерски е роден през 1974 г. в гр. Архангелск, живее и работи в Бургас. През 2009 г. излиза сборникът "Апокалипсисът е дело лично" за който получава наградата "Пегас" на Община Бургас за белетристика, както и съпътстващата награда на конкурса "Южна пролет" в гр. Хасково за 2010 г. Сценарист е на късометражния филм "Резерват Северозапад", излъчван в конкурсната програма на София Филм Фест през 2012 г.
Николай Фенерски може да си позволи това, защото освен владеенето на думите и богатия си жизнен опит притежава и едно вече много трудно умение, най-трудното писателско умение - да вкарва емоцията си в текста. Именно ядреното гориво на емоцията превръща читателя от свидетел в съучастник на автора. /Деян Енев/
Николай Фенерски е роден през 1974 г. в гр. Архангелск, живее и работи в Бургас. През 2009 г. излиза сборникът "Апокалипсисът е дело лично" за който получава наградата "Пегас" на Община Бургас за белетристика, както и съпътстващата награда на конкурса "Южна пролет" в гр. Хасково за 2010 г. Сценарист е на късометражния филм "Резерват Северозапад", излъчван в конкурсната програма на София Филм Фест през 2012 г.
228 pages, Paperback
First published January 1, 2012
3 people are currently reading
13 people want to read
About the author
Николай Фенерски
14 books4 followersНиколай Фенерски е роден през 1974 г. в гр. Архангелск, Русия. Завършва Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (2000) със специалност "Славянска филология". Публикува стихове в студентския алманах "Пир", разкази във в. "Артфорум", в старозагорския вестник за култура "Литературен глас", във в. "Сега", "Стършел" и в сп. "Съвременник" и "Море". През 2000 г. печели награда в конкурс за къс разказ на в. "Артфорум". Работил е като учител по български език и литература, сценарист в телевизионно предаване по TV7. Превежда от руски и словашки език. Членува и помага в НПО "Първи юни", гр. Бяла Слатина. Живее в Бургас, докато вятърът не го отвее на друго място.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
July 31, 2013
Корицата - ужасна, ненавиждам корици със снимки, не успях да намеря поне някаква връзка със съдържанието, която да намали огорчението ми.
Но разказите - прекрасни! Още първия разказ ме грабна с тези "Бела Слатина" и "деда ми", които ми прозвучаха като произнесени от милата ми баба, живееща по тези забравени места, където точно така говорят. И ми създаде едно усещане за достоверност, което не ме напусна до края на четенето и историите ми изглеждаха много истински.
Харесвам красивото писане, с много метафори и сравнения, тук е по-скоро сурово, но майсторско, завладяващо и чудато на моменти.
Всякакви разкази има в книгата - носталгични ("Кучка през мост"), доста странни (за Ахил и Хектор), забавно-трогателни ("Аматьори"), откачени ("Жената на Павлов"), почти зловещи ("Ясновидката") и направо помитащи - "Епохата на мъртвите бебета" и "Не казвай на майка си".
Но разказите - прекрасни! Още първия разказ ме грабна с тези "Бела Слатина" и "деда ми", които ми прозвучаха като произнесени от милата ми баба, живееща по тези забравени места, където точно така говорят. И ми създаде едно усещане за достоверност, което не ме напусна до края на четенето и историите ми изглеждаха много истински.
Харесвам красивото писане, с много метафори и сравнения, тук е по-скоро сурово, но майсторско, завладяващо и чудато на моменти.
Всякакви разкази има в книгата - носталгични ("Кучка през мост"), доста странни (за Ахил и Хектор), забавно-трогателни ("Аматьори"), откачени ("Жената на Павлов"), почти зловещи ("Ясновидката") и направо помитащи - "Епохата на мъртвите бебета" и "Не казвай на майка си".
October 17, 2014
Основният лирически герой в романа в разкази – Аз-ът, който говори, бързо печели симпатии със своята автентичност и искреност. Читателят му вярва безрезервно, докато се оставя бягащото момче на корицата да го води в неговото своеобразно пътешествие през живота. Характерно за цялостния стил на писане на Фенерски е именно откровеността до болка. Самият той казва: „Трябва да си честен пред себе си, пред света, пред всички, честност до край. Откровеността до болка е задължително условие при писане на литература. Всичко останало е само упражнение по писане.” Освен честност и искреност в писането и липса на каквато и да е претенциозност, за хубавия разказ е необходимо и умението да можеш да вкарваш емоцията си в текст. Деян Енев определя това като „най-трудното писателско умение”. Самият той в послеслова на книгата потвърждава, че Фенерски безспорно притежава това качество и допълва, че „Именно ядреното гориво на емоцията превръща читателя от свидетел в съучастник на автора”.
