What do you think?
Rate this book
Соления залив
Поради открадването на ръкописите на Яна Язова съществуват твърде много неясноти около нейните творчески замисли. Едва наскоро се разбра, че тя е смятала да продължи трилогията "Балкани". Единственият написан роман според този замисъл е "Соления залив". Втората му част е позната като "Война", излязла през 2000 г. Сега "Соления залив" излиза за пръв път цялостно, разчетен прецизно. Романът проследява събитията в Третото българско царство в първите десетилетия на XX век и завършва с деветосептемврийските кланета през 1944 г. Крушението на идеалите на нашите възроженци, описани в "Левски", "Бенковски" и "Шипка", Яна Язова представя чрез съдбата на едно семейство от Соления залив.
- GenresBulgarian Literature
620 pages, Hardcover
First published January 1, 2003
2 people are currently reading
270 people want to read
About the author
Яна Язова
17 books68 followersЯна Язова е псевдоним на българската писателка Люба Тодорова Ганчева. Яна Язова публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Детска радост“ и др. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941–1943 популярното списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб.
Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно — гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото.
В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.
Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.
Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия "Балкани". Романите "Левски", "Бенковски" и "Шипка" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката.
В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.
Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно — гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото.
В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.
Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.
Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия "Балкани". Романите "Левски", "Бенковски" и "Шипка" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката.
В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
April 26, 2020
Не е имало друг начин. Просто Яна Язова е трябвало да напише тази книга.
Тя, разбира се, я пише без никаква надежда, че ще я види издадена. Пише я без да очаква хонорар, ваканция в почивна станция за “художествено-творческата интелигенция”, потупване по гърба от “колегите” в Писателския съюз. Истинският писател пише за своите читатели, дори те да открият произведението след като него вече няма да го има.
“Соленият залив” започва като семеен роман, за да отстъпи постепенно място на историческото. От втората половина на 30те години от миналия век до 1946 г. Яна Язова описва постепенния крах на Третото българско царство през съдбата на шестте деца на баба Мария Тъкачката.
Тази книга не беше каквото очаквах, но не в лошия смисъл. Познатият летописно-романтичен стил от трилогията “Балкани” присъства и тук, и докато този стил пасва лесно на възрожденските борби, може да ви изненада в една по-ясна и конкретна историческа обстановка. Ето какво имам предвид.
Действието протича в някаква умишлена неопределност и легендарност. Докато не идва първото конкретно събитие “отвън” – падането на Сталинград, читателят не знае в кое време се случват нещата. Малкият град, център на основните събития, е Соленият залив (вероятно Созопол). Най-близкият голям град е наречен Морски град (може да е любимата на писателката Варна). Дори София рядко се назовава със собственото си име, а със “столицата”. “Свети Александър Невски” е описан като “големия храм с високи златни кубета”. Има нещо, което откъсва разказа от земята.
Със съзнание, обременено от свръхфактологичната “Чамкория”, явно съм очаквала подобна конкретност и от “Соления залив”. Както се оказа, напълно излишно. Историята в романа няма нужда от това. Посланията са универсални и ясни – ето така умира една епоха и на нейно място идва друга. Ясно става и друго – как много бързо се сменят, не, направо се обръщат наопаки етични еталони, морални ценности, включително и естетически такива. Как се поругават старите образци, как стават излишни довчерашни обществени авторитети и как биват замествани с озлобена и отмъстителна сган. Така наречената революция и нейното място в историята са удивително добре осмислени от Яна Язова, която е съвременник на събитията. И макар че романът не е датиран, начинът, по който писателката разсъждава за това “прекъсване” в нормалния ход на историята, указва за по-късен, вероятно последния, период от творчеството й.
Много подробно изградените образи на жителите от Соления залив ще оправдаят присъствието си до последната страница. Една част от тях ще станат деветосептемврийски палачи, а другата – техни жертви. Тези по средата, както ги нарича и авторката – “хората”, ще бъдат обект на брутален тоталитарен експеримент, който напълно ще заличи възрожденския дух и идеали на предното поколение.
Психологизмът, с който Яна Язова толкова внимателно е мотивирала мислите и постъпките им, напомня похватите, познати ни от класическите романи. Язова притежава рядкото писателско качество да одухотворява всичко, с което се заеме да опише – хора, природа, събития, атмосфера. В образа на централния персонаж Фердинанд разпознаваме чертите на професор Александър Балабанов, а в скараната с обществото Катерина вероятно писателката е вградила самата себе си.
Описанието на бомбардировките над София е сред особено силните моменти в книгата. До този момент мислех, че “Бомбите” на Вера Мутафчиева е произведението-пътеводител по тази тема. Стилът и силата на внушението при Яна Язова обаче са несравними, да не говорим за разликите в поведението им като личности и творци.
Яна Язова е заложила кодове и послания в книгата си, а внимателният читател няма начин да не ги усети. В този роман има нещо енигматично и мисля, че тепърва ще се говори за него и от читатели, и от критика.
Повече от всяка друга книга на Яна Язова, тази трябва според мен да се чете заедно с биографията на писателката наум. В “Соления залив” Язова е вложила много от себе си и от крушението на нейното поколение, на което става нещастен оцелял свидетел. В същото време тя е видяла и смъртта на идеалите у тези, които най-всеотдайно са се борили за социална справедливост. Революциите, заключава мъдро тя, винаги водят до едно и също – заменят една тирания с друга, още по-лоша, до степен, че човек да оплаче стария тиранин.
Подобно на Алеко Константинов, и Яна Язова дочака съдбата да бъде убита от “героите”, които толкова добре описа в “Соления залив”.
Тя, разбира се, я пише без никаква надежда, че ще я види издадена. Пише я без да очаква хонорар, ваканция в почивна станция за “художествено-творческата интелигенция”, потупване по гърба от “колегите” в Писателския съюз. Истинският писател пише за своите читатели, дори те да открият произведението след като него вече няма да го има.
“Соленият залив” започва като семеен роман, за да отстъпи постепенно място на историческото. От втората половина на 30те години от миналия век до 1946 г. Яна Язова описва постепенния крах на Третото българско царство през съдбата на шестте деца на баба Мария Тъкачката.
Тази книга не беше каквото очаквах, но не в лошия смисъл. Познатият летописно-романтичен стил от трилогията “Балкани” присъства и тук, и докато този стил пасва лесно на възрожденските борби, може да ви изненада в една по-ясна и конкретна историческа обстановка. Ето какво имам предвид.
Действието протича в някаква умишлена неопределност и легендарност. Докато не идва първото конкретно събитие “отвън” – падането на Сталинград, читателят не знае в кое време се случват нещата. Малкият град, център на основните събития, е Соленият залив (вероятно Созопол). Най-близкият голям град е наречен Морски град (може да е любимата на писателката Варна). Дори София рядко се назовава със собственото си име, а със “столицата”. “Свети Александър Невски” е описан като “големия храм с високи златни кубета”. Има нещо, което откъсва разказа от земята.
Със съзнание, обременено от свръхфактологичната “Чамкория”, явно съм очаквала подобна конкретност и от “Соления залив”. Както се оказа, напълно излишно. Историята в романа няма нужда от това. Посланията са универсални и ясни – ето така умира една епоха и на нейно място идва друга. Ясно става и друго – как много бързо се сменят, не, направо се обръщат наопаки етични еталони, морални ценности, включително и естетически такива. Как се поругават старите образци, как стават излишни довчерашни обществени авторитети и как биват замествани с озлобена и отмъстителна сган. Така наречената революция и нейното място в историята са удивително добре осмислени от Яна Язова, която е съвременник на събитията. И макар че романът не е датиран, начинът, по който писателката разсъждава за това “прекъсване” в нормалния ход на историята, указва за по-късен, вероятно последния, период от творчеството й.
Много подробно изградените образи на жителите от Соления залив ще оправдаят присъствието си до последната страница. Една част от тях ще станат деветосептемврийски палачи, а другата – техни жертви. Тези по средата, както ги нарича и авторката – “хората”, ще бъдат обект на брутален тоталитарен експеримент, който напълно ще заличи възрожденския дух и идеали на предното поколение.
Психологизмът, с който Яна Язова толкова внимателно е мотивирала мислите и постъпките им, напомня похватите, познати ни от класическите романи. Язова притежава рядкото писателско качество да одухотворява всичко, с което се заеме да опише – хора, природа, събития, атмосфера. В образа на централния персонаж Фердинанд разпознаваме чертите на професор Александър Балабанов, а в скараната с обществото Катерина вероятно писателката е вградила самата себе си.
Описанието на бомбардировките над София е сред особено силните моменти в книгата. До този момент мислех, че “Бомбите” на Вера Мутафчиева е произведението-пътеводител по тази тема. Стилът и силата на внушението при Яна Язова обаче са несравними, да не говорим за разликите в поведението им като личности и творци.
Яна Язова е заложила кодове и послания в книгата си, а внимателният читател няма начин да не ги усети. В този роман има нещо енигматично и мисля, че тепърва ще се говори за него и от читатели, и от критика.
Повече от всяка друга книга на Яна Язова, тази трябва според мен да се чете заедно с биографията на писателката наум. В “Соления залив” Язова е вложила много от себе си и от крушението на нейното поколение, на което става нещастен оцелял свидетел. В същото време тя е видяла и смъртта на идеалите у тези, които най-всеотдайно са се борили за социална справедливост. Революциите, заключава мъдро тя, винаги водят до едно и също – заменят една тирания с друга, още по-лоша, до степен, че човек да оплаче стария тиранин.
Подобно на Алеко Константинов, и Яна Язова дочака съдбата да бъде убита от “героите”, които толкова добре описа в “Соления залив”.
October 29, 2025
"Човекът не се бори за човещина! Той се ражда с нея, или се ражда без нея! Човещината не се носи от партия, а от човек!"
Гениална Яна Язова, надскочила времето си. Затова времето ѝ я е намразило и убило.
࿐ ࿔* "Соления залив" е лебедовата песен на писателката, на която Народна република България не прости за таланта, красотата и свободния дух.
࿐ ࿔* България винаги е била неспокойна. Особено задъхана обаче, колебаеща се между отчаяние и екзалтация, е след края на Първата и преди началото на Втората световна война.
࿐ ࿔* Именно в този период ни отвежда последната творба, излязла изпод перото на Яна Язова. Докато в столицата кипи напрегнат живот, в соления залив на Морскиград времето тече по свой начин - тежко, без да бърза за никъде.
࿐ ࿔* А съдбите на жителите на градчето биват преобърнати из основи, когато от София пристига господин Фердинанд - син на местно семейство, заминал отдавна, замогнал се и спечелил си славата на успял човек.
࿐ ࿔* Там той се среща с Катерина - мрачна, затворена в себе си, самообречена на злочестие и мизантропия, нещастна в родния си град и родния си дом. Когато ѝ предлага да тръгне с него за столицата на Царството, тя се съгласява, изоставяйки съпруг и невръстна дъщеря.
࿐ ࿔* Първата част на книгата, "Голямо и малко", в същината си е семейна сага. Пред очите на читателя оживяват жителите на Морскиград - големите и малките, богатите и бедните, всички до един застинали в собствените си предразсъдъци. Проследяват се фамилни отношения, щастливи и нещастни любови, болезнено реалистични откъслеци от индивидуални житейски пътища.
࿐ ࿔* Втората част обаче, носеща недвусмисленото заглавие "Война", завива към умопомрачително описание на една страховита епоха. Самата тя пряк свидетел на събитията, които пресъздава, Яна Язова в прецизен детайл разказва за царуването на Борис III, за включването на България на германска страна във войната, за идеологическите напрежения, белязали междувоенните десетилетия, за опустошителните бомбардировки над София. С ерудиция и изящен стил на писане романът прави дисекция на епохата и човека, който я е построил такава - кървава, апокалитична, неизлечимо болна, намерила своя жесток завършек в ужасите на Народния съд.
࿐ ࿔* "Ти намери единствения и най-краткия път да направиш живота ми пъкъл, а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича." пише Яна Язова до проф. Александър Балабанов, неин ментор, приятел, нейна най-голяма любов и най-голям враг. Именно техните отношения, вплитащи привличане и взаимно опустошение, оживяват в образите на Фердинанд и Катерина - невъзможни един без друг, но още по-невъзможни заедно.
࿐ ࿔* Историята между двамата с нищо не отстъпва на най-емблематичните двойки от класическата европейска литература. С тази разлика, че Катерина не е изтънчена девойка в изискана рокля - тя е намръщена, своенравна, амбициозна сама да си сглоби живот, за да се измъкне от тинята на собствената си омраза.
࿐ ࿔* "Соления залив" обаче не е любовен роман. Това е книга за човешката склонност сами неуморно да строим своето разрушение, подтикнати от завист и омраза към по-интелигентния, по-способния, по-успелия. Това е книга за насилствената смърт на "стария свят" - с неговите литературни кафенета, с неговите вечеринки и грамофони, с неговите "госпожо" и "господине", с неговите уморени поети, уморени бохеми, уморени царе.
࿐ ࿔* Събитията непосредствено след 9 септември 1944 г., в първите месеци след преврата, са пресъздадени без пропаганда, без патос, без призивност - само със сурова свидетелска точност, описваща зверствата, до които достига човекът, оправдавайки се с "името на народа".
࿐ ࿔* Най-любимата ми част от книгата беше дълбоката психология на всички (дори периферните) персонажи - на местния магнат Беро-Беро (олицетворението на "големия човек" от онова време), на директора Александър и комунистката Анастасия (поели по пътя на идеологията заради ревност), на Малката Мария (носеща оковите на нещастния брак и скърбяща по някогашната си любов с незнаен моряк), на Катерина (коравосърдечна и болезнено любяща едновременно), на Фердинанд (стараещ се да помага всекиму, а оказал се излишен в "новия свят").
࿐ ࿔* Книга, която оставя без думи. Олицетворението на гения на Яна Язова, надскочила времето си и затова намразена (и погубена) от него.
(за повече книжни ревюта, последвайте @knigoyadkata в Инстаграм ♡)
Гениална Яна Язова, надскочила времето си. Затова времето ѝ я е намразило и убило.
࿐ ࿔* "Соления залив" е лебедовата песен на писателката, на която Народна република България не прости за таланта, красотата и свободния дух.
࿐ ࿔* България винаги е била неспокойна. Особено задъхана обаче, колебаеща се между отчаяние и екзалтация, е след края на Първата и преди началото на Втората световна война.
࿐ ࿔* Именно в този период ни отвежда последната творба, излязла изпод перото на Яна Язова. Докато в столицата кипи напрегнат живот, в соления залив на Морскиград времето тече по свой начин - тежко, без да бърза за никъде.
࿐ ࿔* А съдбите на жителите на градчето биват преобърнати из основи, когато от София пристига господин Фердинанд - син на местно семейство, заминал отдавна, замогнал се и спечелил си славата на успял човек.
࿐ ࿔* Там той се среща с Катерина - мрачна, затворена в себе си, самообречена на злочестие и мизантропия, нещастна в родния си град и родния си дом. Когато ѝ предлага да тръгне с него за столицата на Царството, тя се съгласява, изоставяйки съпруг и невръстна дъщеря.
࿐ ࿔* Първата част на книгата, "Голямо и малко", в същината си е семейна сага. Пред очите на читателя оживяват жителите на Морскиград - големите и малките, богатите и бедните, всички до един застинали в собствените си предразсъдъци. Проследяват се фамилни отношения, щастливи и нещастни любови, болезнено реалистични откъслеци от индивидуални житейски пътища.
࿐ ࿔* Втората част обаче, носеща недвусмисленото заглавие "Война", завива към умопомрачително описание на една страховита епоха. Самата тя пряк свидетел на събитията, които пресъздава, Яна Язова в прецизен детайл разказва за царуването на Борис III, за включването на България на германска страна във войната, за идеологическите напрежения, белязали междувоенните десетилетия, за опустошителните бомбардировки над София. С ерудиция и изящен стил на писане романът прави дисекция на епохата и човека, който я е построил такава - кървава, апокалитична, неизлечимо болна, намерила своя жесток завършек в ужасите на Народния съд.
࿐ ࿔* "Ти намери единствения и най-краткия път да направиш живота ми пъкъл, а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича." пише Яна Язова до проф. Александър Балабанов, неин ментор, приятел, нейна най-голяма любов и най-голям враг. Именно техните отношения, вплитащи привличане и взаимно опустошение, оживяват в образите на Фердинанд и Катерина - невъзможни един без друг, но още по-невъзможни заедно.
࿐ ࿔* Историята между двамата с нищо не отстъпва на най-емблематичните двойки от класическата европейска литература. С тази разлика, че Катерина не е изтънчена девойка в изискана рокля - тя е намръщена, своенравна, амбициозна сама да си сглоби живот, за да се измъкне от тинята на собствената си омраза.
࿐ ࿔* "Соления залив" обаче не е любовен роман. Това е книга за човешката склонност сами неуморно да строим своето разрушение, подтикнати от завист и омраза към по-интелигентния, по-способния, по-успелия. Това е книга за насилствената смърт на "стария свят" - с неговите литературни кафенета, с неговите вечеринки и грамофони, с неговите "госпожо" и "господине", с неговите уморени поети, уморени бохеми, уморени царе.
࿐ ࿔* Събитията непосредствено след 9 септември 1944 г., в първите месеци след преврата, са пресъздадени без пропаганда, без патос, без призивност - само със сурова свидетелска точност, описваща зверствата, до които достига човекът, оправдавайки се с "името на народа".
࿐ ࿔* Най-любимата ми част от книгата беше дълбоката психология на всички (дори периферните) персонажи - на местния магнат Беро-Беро (олицетворението на "големия човек" от онова време), на директора Александър и комунистката Анастасия (поели по пътя на идеологията заради ревност), на Малката Мария (носеща оковите на нещастния брак и скърбяща по някогашната си любов с незнаен моряк), на Катерина (коравосърдечна и болезнено любяща едновременно), на Фердинанд (стараещ се да помага всекиму, а оказал се излишен в "новия свят").
࿐ ࿔* Книга, която оставя без думи. Олицетворението на гения на Яна Язова, надскочила времето си и затова намразена (и погубена) от него.
(за повече книжни ревюта, последвайте @knigoyadkata в Инстаграм ♡)
May 3, 2023
Един роман, който си заслужава да бъде четен! Авторката с такова майсторство успя да пресъздаде последиците от ограниченията, от тоталната липса на свобода, от взаимната омраза между хората и най-вече от "сеенето на добрина" не чрез любовта, а чрез РАЗУМА. Всеки един от героите в книгата е олицетворение на резултата от злоупотребата с власт, ненавистта, страха, дилемата между доброто и злото и дори мързела.
Колкото до историческия аспект, по изключително изкусен начин Я. Язова описа случилото се по време на бомбардировките в София, деветосептемврийския преврат и промените след него, че човек от по-младото поколение ще си каже, че бил свидетел на събитията. Ясно е, че писателката е сред "забранените писатели" след 1944 и то с пълно основание след като посоча цитат от романа, който смятам, че всеки ще разбере дори без контекст: "като партизанин аз трябва да се радвам, но като човек - не."
Колкото до историческия аспект, по изключително изкусен начин Я. Язова описа случилото се по време на бомбардировките в София, деветосептемврийския преврат и промените след него, че човек от по-младото поколение ще си каже, че бил свидетел на събитията. Ясно е, че писателката е сред "забранените писатели" след 1944 и то с пълно основание след като посоча цитат от романа, който смятам, че всеки ще разбере дори без контекст: "като партизанин аз трябва да се радвам, но като човек - не."
June 15, 2020
Прочетох книгата от корица до корица
Текста е събран, разчетен и погдотвен за печат от Петър Величков по ръкописите на Яна Язова за чиято трагична съдба се сещам всеки път като мина по Раковски.
Книгата е една семейна сага на фона на събитията в периода след освобождението на България до 9-то септемврийските кланета и погроми - едно продължения на трилогията ѝ "Балкани"
Харесах я, много я харесах.
И се натъжих и замислих отново за всички унищожени съдби. И как се забравя, или се намират оправдания за зверста и безумства.
Бомбардировките над София на които авторката е очевидец, мизерията по селата, ужасяващите престъпления извършени от комунистите като взимат властта на 9 септмеври 44.
"Нощта обаче напредваше и започна да извлича из вратата на коридора жителите на залива и да ги връща вкъщи ...........
Хората се сбогуваха и безшумно заизлизаха като призраци"
Текста е събран, разчетен и погдотвен за печат от Петър Величков по ръкописите на Яна Язова за чиято трагична съдба се сещам всеки път като мина по Раковски.
Книгата е една семейна сага на фона на събитията в периода след освобождението на България до 9-то септемврийските кланета и погроми - едно продължения на трилогията ѝ "Балкани"
Харесах я, много я харесах.
И се натъжих и замислих отново за всички унищожени съдби. И как се забравя, или се намират оправдания за зверста и безумства.
Бомбардировките над София на които авторката е очевидец, мизерията по селата, ужасяващите престъпления извършени от комунистите като взимат властта на 9 септмеври 44.
"Нощта обаче напредваше и започна да извлича из вратата на коридора жителите на залива и да ги връща вкъщи ...........
Хората се сбогуваха и безшумно заизлизаха като призраци"
June 23, 2014
Много силна книга. Препоръчвам я на всички!
"Аз не се борих за власт, а за човещина! - каза той. - Но сега вече зная, че това, човещината, за която се борихме, цялата тази наша борба е била глупост!... Човекът не се бори за човещина! Той се ражда с нея, или се ражда без нея! Човещината не се носи от партия, а от човек!"
"Аз не се борих за власт, а за човещина! - каза той. - Но сега вече зная, че това, човещината, за която се борихме, цялата тази наша борба е била глупост!... Човекът не се бори за човещина! Той се ражда с нея, или се ражда без нея! Човещината не се носи от партия, а от човек!"
July 12, 2023
Има едно средно място между любовта и омразата. Човекът най-здраво може да се закрепи на него. Това е разумът, който повелява добрина към хората!
Който сее добрина, ще пожъне спокойствие за себе си и мир за света. Мирът бавно, но сигурно отглежда човешките добродетели. Един ден той ще отгледа любов между хората. Тъй разумът ще роди любовта между хората, Катерино! – каза й Фердинанд. – А не сърцето!
Който сее добрина, ще пожъне спокойствие за себе си и мир за света. Мирът бавно, но сигурно отглежда човешките добродетели. Един ден той ще отгледа любов между хората. Тъй разумът ще роди любовта между хората, Катерино! – каза й Фердинанд. – А не сърцето!
November 26, 2022
Книгата има много достойнства и трогва, но въпреки това ми се струваше необективна, някои образи на моменти неестествени и пресилени. Въпреки това адмирации за авторката и за човека събрал ръкпоисите и направил взъможното за издаването на книгата. Само искам да обърна внимание да не се подлъже някой от рекламния трик - това не е първи том с втори том - "Война". Това са двата тома в едно - "Мало и голямо" и "Война" обединени в - "Соления залив".
September 26, 2021
Страхотно разказана история.
Бих дала оценка повече от 5 звезди и
ще остане сред любимите ми,това е сигурно.
Бих дала оценка повече от 5 звезди и
ще остане сред любимите ми,това е сигурно.
April 10, 2023
Невероятен роман на Яна Язова. Не знам как може да са минали 30 години от отделянето ни от комунизма и тази книга да не е станала задължително четиво за всички ученици и родители. Не знам аз ли съм изостанал или просто написаното от Яна Язова, което е толкова актуално и днес, кара кожата на съвременните политици да настръхва при мисълта, че един автор преди повече от половин век ясно показва какво представлява класата на управляващите и на тези, които искат да властват.
March 26, 2025
Трудно започна, трябваше време, за да се разгърне историята, но в крайна сметка ми хареса.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews