What do you think?
Rate this book
Български психар #1
Български психар
Петър е най-обикновено момче от улицата. Умен и амбициозен младеж, който силно вярва, че когато излезе от казармата, го очаква нормален и спокоен живот - следване, бачкане, кариера, пари, семейство, деца...
Оказва се обаче, че е объркал времето и най-вече мястото за такива планове. От учене тук вече няма никаква полза, а с работа можеш едва да свързваш двата края, при това живеейки като мишок.
Разбрал, че по стандартния начин няма да постигне нищо, Петър спира да играе по правилата и от дребен квартален играч се превръща във всяващ страхопочитание бос на подземния свят.
Оказва се обаче, че е объркал времето и най-вече мястото за такива планове. От учене тук вече няма никаква полза, а с работа можеш едва да свързваш двата края, при това живеейки като мишок.
Разбрал, че по стандартния начин няма да постигне нищо, Петър спира да играе по правилата и от дребен квартален играч се превръща във всяващ страхопочитание бос на подземния свят.
262 pages, Paperback
First published September 1, 2012
4 people are currently reading
94 people want to read
About the author
Андрей Велков
10 books60 followersАндрей Велков е многократен републикански шампион по социална сатира в тежката категория, фул контакт. Рицар на Ордена на Книжната Метафора. Носител на Нобелова награда за мир, литература и физика 2054 г. Политолог, маркетолог, любител мозъчен хирург и изтънчен сърцевед. Виден хедонист от запаса. Буен, строг, но справедлив.
Автор на романите „Български психар“, „Хрониките на Звеното“ и „Няма закога“.
Автор на романите „Български психар“, „Хрониките на Звеното“ и „Няма закога“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 26 of 26 reviews
December 17, 2013
Ladies and gentlemen, стягайте се и хич не ми се лигавете, защото в литературното градче, наречено България, има нов шериф. Името му е Андрей Велков и днес ще ви говоря за дебютния му роман – „Български психар”.
Кой е Андрей Велков? Според задната корица е 35-годишен столичанин, бакалавър по политология и магистър по маркетинг, пада си по екстремно купонясване, бойни изкуства, литература, тежко пиене, леки жени и други такива хубави работи. Това се казва сериозен човек.
Накратко, за какво става въпрос в романа? Петър Иванов е обикновено момче от улицата, ала умно и амбициозно. Непукист и добре владеещ бойните изкуства, той сериозно вярва, че щом излезе от казармата го очаква нормален и спокоен живот – ще запише висше в университета, ще завърши, ще си намери хубава, нормална, добре платена работа, жена, деца и т.н. Да, ама не, дедо попе. Когато идва джака, нашият човек се озовава в София през 90-те с екстри като мутри, безпаричие, безработица, инфлация и прочее шит. Бащата изоставя семейството, Петър е съкратен от работа, не успява да събере пари за такса в университета и го изхвърлят и от там. Положението е, меко казано – гадно.
Нашият пич обаче отказва да се примири и да следва правилата, защото от следването им се е забил в кьорсокак. Събира се с най-точните си авери от квартала, които като него са спецове по разни бойни изкуства и започва бързо и стремглаво да се издига в подземния свят…
Ще цитирам само някои от яките пасажи в книгата, а такива има доволно много:
Ако не харесвате селянията, защо, деба мама му, я оставяте да вирее и мърда около вас?
Колко малко им трябва на нищите духом селски душици да се почувстват добре – дай им малко власт и ако може така да попреебе някого вече е в рая, педерастът смотан.
Най-сигурният начин да унищожиш една нация е да отнемеш способността на нейните деца да мислят. После само трябва да изчакаш.
Губим свръхценни селскостопански работници, които са били заблудени, че ученето наизуст на дълги и неразбираеми текстове е признак на интелект. Не е! Марш на нивата!
Толкова съм изпълнен с бяс, че мога да изпепеля с поглед цяло стадо автори на книги за позитивното мислене.
Нямаше как главният герой да не ми напомни този от „Самурай от Надежда” на Мартин Дамянов, но тук определено е по-добрият вариант. В „Самурая” имаме един каратист дребен тарикат, който работи сам, за малко и от ден за ден, а при Велков имаме хищна акула, която разсъждава едромащабно и не се задоволява с огризки. Всичко се развива много бързо, екшънът е на ниво, авторът пише стегнато, без да се лигави и без да си прави чекии с българския език, както напоследък доста пишман писателчета правят, въобразявайки си, че са много велики. Не сте! Марш на нивата!
Сред всички екшъни, бой, далавери и кървища си струва да се спомене, че нашият герой не е просто брутален касапин – за изтънчените хора намира изтънчени начини. Любимият ми пример – вече огромната и могъща групировка на Петър, разполагаща с много пари и връзки навсякъде е започната да бъде следена от журналист. Последният е профи, хитряга с мозък-бръснач и вече е подготвил за публикуване статия-убиец отвсякъде, когато се усещат в последния момент. И значи прибира се вечерта пича вкъщи, поглежда любимата си библиотека… и вижда, че всичките му книги вече ги няма, а на тяхно място са наредени само романи на Стивън Кинг. Е, как да не се ошашкаш? Огромно евала за хрумката!
И най-вкусната изненада е за десерт. Книгата има не един, а цели три финала!!! Помните ли книгите-игри от 90-те години, напомни ми леко на тях! Ето това е нещо идейно. Първият финал е най-кървав, тежък и драматичен, но на фона на цялата книга звучи най-логично. Вторият е мечтаният от повечето хора хепиенд, красив и някакси нереален за съжаление, може би, но е хубаво, че го има.
А третият… Третият е ФИНАЛЪТ. Големият, единственият, истинският, най-добрият. Дръжте се да не паднете, няма такъв дивак като автора – над Витоша се отваря портал и от него нахлува армия от извънземни нашественици, дошли да ни заробят и ядат! Ехеее, баси купона луд. Започва една партизанска война на котка и мишка, нашите се крият в тунели и подземия, ония са много, завладели са почти цялата планета вече, кретенията е пълна. Не мога да се сдържа да не споделя зверския момент, когато нашите хващат един извънземен за пленник, омотават го с вериги и едно момче химик се опитва да му инжектира и изпробва някакви неща върху му, за да го изучи, когато е изблъскан от груба мутра говедо, дето вади ножовка и почва да реже крайниците на извънземната буболечка – цитирам най-свободно: „Няма смисъл да го мъчиш бе човек, не виждаш ли, не говори нашия език! – Той ли не говори? Тия управляват кораби, минават през портали, таковаха мамата на планетата ни, език ли не знаят”? Луд-нич-ка.
Гласувам за този роман, навирил всичките си крайници. Мога още много да кажа, но и досега написаното не беше малко, а и нека не ви развалям кефа. Честно, хора – голям пропуск ще е, ако сериозни читатели като вас изтърват тази книга. Силно се надявам Андрей Велков да не спира да пише и скоро да прочета пак нещо от него.
И нещо за довиждане. Сцената, в която новопристигналият войник обира всички налични касетки с чалга в граничната застава и ги хвърля в печката, а после троши касетофона в главата на собственика им трябва да влезе в учебниците.
Кой е Андрей Велков? Според задната корица е 35-годишен столичанин, бакалавър по политология и магистър по маркетинг, пада си по екстремно купонясване, бойни изкуства, литература, тежко пиене, леки жени и други такива хубави работи. Това се казва сериозен човек.
Накратко, за какво става въпрос в романа? Петър Иванов е обикновено момче от улицата, ала умно и амбициозно. Непукист и добре владеещ бойните изкуства, той сериозно вярва, че щом излезе от казармата го очаква нормален и спокоен живот – ще запише висше в университета, ще завърши, ще си намери хубава, нормална, добре платена работа, жена, деца и т.н. Да, ама не, дедо попе. Когато идва джака, нашият човек се озовава в София през 90-те с екстри като мутри, безпаричие, безработица, инфлация и прочее шит. Бащата изоставя семейството, Петър е съкратен от работа, не успява да събере пари за такса в университета и го изхвърлят и от там. Положението е, меко казано – гадно.
Нашият пич обаче отказва да се примири и да следва правилата, защото от следването им се е забил в кьорсокак. Събира се с най-точните си авери от квартала, които като него са спецове по разни бойни изкуства и започва бързо и стремглаво да се издига в подземния свят…
Ще цитирам само някои от яките пасажи в книгата, а такива има доволно много:
Ако не харесвате селянията, защо, деба мама му, я оставяте да вирее и мърда около вас?
Колко малко им трябва на нищите духом селски душици да се почувстват добре – дай им малко власт и ако може така да попреебе някого вече е в рая, педерастът смотан.
Най-сигурният начин да унищожиш една нация е да отнемеш способността на нейните деца да мислят. После само трябва да изчакаш.
Губим свръхценни селскостопански работници, които са били заблудени, че ученето наизуст на дълги и неразбираеми текстове е признак на интелект. Не е! Марш на нивата!
Толкова съм изпълнен с бяс, че мога да изпепеля с поглед цяло стадо автори на книги за позитивното мислене.
Нямаше как главният герой да не ми напомни този от „Самурай от Надежда” на Мартин Дамянов, но тук определено е по-добрият вариант. В „Самурая” имаме един каратист дребен тарикат, който работи сам, за малко и от ден за ден, а при Велков имаме хищна акула, която разсъждава едромащабно и не се задоволява с огризки. Всичко се развива много бързо, екшънът е на ниво, авторът пише стегнато, без да се лигави и без да си прави чекии с българския език, както напоследък доста пишман писателчета правят, въобразявайки си, че са много велики. Не сте! Марш на нивата!
Сред всички екшъни, бой, далавери и кървища си струва да се спомене, че нашият герой не е просто брутален касапин – за изтънчените хора намира изтънчени начини. Любимият ми пример – вече огромната и могъща групировка на Петър, разполагаща с много пари и връзки навсякъде е започната да бъде следена от журналист. Последният е профи, хитряга с мозък-бръснач и вече е подготвил за публикуване статия-убиец отвсякъде, когато се усещат в последния момент. И значи прибира се вечерта пича вкъщи, поглежда любимата си библиотека… и вижда, че всичките му книги вече ги няма, а на тяхно място са наредени само романи на Стивън Кинг. Е, как да не се ошашкаш? Огромно евала за хрумката!
И най-вкусната изненада е за десерт. Книгата има не един, а цели три финала!!! Помните ли книгите-игри от 90-те години, напомни ми леко на тях! Ето това е нещо идейно. Първият финал е най-кървав, тежък и драматичен, но на фона на цялата книга звучи най-логично. Вторият е мечтаният от повечето хора хепиенд, красив и някакси нереален за съжаление, може би, но е хубаво, че го има.
А третият… Третият е ФИНАЛЪТ. Големият, единственият, истинският, най-добрият. Дръжте се да не паднете, няма такъв дивак като автора – над Витоша се отваря портал и от него нахлува армия от извънземни нашественици, дошли да ни заробят и ядат! Ехеее, баси купона луд. Започва една партизанска война на котка и мишка, нашите се крият в тунели и подземия, ония са много, завладели са почти цялата планета вече, кретенията е пълна. Не мога да се сдържа да не споделя зверския момент, когато нашите хващат един извънземен за пленник, омотават го с вериги и едно момче химик се опитва да му инжектира и изпробва някакви неща върху му, за да го изучи, когато е изблъскан от груба мутра говедо, дето вади ножовка и почва да реже крайниците на извънземната буболечка – цитирам най-свободно: „Няма смисъл да го мъчиш бе човек, не виждаш ли, не говори нашия език! – Той ли не говори? Тия управляват кораби, минават през портали, таковаха мамата на планетата ни, език ли не знаят”? Луд-нич-ка.
Гласувам за този роман, навирил всичките си крайници. Мога още много да кажа, но и досега написаното не беше малко, а и нека не ви развалям кефа. Честно, хора – голям пропуск ще е, ако сериозни читатели като вас изтърват тази книга. Силно се надявам Андрей Велков да не спира да пише и скоро да прочета пак нещо от него.
И нещо за довиждане. Сцената, в която новопристигналият войник обира всички налични касетки с чалга в граничната застава и ги хвърля в печката, а после троши касетофона в главата на собственика им трябва да влезе в учебниците.
March 8, 2023
История ,описваща българската действителност по време на Прехода (90-те години).Обикновени момчета от квартала с мечти за завършване на университет,намиране на работа и създаване на семейство.Но плановете им са унищожени с настъпващия преход -безработица,престъпност ,обедняване на населението. И така създават силова групировка,така типична за онези години,която се разраства до неимоверни размери.Много дрога и пиене,много побоища и кръв,много жаргон и цинизми.Авторът мисля,че се е справил доста добре.Доста ирония и сатира е вложил,имаше и много смешни и абсурдни моменти,поради което мисля и така бързо ми мина времето с двете книги от поредицата.
September 5, 2015
На тази книга попаднах съвсем случайно, но от тогава си я препорчитам всеки път, когато чуя как от България не ставало нищо вече... Едно едно мое старо ревю с впечатления от първия прочит.
Подходих доста негативно към тази книга. Това е третата българска книга на Колибри, която виждам. Авторът на първата - „01" , Ивайло Борисов, го познавам от времената когато той беше на 12 години и затова я прочетох с интерес. За „Виртуалният роман" на Мариана Царкова не искам и да си спомням. Затова, когато видях корицата на „Български психар" и най-вече прочетох заглавието си казах - поредния имитатор. Все пак успешния американски филм не беше толкова отдавна.
Привлякоха ме обаче откъсите, наспамени навсякъде из нета. Бяха качествени и... интересни за четене. Това ме накара да чакам премиерата /на която за жалост не можах да отида/ и да си закупя книгата. Е, в електронен вариант няма как да си взема автограф от автора Андрей Велков, но това е отстраним недостатък.
Започвайки книгата, разбрах две неща - авторът разбира от музика и от книги. И то от правилните! Но още на първите няколко страници, се оказа че разбира доста добре и от писане. Книгата така ме увлече, че я четох с кеф целия следобед и без малко да закъснея за една бизнес среща. Отдавна не ми се е случвало това за съвременен български автор.
Ще започна с лошите страни. Книгата има тотално сбъркани заглавие, корица и рекламна стратегия. Търсена е потребителската група на „вулгарните" романи на Калчев и некадърните на Боби Цанков и Георги Стоев, с една дума - книгата се опитва да се представи като поредната бандитска сага. Да, но тя не е такава.
Това е една невероятно оптимистична книга, на фона на ширещия се свиреп песмизъм. Разказана е от първо лице, като останалите персонажи не само нямат самостоятелни действия, но почти нямат и самостоятелни реплики. Но не Ви и трябват - размислите на главния герой стигат. Той е едно младо момче, израснало в мордорско гето (да, не сте прочели неправилно, градът в който се развива действието се казва Мордор, както казах авторът е чел яко), по ония времена на соца, когато всеки първи беше гъзар, всеки втори - каратист. Точно от онова поколение, което влезе при един строй в казармата, а излезе при друг. И въпреки, че от малък е закърмен с идеите на... пардон, от малък тренира карате и други подобни, той не тръгва да прави кариера с мускули, а с акъл.
И авторът описва кариерата му с един невероя��ен прачетовски хумор, от който както се смееш, в един момент се озъбваш. Родната крими действителност така яко е взета на подбив, че в един момент започваш да вярваш в правото на съществуване на гилдия��а на крадците и прочие...
Накратко - след неуспешни опити, най-вече финансово, да изкласи в родния университет, героят се ориентира правилно и решава да стане мутра. Но за целта не си бръсне черепа, а си осигурява чадър в полицията и защитата от най-добрия адвокат. С бъзикания в книгата адвокат сме държали два съседни офиса и да, наистина се ползва в системата с голям авторитет и в девет от десет случая, само при споменаване на името му, задържаните ги пускат. Като цяло авторът е доста наясно с нещата в подземния свят, със схеми, фигури и отношения. Но както казах - това не е мафиотски роман, въпреки че в него се разказва за доста бързото развитие на една структура, която превзема столицата. И точно по пратчетски, трябва да си чел достатъчно за да хванеш тънкия хумор на няколко нива. Примерно алюзиите между „Фирмата" и „Звеното".
Повече няма да разкривам от действието, прочетете си книгата. Можете да я намерите в по-добрите книжарници, а и не само там.
Очакват ви няколко часа четене, които ще ви заредят освен с оптимизъм и с предприемачески дух. Поне на мен ми хрумнаха няколко бизнес идеи, докато я четях и бях абсолютно уверен, че мога да ги осъществя. И все още съм ;)
Финал... Финал книгата няма. Първо псувах яко, защото се усетих прекаран, на фона на изчетеното досега. После се усетих, че самия автор не знае какво очаква България. И оптимистичния и песимистичния вариант звучат толкова невероятно, че най-реален остава финалът, в който се сблъскваме с извънземните. Не знам дали Андрей Велков се познава с Адриан Лазаровски, но заедно биха сътворили невероятен роман на тема българи срещу извънземни.
Като първа книга на автора /поне аз не открих други/, има доста чисто технически неща за оправяне. Вероятно редакторите на Колибири са му казали част от тях. Бих могъл да му обясня и аз някои трънчета, които се набиват на очи, в някоя частна среща, естествено ако не реши да ме цака с топла бира. Защото ще се запознае с 37 сантиметровия ми тиган. Самбистите са луди хора!
Подходих доста негативно към тази книга. Това е третата българска книга на Колибри, която виждам. Авторът на първата - „01" , Ивайло Борисов, го познавам от времената когато той беше на 12 години и затова я прочетох с интерес. За „Виртуалният роман" на Мариана Царкова не искам и да си спомням. Затова, когато видях корицата на „Български психар" и най-вече прочетох заглавието си казах - поредния имитатор. Все пак успешния американски филм не беше толкова отдавна.
Привлякоха ме обаче откъсите, наспамени навсякъде из нета. Бяха качествени и... интересни за четене. Това ме накара да чакам премиерата /на която за жалост не можах да отида/ и да си закупя книгата. Е, в електронен вариант няма как да си взема автограф от автора Андрей Велков, но това е отстраним недостатък.
Започвайки книгата, разбрах две неща - авторът разбира от музика и от книги. И то от правилните! Но още на първите няколко страници, се оказа че разбира доста добре и от писане. Книгата така ме увлече, че я четох с кеф целия следобед и без малко да закъснея за една бизнес среща. Отдавна не ми се е случвало това за съвременен български автор.
Ще започна с лошите страни. Книгата има тотално сбъркани заглавие, корица и рекламна стратегия. Търсена е потребителската група на „вулгарните" романи на Калчев и некадърните на Боби Цанков и Георги Стоев, с една дума - книгата се опитва да се представи като поредната бандитска сага. Да, но тя не е такава.
Това е една невероятно оптимистична книга, на фона на ширещия се свиреп песмизъм. Разказана е от първо лице, като останалите персонажи не само нямат самостоятелни действия, но почти нямат и самостоятелни реплики. Но не Ви и трябват - размислите на главния герой стигат. Той е едно младо момче, израснало в мордорско гето (да, не сте прочели неправилно, градът в който се развива действието се казва Мордор, както казах авторът е чел яко), по ония времена на соца, когато всеки първи беше гъзар, всеки втори - каратист. Точно от онова поколение, което влезе при един строй в казармата, а излезе при друг. И въпреки, че от малък е закърмен с идеите на... пардон, от малък тренира карате и други подобни, той не тръгва да прави кариера с мускули, а с акъл.
И авторът описва кариерата му с един невероя��ен прачетовски хумор, от който както се смееш, в един момент се озъбваш. Родната крими действителност така яко е взета на подбив, че в един момент започваш да вярваш в правото на съществуване на гилдия��а на крадците и прочие...
Накратко - след неуспешни опити, най-вече финансово, да изкласи в родния университет, героят се ориентира правилно и решава да стане мутра. Но за целта не си бръсне черепа, а си осигурява чадър в полицията и защитата от най-добрия адвокат. С бъзикания в книгата адвокат сме държали два съседни офиса и да, наистина се ползва в системата с голям авторитет и в девет от десет случая, само при споменаване на името му, задържаните ги пускат. Като цяло авторът е доста наясно с нещата в подземния свят, със схеми, фигури и отношения. Но както казах - това не е мафиотски роман, въпреки че в него се разказва за доста бързото развитие на една структура, която превзема столицата. И точно по пратчетски, трябва да си чел достатъчно за да хванеш тънкия хумор на няколко нива. Примерно алюзиите между „Фирмата" и „Звеното".
Повече няма да разкривам от действието, прочетете си книгата. Можете да я намерите в по-добрите книжарници, а и не само там.
Очакват ви няколко часа четене, които ще ви заредят освен с оптимизъм и с предприемачески дух. Поне на мен ми хрумнаха няколко бизнес идеи, докато я четях и бях абсолютно уверен, че мога да ги осъществя. И все още съм ;)
Финал... Финал книгата няма. Първо псувах яко, защото се усетих прекаран, на фона на изчетеното досега. После се усетих, че самия автор не знае какво очаква България. И оптимистичния и песимистичния вариант звучат толкова невероятно, че най-реален остава финалът, в който се сблъскваме с извънземните. Не знам дали Андрей Велков се познава с Адриан Лазаровски, но заедно биха сътворили невероятен роман на тема българи срещу извънземни.
Като първа книга на автора /поне аз не открих други/, има доста чисто технически неща за оправяне. Вероятно редакторите на Колибири са му казали част от тях. Бих могъл да му обясня и аз някои трънчета, които се набиват на очи, в някоя частна среща, естествено ако не реши да ме цака с топла бира. Защото ще се запознае с 37 сантиметровия ми тиган. Самбистите са луди хора!
December 13, 2012
Българска психария с абсурдно-криминален привкус
http://knigolandia.info/book-review/b...
Ами психария си е. Че и българска, та пребългарска. Грубичка, злобничка, агресивна, хейтърска до костите на немалкото бити-пребити-убити по страниците на “Български психар” на Андрей Велков. И все пак това е една позитивна книга, която в края ме накара да се смея с глас, ако и в основната й част да четях поначумерен. Защо ли – защото това е зъбатата реалност, която Андрей докарва до ръба на гротеската, за да покаже сценарий, който може да обясни част от абсурдистанската действителност около ни. Книгата е надъхана с омраза към властимащите и отказващите да използват тази власт за нещо различно от личното си обогатяване – и докато героите в книгата също се отдават на безкрайно и методично трупане на кинти без подбор на средствата, в края се включва фантастиката в три алтернативни сценария за използването на тези пари. И аз не мисля, че последният е най-фантастичен, напротив – предните два и особено вторият са ми по-невероятни от някакво си нападение на извънземни и последвалата тепаница с тях.
http://knigolandia.info/book-review/b...
Ами психария си е. Че и българска, та пребългарска. Грубичка, злобничка, агресивна, хейтърска до костите на немалкото бити-пребити-убити по страниците на “Български психар” на Андрей Велков. И все пак това е една позитивна книга, която в края ме накара да се смея с глас, ако и в основната й част да четях поначумерен. Защо ли – защото това е зъбатата реалност, която Андрей докарва до ръба на гротеската, за да покаже сценарий, който може да обясни част от абсурдистанската действителност около ни. Книгата е надъхана с омраза към властимащите и отказващите да използват тази власт за нещо различно от личното си обогатяване – и докато героите в книгата също се отдават на безкрайно и методично трупане на кинти без подбор на средствата, в края се включва фантастиката в три алтернативни сценария за използването на тези пари. И аз не мисля, че последният е най-фантастичен, напротив – предните два и особено вторият са ми по-невероятни от някакво си нападение на извънземни и последвалата тепаница с тях.
October 6, 2021
Случайно реших, че ще слушам точно тази книга в Сторител и бях приятно изненадана. (А и много добър прочит с невероятен изказ на диалектите на някои герои). Книгата разказва за един най-обикновен българин, който става необикновен престъпен бос. Има доста книги по темата за разни дребни тарикати или силни мутри, за това как се зараждат престъпните групировки в България, но тук разказът беше особено увлекателен и разказан от първо лице с всички дребни подробности. Слушайки историята на героя и използвания уличен език все едно слушах всеки един познат от квартала, съвсем ежедневен и непукистки, цветущ език. Ето защо героят ми беше изключително близък като светоусещане, освен това с много добър вкус за музика и книги (за разлика от другите подобни герои в другите подобни книги, които обикалят кръчмите и са заобиколени от фолк диви, тук Петър още с влизането в казармата събира всички чалга касетки и чупи касетофона от главата на притежателя му, а после засажда цяла нива с трева 😄) И макар, че с течение на времето и издигането му в живота и трупането на печалби, героят прави и някои гадни неща (като да обезглави котка), той до края е супер симпатяга. Ето защо първият завършек ми беше тъжен, неприятен, но и правдоподобен. Защото книгата има три завършека и всеки може да си избере за себе си как иска са приключи всичко. Вторият беше прекалено хипи, а за третия сигурно авторът е бил много напушен и вече не му е пукало какво пише. Аз избирам първия. Но в такъв случай се чудя какво ли ще има във втората част?!
July 31, 2014
http://knijenpetar.blogspot.com/2014/...
Това е приятна и разчупена книга, която дава и по някой съвет за живота. Андрей Велков напълно покри изискванията ми за нея. Чели ли сте интелигентно написана книга за мутри?
Всъщност аз не чета такива книги. О, харесвам насилието в литературата, но в жанровете ужас, фентъзи и т.н. Това е изключение.
Петър е свестен пич, който отива в казармата, за да получи бойното си кръщение, но и много проблеми в добавка. Неговата визия за света е като на всички останали редови българи: семейство, деца, добра работа и стабилно образование от университета. В казармата го посрещат с обичайните обиди и насилие, което си е като бойно кръщение. (Повече - в блога)
Това е приятна и разчупена книга, която дава и по някой съвет за живота. Андрей Велков напълно покри изискванията ми за нея. Чели ли сте интелигентно написана книга за мутри?
Всъщност аз не чета такива книги. О, харесвам насилието в литературата, но в жанровете ужас, фентъзи и т.н. Това е изключение.
Петър е свестен пич, който отива в казармата, за да получи бойното си кръщение, но и много проблеми в добавка. Неговата визия за света е като на всички останали редови българи: семейство, деца, добра работа и стабилно образование от университета. В казармата го посрещат с обичайните обиди и насилие, което си е като бойно кръщение. (Повече - в блога)
November 10, 2020
Книгата ме пренесе от 90-те до наши дни по един супер увлекателен и много забавен начин, а за финал даде въображаеми решения на описани в книгата проблеми, които до някаква степен приличат на познати такива от реалността. Третият финал (да, в книгата наистина има 3 възможни финала) беше най-неочакваният, но лично за мен - най-забавният. Благодаря на Андрей, че от тук насетне всяко минаване покрай ЕнДеКа-то на Културата ще ме кара да се хиля, като пъпчив тийн!
September 15, 2022
Изненадващо много ми хареса, въпреки силно "колоритния" език и насилие. Накара ме да се замисля за нашето детство и състоянието на българската държава. Не е за всеки, но бих препоръчала на феновете на книги като Боен Клуб, Портокал с часовников механизъм, Американски психар, 9,99 лв на Бегбеде и подобни.
Може да ви накара да запишете някой боен спорт и да искате да четете повече книги.
Може да ви накара да запишете някой боен спорт и да искате да четете повече книги.
November 21, 2012
Книгата е интересна и увлекателно написана. Непретенциозно и ударно, страница след страница копае по мутренската тема, но и изпъстрена с хумор и музикални интермедии. Първият финале е страхотен, но другите 2 са излишни и дразнят. Чакам следващата книга на автора.
May 4, 2013
Masterpiece!
September 27, 2013
"...Това е една невероятно оптимистична книга, на фона на ширещия се свиреп песимизъм. Разказана е от първо лице, като останалите персонажи не само нямат самостоятелни действия, но почти нямат и самостоятелни реплики. Но не Ви и трябват - размислите на главния герой стигат. Той е едно младо момче, израснало в мордорско гето (да, не сте прочели неправилно, градът в който се развива действието, се казва Мордор, както казах авторът е чел яко), по ония времена на соца, когато все��и първи беше гъзар, всеки втори - каратист. Точно от онова поколение, което влезе при един строй в казармата, а излезе при друг. И въпреки, че от малък е закърмен с идеите на... пардон, от малък тренира карате и други подобни, той не тръгва да прави кариера с мускули, а с акъл. И авторът описва кариерата му с един невероятен прачетовски хумор, от който както се смееш, в един момент се озъбваш. Родната крими действителност така яко е взета на подбив, че в един момент започваш да вярваш в правото на съществуване на гилдията на крадците и прочие...
Накратко - с��ед неуспешни опити, най-вече финансово, да изкласи в родния университет, героят се ориентира правилно и решава да стане мутра. Но за целта не си бръсне черепа, а си осигурява чадър в полицията и защитата от най-добрия адвокат. С бъзикания в книгата адвокат сме държали два съседни офиса и да, наистина се ползва в системата с голям авторитет и в девет от десет случая, само при споменаване на името му, задържаните ги пускат. Като цяло авторът е доста наясно с нещата в подземния свят, със схеми, фигури и отношения. Но както казах - това не е мафиотски роман, въпреки че в него се разказва за доста бързото развитие на една структура, която превзема столицата. И точно по прачетски, трябва да си чел достатъчно за да хванеш тънкия хумор на няколко нива. Примерно алюзиите между „Фирмата" и „Звеното". Повече няма да разкривам от действието, прочетете си книгата. Можете да я намерите в по-добрите книжарници, а и не само там.
Очакват ви няколко часа четене /245 страници/, които ще ви заредят освен с оптимизъм и с предприемачески дух. Поне на мен ми хрумнаха няколко бизнес идеи, докато я четях и бях абсолютно уверен, че мога да ги осъществя. И все още съм ;)
Финал... Финал книгата няма. Първо псувах яко, защото се усетих прекаран, на фона на изчетеното досега. После се усетих, че самия автор не знае какво очаква България. И оптимистичният, и песимистичният вариант звучат толкова невероятно, че най-реален остава финалът, в който се сблъскваме с извънземните. Не знам дали Андрей Велков се познава с Адриан Лазаровски, но заедно биха сътворили невероятен роман на тема българи срещу извънземни.
Като първа книга на автора /поне аз не открих други/, има доста чисто технически неща за оправяне. Вероятно редакторите на Колибири са му казали част от тях. Бих могъл да му обясня и аз някои трънчета, които се набиват на очи, в някоя частна среща, естествено ако не реши да ме цака с топла бира. Защото ще се запознае с 37 сантиметровия ми тиган. Самбистите са луди хора!"
Иван Богданов
Накратко - с��ед неуспешни опити, най-вече финансово, да изкласи в родния университет, героят се ориентира правилно и решава да стане мутра. Но за целта не си бръсне черепа, а си осигурява чадър в полицията и защитата от най-добрия адвокат. С бъзикания в книгата адвокат сме държали два съседни офиса и да, наистина се ползва в системата с голям авторитет и в девет от десет случая, само при споменаване на името му, задържаните ги пускат. Като цяло авторът е доста наясно с нещата в подземния свят, със схеми, фигури и отношения. Но както казах - това не е мафиотски роман, въпреки че в него се разказва за доста бързото развитие на една структура, която превзема столицата. И точно по прачетски, трябва да си чел достатъчно за да хванеш тънкия хумор на няколко нива. Примерно алюзиите между „Фирмата" и „Звеното". Повече няма да разкривам от действието, прочетете си книгата. Можете да я намерите в по-добрите книжарници, а и не само там.
Очакват ви няколко часа четене /245 страници/, които ще ви заредят освен с оптимизъм и с предприемачески дух. Поне на мен ми хрумнаха няколко бизнес идеи, докато я четях и бях абсолютно уверен, че мога да ги осъществя. И все още съм ;)
Финал... Финал книгата няма. Първо псувах яко, защото се усетих прекаран, на фона на изчетеното досега. После се усетих, че самия автор не знае какво очаква България. И оптимистичният, и песимистичният вариант звучат толкова невероятно, че най-реален остава финалът, в който се сблъскваме с извънземните. Не знам дали Андрей Велков се познава с Адриан Лазаровски, но заедно биха сътворили невероятен роман на тема българи срещу извънземни.
Като първа книга на автора /поне аз не открих други/, има доста чисто технически неща за оправяне. Вероятно редакторите на Колибири са му казали част от тях. Бих могъл да му обясня и аз някои трънчета, които се набиват на очи, в някоя частна среща, естествено ако не реши да ме цака с топла бира. Защото ще се запознае с 37 сантиметровия ми тиган. Самбистите са луди хора!"
Иван Богданов
November 4, 2015
Започнах тази книга с много голямо удоволствие.Може би защото ми напомняше леко за трилогията "Камикадзе" на Димитър Кожухаров (много любима като тийнейджър, за съжаление не мога да я намеря в електронен вариант).Не знам авторът точно през коя година е отбил военната си служба, но по времето, когато бях войник, влязохме с "въшкарниците" а моите "бомбета" (новобранци) бяха със зелените, модерни униформи, но не служехме година и половина а само година.Т'ва за 98-99-та.И служехме една година, не година и половина. Обаче ме отблъсна перманентното натякване, колко са зле и няма надежда да се оправят нещата в България, мутренските заигравки тип Калчев/Стоев и компания, кандидат суперменството на младия герой (което при "Камикадзе" също го имаше, но беше някак по-непретенциозно).Всичко това ми е доста "вестникарско" и втръснало до немайкъде, въпреки че съм съгласен и наясно.Зарязах я някъде наполовината, но ще и дам шанс по-натам, защото ми е много интересно как само на мен не ми е харесала толкова, а се споменава за интересен завършек на няколко места.
Едит: След като най-после я довърших, давам и три, защото автора разбира от хубава музика(шегувам се) и защото трите варианта за край, бяха страхотни, всичките.
Едит: След като най-после я довърших, давам и три, защото автора разбира от хубава музика(шегувам се) и защото трите варианта за край, бяха страхотни, всичките.
July 5, 2024
Прекарах уикенда с "Български психар" на Андрей Велков. Увлече ме уникалният изказ на писателя на жаргонен език. Много "свежарско" звучене, интересна тематика за казармата, за студентите през 90-те години, когато и аз бях студентка. Да, престъпността си е престъпност и в книгата е описана цялата схема. Главният герой обаче е обрисуван като начетен и мислещ индивид, който си намира адвокат, полицай и собствена "войска". Имаше и проливане на кръв, убийства, но минават между другото. Ако се направи филм по тази книга, ще изглежда наистина кървав, но ще се загуби от уникалността и езика на книгата, ще се промени целият замисъл. Това трябва да се прочете и всеки да го прекара през собственият си мироглед. Има и вулгарни думички, но това ми напомни за Торлака и "Северозападен романь", където в една група ми казаха, че те са част от колорита и книгата ще изгуби, ако се махнат. Другото интересно нещо в нея са трите финала - можеш да избереш за себе си, който ти допадне най-много. Тази книга е нещо свежо, с различно звучене и дори с елементи на фантастика - гангстерска фантастика.
Предупреждение: Книгата не трябва да се взима на сериозно. Да се чете с усмивка и с мисълта, че това е само роман.
Предупреждение: Книгата не трябва да се взима на сериозно. Да се чете с усмивка и с мисълта, че това е само роман.
March 12, 2024
След средата авторът прави всичко възможно да провали книгата. Почти успява да постигне пълен успех.
Прескачания през месеци и години, които накъсват историята. Постоянно обобщаване тип глас зад кадър. И абсурден край. Или краища?
До първата половина са читавите неща. Шеги на място, хубав екшън, цинизъм в приятни дози и яки лафчета. После надолу.
Разбира се, критиките към управленците на държавата не са спестени и са на място.
Прескачания през месеци и години, които накъсват историята. Постоянно обобщаване тип глас зад кадър. И абсурден край. Или краища?
До първата половина са читавите неща. Шеги на място, хубав екшън, цинизъм в приятни дози и яки лафчета. После надолу.
Разбира се, критиките към управленците на държавата не са спестени и са на място.
September 7, 2021
Много забавна и свежа книга. Това е първата ми среща с Андрей Велков, а на всичко отгоре слушах "Български психар" от Storytel, докато пътувах от Мордор към Созопол, както и между плажовете там. Така трябва да бъде писана литературата, която е създадена с цел забавление (наскоро четох безумно досадна глупост на някакъв автор, който сам обясняваше, че книгата му била писана с цел забавление, ама за разлика от тази, там не се беше получило). Супер много ме изкефи и определено ще намеря и други книги на Андрей Велков.
October 11, 2021
Ами от 262 страници има поне 200, в които се описва с какво и как точно се отрязват протагонистите. Поне да беше различно, пък то не е ...
Антагонистите не знаем с какво се друсат, защото просто ги няма. Изобщо. Освен в най-алтернативния край де, но моля нека точно него не го коментираме :)
Втората звезда я слагам, защото началото ми хареса и до 50-60 страница се надявах да се оплете някаква история.
Антагонистите не знаем с какво се друсат, защото просто ги няма. Изобщо. Освен в най-алтернативния край де, но моля нека точно него не го коментираме :)
Втората звезда я слагам, защото началото ми хареса и до 50-60 страница се надявах да се оплете някаква история.
October 7, 2012
Доста впечатляващо и динамично начало, особено описанията на боевете в казармата и обира на китайския ресторант, но като цяло стилът е тромав и еднопластов, липсва дълбочина на героите.
August 17, 2014
Сюжетът не е нищо оригинално (като изключим трите финала), уличният стил на писане - също. Но пък ме изкефи страшно много. А и гангстери пънкари не се срещат във всяка книга.
August 6, 2016
Един доста добър преразказ на последните 25 години в България. Изключително добра история и доста добре описана от един млад българин.
July 19, 2019
Между 3 и 4, ама ще го закръгля на 4. Много ми хареса началото на историята и това продължи някъде до средата. След това ми стана много банално и скучно. 3-те финала оправиха нещата.
November 21, 2020
Очаквах някаква връзка с "Американски психар", но много повече откривам (липса на) каузалност и звучене, напомнящи на филма The Expendables. The ExpendaBGles?
Нещото, което ме дразнеше от началото до края е, че протагонистът Пешо е обикновен боклук априори, който е представен предимно като пич. Разбирам концепцията на белетристиката, но за мен тази книга горе-долу залага концепцията "Окей е да си леке и мутра", което всъщност е лайтмотив на чалга културата. Иронично предвид изразената нетърпимост към тази музика в книгата.
Текстът върви лесно и приятно, количествата алкохол са като в сюжет на Буковски и историята е интересна, така че 10-те отделени часа си струваха напълно.
Нещото, което ме дразнеше от началото до края е, че протагонистът Пешо е обикновен боклук априори, който е представен предимно като пич. Разбирам концепцията на белетристиката, но за мен тази книга горе-долу залага концепцията "Окей е да си леке и мутра", което всъщност е лайтмотив на чалга културата. Иронично предвид изразената нетърпимост към тази музика в книгата.
Текстът върви лесно и приятно, количествата алкохол са като в сюжет на Буковски и историята е интересна, така че 10-те отделени часа си струваха напълно.
May 23, 2023
Това е втората книга, която прочетох след "Няма закога" и изобщо не ми хареса сюжета. За мен е един наръчник " Как да стана мутра, макар и да съм много умен и начетен". Даже ми е много притеснителна книга, за младото поколение/ дано греша и имат достатъчно акъл, че да не пробват/. Доста лежерно и с положителни чувства се описват правенето и употребата на наркотици и колко е хубаво да си мутра, разбира се , ако слушаш нещо различно от чалга. Ще продължа и с "Хрониките на Звеното" да видя какво ще стане. Двете ми звезди са заради трите финала/ много яко/ и заради хубави език на автора.
![Profile Image for Ивайло [IF Tomeff].](/_next/image?url=https%3A%2F%2Fi.gr-assets.com%2Fimages%2FS%2Fcompressed.photo.goodreads.com%2Fusers%2F1350231715i%2F3193915._UX200_CR0%2C11%2C200%2C200_.jpg&w=128&q=75)
September 1, 2018
Черен финал с оптимистична нотка - злото е смазано и е даден шанс за по-светло бъдеще.
Розов финал, тип захарен памук - ние сме номер едно.
Извънземен финал - "Звездни рейнджъри" ако бяха българи, биха пили бира докато преговарят с инопланетянската напаст.
Три различни финала на Книжната версия на "Преходът - фалш и извратения".
Накратко - прочетете я!
Розов финал, тип захарен памук - ние сме номер едно.
Извънземен финал - "Звездни рейнджъри" ако бяха българи, биха пили бира докато преговарят с инопланетянската напаст.
Три различни финала на Книжната версия на "Преходът - фалш и извратения".
Накратко - прочетете я!
August 28, 2025
Обещаващо начало, нелоша идея, но в един момент всичко си ЕПМ. Историята на мутра-ренесансова личност, който а) осъзнава вредното си съществуване и плаща кеш, за да го убият; б) изживява катарзис, изчиства татковината от боклуците и я прави яка като Швейцария; в) спасява планетата от извънземно (втф) нашествие. Заеби, чуек, заеби...
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 31, 2022
Чете се бързо, защото не изисква особено задълбочаване, а стилът на писане е махленско говорене.
April 16, 2020
Run, live to fly
Fly to live
Do or die
Won't you run?
Live to fly
Fly to live
Aces high
... и с тези краища... Джани Родари :-))))
Actually, книгата е много свежа, и брутално належаща в края с numero uno.
Fly to live
Do or die
Won't you run?
Live to fly
Fly to live
Aces high
... и с тези краища... Джани Родари :-))))
Actually, книгата е много свежа, и брутално належаща в края с numero uno.
Displaying 1 - 26 of 26 reviews