Текстовете на Николай Фенерски се четат леко. На пръв поглед уж неангажиращи, влизат нежно под кожата на читателя, увличат го, докато той неусетно стигне до края на историята. И там, накрая, той изпитва едно пречистващо усещане, примесено с особена болка, която не може съвсем да си обясни как е попаднала в сърцето му. За тази приятна, но не лека за преосмисляне палитра от емоции, авторът старателно се е погрижил, докато е рисувал с думи и надграждал в съзнанието на читателя ярки образи и дълбоки чувства. Фенерски има способността да докосва по начин, който приземява плавно, връща те при човека, при най-важните човешки закони на съчувствието, на добрината, на любовта към ближния. Напомня, че преди всичко ти си човек. Човек и нищо повече. Именно в това е и твоята благословия, и твоята орисия. В разказите тази идея е разгърната така, че буди размисли за живота и за истинския смисъл („Цялата истина за моите пет кучета”, „Където и да се скитам”, „От другата страна”, „Епохата на мъртвите бебета”, „Еншулдигунг”).
"За смелостта и силата да бъдеш един обикновен ревльо" -- рецензия в "Литературен вестник", брой 1, 9-15.01.2013 г., стр.
https://beastra.wordpress.com/2013/02...
Текстовете на Николай Фенерски се четат леко. На пръв поглед уж неангажиращи, влизат нежно под кожата на читателя, увличат го, докато той неусетно стигне до края на историята. И там, накрая, той изпитва едно пречистващо усещане, примесено с особена болка, която не може съвсем да си обясни как е попаднала в сърцето му. За тази приятна, но не лека за преосмисляне палитра от емоции, авторът старателно се е погрижил, докато е рисувал с думи и надграждал в съзнанието на читателя ярки образи и дълбоки чувства. Фенерски има способността да докосва по начин, който приземява плавно, връща те при човека, при най-важните човешки закони на съчувствието, на добрината, на любовта към ближния. Напомня, че преди всичко ти си човек. Човек и нищо повече. Именно в това е и твоята благословия, и твоята орисия. В разказите тази идея е разгърната така, че буди размисли за живота и за истинския смисъл („Цялата истина за моите пет кучета”, „Където и да се скитам”, „От другата страна”, „Епохата на мъртвите бебета”, „Еншулдигунг”).
"За смелостта и силата да бъдеш един обикновен ревльо" -- рецензия в "Литературен вестник", брой 1, 9-15.01.2013 г., стр.
https://beastra.wordpress.com/2013/02...
March 15, 2013
Естествено продължение на "Апокалипсисът е дело лично", събрало обикновени на първо четене, много топли и откровени истории за нещата от живота, по своему чудати и затрогващи.
Разказите са красиви не заради някаква изящна словесност, а с емоцията, с която са заредени и заразяват. Доброто и човечността в тях радват, сериозното и тъжното замислят, горчивият хумор разсмива. Звучат много лично, като изповед на приятел, която провокира чувства, съпреживяване, връща спомени. Усещането е като за нещо много близко и познато. Дори и в най-тъжните истории и образи няма песимизъм. Има мечти, равносметки, надежди и светлина.
Нормално е в един сборник да има по-силни и по-слаби разкази. Тук трудно бих ги разделила. По-скоро има разкази, които не са точно моите, затова и звездичките не са пет (има теми, които избягвам принципно, защото мисля различно, не споделям идеите и усещанията и често ме нервират). Със сигурност ще докоснат други хора, може би аз не съм достатъчно духовно извисена за тях, толерантна и с правилната вяра. С тях или без тях, книгата е чудесна. Не за първи път съжалявам, че Николай Фенерски пише толкова малко и рядко.
Разказите са красиви не заради някаква изящна словесност, а с емоцията, с която са заредени и заразяват. Доброто и човечността в тях радват, сериозното и тъжното замислят, горчивият хумор разсмива. Звучат много лично, като изповед на приятел, която провокира чувства, съпреживяване, връща спомени. Усещането е като за нещо много близко и познато. Дори и в най-тъжните истории и образи няма песимизъм. Има мечти, равносметки, надежди и светлина.
Нормално е в един сборник да има по-силни и по-слаби разкази. Тук трудно бих ги разделила. По-скоро има разкази, които не са точно моите, затова и звездичките не са пет (има теми, които избягвам принципно, защото мисля различно, не споделям идеите и усещанията и често ме нервират). Със сигурност ще докоснат други хора, може би аз не съм достатъчно духовно извисена за тях, толерантна и с правилната вяра. С тях или без тях, книгата е чудесна. Не за първи път съжалявам, че Николай Фенерски пише толкова малко и рядко.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews