What do you think?
Rate this book
Философски новели
Съдържание:
Виденията на Бабук - 1746 г
Мемнон - 1747 г
История на пътуванията на Скарментадо - 1747 г
Задиг - 1748 г
Микромегас - 1752 г
Кандид - 1759 г
Белият и Черният - 1764 г
Жано и Колен - 1764 г
Човекът с четиридесетте екю - 1767 г
Наивникът - 1767 г
Вавилонската принцеса - 1678 г
Белият бик
Виденията на Бабук - 1746 г
Мемнон - 1747 г
История на пътуванията на Скарментадо - 1747 г
Задиг - 1748 г
Микромегас - 1752 г
Кандид - 1759 г
Белият и Черният - 1764 г
Жано и Колен - 1764 г
Човекът с четиридесетте екю - 1767 г
Наивникът - 1767 г
Вавилонската принцеса - 1678 г
Белият бик
- GenresPhilosophy
512 pages, Paperback
Published January 1, 1983
11 people are currently reading
66 people want to read
About the author
Voltaire
8,909 books4,941 followersComplete works (1880) : https://archive.org/details/oeuvresco...
In 1694, Age of Enlightenment leader Francois-Marie Arouet, known as Voltaire, was born in Paris. Jesuit-educated, he began writing clever verses by the age of 12. He launched a lifelong, successful playwriting career in 1718, interrupted by imprisonment in the Bastille. Upon a second imprisonment, in which Francois adopted the pen name Voltaire, he was released after agreeing to move to London. There he wrote Lettres philosophiques (1733), which galvanized French reform. The book also satirized the religious teachings of Rene Descartes and Blaise Pascal, including Pascal's famed "wager" on God. Voltaire wrote: "The interest I have in believing a thing is not a proof of the existence of that thing." Voltaire's French publisher was sent to the Bastille and Voltaire had to escape from Paris again, as judges sentenced the book to be "torn and burned in the Palace." Voltaire spent a calm 16 years with his deistic mistress, Madame du Chatelet, in Lorraine. He met the 27 year old married mother when he was 39. In his memoirs, he wrote: "I found, in 1733, a young woman who thought as I did, and decided to spend several years in the country, cultivating her mind." He dedicated Traite de metaphysique to her. In it the Deist candidly rejected immortality and questioned belief in God. It was not published until the 1780s. Voltaire continued writing amusing but meaty philosophical plays and histories. After the earthquake that leveled Lisbon in 1755, in which 15,000 people perished and another 15,000 were wounded, Voltaire wrote Poème sur le désastre de Lisbonne (Poem on the Lisbon Disaster): "But how conceive a God supremely good/ Who heaps his favours on the sons he loves,/ Yet scatters evil with as large a hand?"
Voltaire purchased a chateau in Geneva, where, among other works, he wrote Candide (1759). To avoid Calvinist persecution, Voltaire moved across the border to Ferney, where the wealthy writer lived for 18 years until his death. Voltaire began to openly challenge Christianity, calling it "the infamous thing." He wrote Frederick the Great: "Christianity is the most ridiculous, the most absurd, and bloody religion that has ever infected the world." Voltaire ended every letter to friends with "Ecrasez l'infame" (crush the infamy — the Christian religion). His pamphlet, The Sermon on the Fifty (1762) went after transubstantiation, miracles, biblical contradictions, the Jewish religion, and the Christian God. Voltaire wrote that a true god "surely cannot have been born of a girl, nor died on the gibbet, nor be eaten in a piece of dough," or inspired "books, filled with contradictions, madness, and horror." He also published excerpts of Testament of the Abbe Meslier, by an atheist priest, in Holland, which advanced the Enlightenment. Voltaire's Philosophical Dictionary was published in 1764 without his name. Although the first edition immediately sold out, Geneva officials, followed by Dutch and Parisian, had the books burned. It was published in 1769 as two large volumes. Voltaire campaigned fiercely against civil atrocities in the name of religion, writing pamphlets and commentaries about the barbaric execution of a Huguenot trader, who was first broken at the wheel, then burned at the stake, in 1762. Voltaire's campaign for justice and restitution ended with a posthumous retrial in 1765, during which 40 Parisian judges declared the defendant innocent. Voltaire urgently tried to save the life of Chevalier de la Barre, a 19 year old sentenced to death for blasphemy for failing to remove his hat during a religious procession. In 1766, Chevalier was beheaded after being tortured, then his body was burned, along with a copy of Voltaire's Philosophical Dictionary. Voltaire's statue at the Pantheon was melted down during Nazi occupation. D. 1778.
Voltaire (1694-1778), pseudónimo de François-
In 1694, Age of Enlightenment leader Francois-Marie Arouet, known as Voltaire, was born in Paris. Jesuit-educated, he began writing clever verses by the age of 12. He launched a lifelong, successful playwriting career in 1718, interrupted by imprisonment in the Bastille. Upon a second imprisonment, in which Francois adopted the pen name Voltaire, he was released after agreeing to move to London. There he wrote Lettres philosophiques (1733), which galvanized French reform. The book also satirized the religious teachings of Rene Descartes and Blaise Pascal, including Pascal's famed "wager" on God. Voltaire wrote: "The interest I have in believing a thing is not a proof of the existence of that thing." Voltaire's French publisher was sent to the Bastille and Voltaire had to escape from Paris again, as judges sentenced the book to be "torn and burned in the Palace." Voltaire spent a calm 16 years with his deistic mistress, Madame du Chatelet, in Lorraine. He met the 27 year old married mother when he was 39. In his memoirs, he wrote: "I found, in 1733, a young woman who thought as I did, and decided to spend several years in the country, cultivating her mind." He dedicated Traite de metaphysique to her. In it the Deist candidly rejected immortality and questioned belief in God. It was not published until the 1780s. Voltaire continued writing amusing but meaty philosophical plays and histories. After the earthquake that leveled Lisbon in 1755, in which 15,000 people perished and another 15,000 were wounded, Voltaire wrote Poème sur le désastre de Lisbonne (Poem on the Lisbon Disaster): "But how conceive a God supremely good/ Who heaps his favours on the sons he loves,/ Yet scatters evil with as large a hand?"
Voltaire purchased a chateau in Geneva, where, among other works, he wrote Candide (1759). To avoid Calvinist persecution, Voltaire moved across the border to Ferney, where the wealthy writer lived for 18 years until his death. Voltaire began to openly challenge Christianity, calling it "the infamous thing." He wrote Frederick the Great: "Christianity is the most ridiculous, the most absurd, and bloody religion that has ever infected the world." Voltaire ended every letter to friends with "Ecrasez l'infame" (crush the infamy — the Christian religion). His pamphlet, The Sermon on the Fifty (1762) went after transubstantiation, miracles, biblical contradictions, the Jewish religion, and the Christian God. Voltaire wrote that a true god "surely cannot have been born of a girl, nor died on the gibbet, nor be eaten in a piece of dough," or inspired "books, filled with contradictions, madness, and horror." He also published excerpts of Testament of the Abbe Meslier, by an atheist priest, in Holland, which advanced the Enlightenment. Voltaire's Philosophical Dictionary was published in 1764 without his name. Although the first edition immediately sold out, Geneva officials, followed by Dutch and Parisian, had the books burned. It was published in 1769 as two large volumes. Voltaire campaigned fiercely against civil atrocities in the name of religion, writing pamphlets and commentaries about the barbaric execution of a Huguenot trader, who was first broken at the wheel, then burned at the stake, in 1762. Voltaire's campaign for justice and restitution ended with a posthumous retrial in 1765, during which 40 Parisian judges declared the defendant innocent. Voltaire urgently tried to save the life of Chevalier de la Barre, a 19 year old sentenced to death for blasphemy for failing to remove his hat during a religious procession. In 1766, Chevalier was beheaded after being tortured, then his body was burned, along with a copy of Voltaire's Philosophical Dictionary. Voltaire's statue at the Pantheon was melted down during Nazi occupation. D. 1778.
Voltaire (1694-1778), pseudónimo de François-
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
November 14, 2016
Невероятно удоволствие за ума и сетивата. "Кандид, или Оптимизмът", "Задиг или съдбата. Ориенталска история", "Наивника"- все творби, които човек не се и надявал, че могат да съществуват.
February 7, 2024
Това е книга, заради която искаш да плеснеш здрав шамар на цялото човечество и най-вече онази богобоязлива прослойка съставена от богати и известни.
Три века по-късно нищо не се е променило. Да се смееш ли, да плачеш ли. Явно човешките души за една тъжна константа.
"Новелите" не могат да бъдат обяснени, а само прочетени и почувствани. Дерзайте.
Три века по-късно нищо не се е променило. Да се смееш ли, да плачеш ли. Явно човешките души за една тъжна константа.
"Новелите" не могат да бъдат обяснени, а само прочетени и почувствани. Дерзайте.
February 28, 2023
Интересно и забавно четиво. С тънък хумор, освен философия.
April 29, 2024
Малко са авторите в историята на световната литература, които са способни да грабнат вниманието на читателя само с начина си на изразяване. „Философските новели“ на Франсоа Волтер обаче се отличават не само с изящния си стил, но и с изключително поучителните, достъпни и забавни разкази. Всъщност тези новели са за всички, но не и за философите – концепциите, преплетени в тези кратки разкази, често са предмет на съвсем тънка подигравка. Според мен това е и най-добрият лакмус за това дали една философия е абсурдна под прикритие – стига само да я приложим пълноценно във възможно най-невероятната ситуация. Започне ли да изглежда смешна, значи нещо не е наред с нея.
Сред тази малка колекция разкази безспорно се откроява една повест – „Кандид, или оптимизмът“. Подобно на друга чудесна повест – „Старецът и морето“, „Кандид“ също може да бъде четена просто за развлечение, без каквито и да притаени мисли, дебнещи по-дълбокия смисъл. Интересуващият се от философия читател ще долови още от първите редове, че на пръв поглед невинната повест на Волтер представлява една безмилостна нападка над особено актуалната тогава философия на Готфрид Лайбниц. Същата се изразява грубо казано в следното: „В този най-съвършен от всички възможни светове всичко е за най-добро, благодарение на Божията благост.“ (La Monadologie, 53-55). Водими от тази максима, бихме стигнали до неминуемото заключение, че всичкото зло на света, доколкото същият е „възможен в идеите на Бога“, е в крайна сметка за добро. Преди да се впуснем в нов коментар, добре ще е да насочим поглед към прясно изплувалите нови два въпроса, а именно: Що е това добро и зло? Факт е, че на тези два въпроса (все още) не е даден универсален обективен отговор. Засега можем да се задоволим само със субективното виждане на стоиците, за които доброто и злото биват такива в зависимост от мнението на изпитващия ги. Тук могат да се дават безкрайни примери, последвани от редица аргументи, всеки от тях по-изсмукан от пръстите от предходния. Всичко споменато по повод на Лайбницовия извод може да е както вярно, така и невярно. Все пак само този, който е преживял достатъчно, може да каже, че това не е така, и само този, който не е преживял нищо, може да каже, че това е така. Обратното също е вярно.
В този момент бихме започнали, макар и неволно, да осъзнаваме безсмислеността на тази дилема. Волтер обаче, може би ненадминат и досега, представя предложението на Лайбниц не само отвъд забавното, но и отвъд тъжното. Може би пръв той достига до заключението не колко абсурден е поставеният въпрос, а колко излишни са дискусиите, които той поражда. Тъй като всеки мой, а и чий да е коментар би бил излишен в лицето на изяществото на френския автор, ще си позволя да завърша настоящия отзив със самия край на творбата, съдържащ може би най-нужния отговор на най-ненужния въпрос:
„– Да работим, без да умуваме – каза Мартен. – Това е единственият начин да направим живота поносим.
Цялото малко общество се съгласи с това похвално намерение и всеки се залови да упражнява дарбите си; малкият къс земя носеше големи приходи. Кюнегонд наистина беше много грозна, но тя стана отлична сладкарка; Пакет се залови да бродира, старицата се грижеше за бельото, дори брат Жирофле стана полезен – той беше добър дърводелец и дори стана почтен човек. Понякога Панглос казваше на Кандид:
– В най-добрия от възможните светове всички събития са свързани, защото, ако вие не бяхте изгонен от един прекрасен замък с ритници по задника заради любовта ви към госпожица Кюнегонд, ако не бяхте изтезаван от Инквизицията, ако не бяхте обиколил Америка пеша, ако не бяхте пронизал със сабята си барона, ако не бяхте загубил всичките си овце, които получихте от чудесната страна Елдорадо, не щяхте да ядете тук захаросани китри и фъстъци.
– Добре казано – отговаряше Кандид, – но трябва да работим градината си.“
Сред тази малка колекция разкази безспорно се откроява една повест – „Кандид, или оптимизмът“. Подобно на друга чудесна повест – „Старецът и морето“, „Кандид“ също може да бъде четена просто за развлечение, без каквито и да притаени мисли, дебнещи по-дълбокия смисъл. Интересуващият се от философия читател ще долови още от първите редове, че на пръв поглед невинната повест на Волтер представлява една безмилостна нападка над особено актуалната тогава философия на Готфрид Лайбниц. Същата се изразява грубо казано в следното: „В този най-съвършен от всички възможни светове всичко е за най-добро, благодарение на Божията благост.“ (La Monadologie, 53-55). Водими от тази максима, бихме стигнали до неминуемото заключение, че всичкото зло на света, доколкото същият е „възможен в идеите на Бога“, е в крайна сметка за добро. Преди да се впуснем в нов коментар, добре ще е да насочим поглед към прясно изплувалите нови два въпроса, а именно: Що е това добро и зло? Факт е, че на тези два въпроса (все още) не е даден универсален обективен отговор. Засега можем да се задоволим само със субективното виждане на стоиците, за които доброто и злото биват такива в зависимост от мнението на изпитващия ги. Тук могат да се дават безкрайни примери, последвани от редица аргументи, всеки от тях по-изсмукан от пръстите от предходния. Всичко споменато по повод на Лайбницовия извод може да е както вярно, така и невярно. Все пак само този, който е преживял достатъчно, може да каже, че това не е така, и само този, който не е преживял нищо, може да каже, че това е така. Обратното също е вярно.
В този момент бихме започнали, макар и неволно, да осъзнаваме безсмислеността на тази дилема. Волтер обаче, може би ненадминат и досега, представя предложението на Лайбниц не само отвъд забавното, но и отвъд тъжното. Може би пръв той достига до заключението не колко абсурден е поставеният въпрос, а колко излишни са дискусиите, които той поражда. Тъй като всеки мой, а и чий да е коментар би бил излишен в лицето на изяществото на френския автор, ще си позволя да завърша настоящия отзив със самия край на творбата, съдържащ може би най-нужния отговор на най-ненужния въпрос:
„– Да работим, без да умуваме – каза Мартен. – Това е единственият начин да направим живота поносим.
Цялото малко общество се съгласи с това похвално намерение и всеки се залови да упражнява дарбите си; малкият къс земя носеше големи приходи. Кюнегонд наистина беше много грозна, но тя стана отлична сладкарка; Пакет се залови да бродира, старицата се грижеше за бельото, дори брат Жирофле стана полезен – той беше добър дърводелец и дори стана почтен човек. Понякога Панглос казваше на Кандид:
– В най-добрия от възможните светове всички събития са свързани, защото, ако вие не бяхте изгонен от един прекрасен замък с ритници по задника заради любовта ви към госпожица Кюнегонд, ако не бяхте изтезаван от Инквизицията, ако не бяхте обиколил Америка пеша, ако не бяхте пронизал със сабята си барона, ако не бяхте загубил всичките си овце, които получихте от чудесната страна Елдорадо, не щяхте да ядете тук захаросани китри и фъстъци.
– Добре казано – отговаряше Кандид, – но трябва да работим градината си.“
This entire review has been hidden because of spoilers.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews