Чудо - избрани пиеси

by Иван Радоев

Садал и Орфей
Човекоядката
Чудо
Кълбовидна мълния
Сън
Упи или театърът в края на века

351 pages, Unknown Binding

First published January 1, 2007

About the author

Иван Дашев Радоев е български драматург, поет и журналист. Носител на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж.
Завършва гимназия в Плевен. Следва право (1947 – 1949) и българска филология (1949 – 1951) в Софийския държавен университет. Редактор във в. „Стършел“, в. „Родни криле“, сп. „Български воин“. Драматург в Народната опера в София (1963 – 1968), главен редактор на Българската телевизия, драматург на театрите „Сълза и смях“ (1970 – 1972) и „София“ (1972 – 1986), на театъра в Перник (1986 – 1990).

Публикува поезия от 1939 г. Сред най-значимите му стихосбирки са: "Пролетно разсъмване. Стихотворения" (1953), "Стихотворения" (1958), "Баладична поема" (1960), "Един бял лист" (1975), "Стихотворения и поеми" (1978), "Грешни сънища. Стихотворения и поеми" (1987), "Бяло потъване. Децими. Феникс" (1992). Той е един от създателите на лиричната драма у нас - "Светът е малък", "Голямото завръщане", "Червено и кафяво", "Садал и Орфей", "Човекоядката", "Биволът", "Чудо", "Сън" и др., които и днес се играят по българските театри.

От края на 40-те години Радоев е автор на първия любовен цикъл, печатан след септември 1944 година, станал повод за бурна дискусия. По юношески чистата романтично обагрена лирика е възприета от нормативната критика като „сексуално-буржоазна“, „еротична“, „порочна“, „упадъчна“. Постепенно упреците за „вредителството“, за липсата на „идейно здраве“ се прехвърлят върху личния живот на поета. Той е принуден да напусне София и да се установи в Сливен и Бургас. Радоев е един от създателите на т. нар. лирична драма през втората половина на 50-те години. В малките пиеси „Джудо“, „Петрол“, „Ромео и Жулиета“, „Моцарт“ от 1986 година за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите.

На негово име са наречени Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен и улица „Иван Радоев“ в квартал „Овча купел" в София, недалеч от Нов български университет.

Министерство на културата, община Плевен и Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ организират Национален конкурс за българска драматургия „Иван Радоев"

Баща е на известният съвремен български актьор Иван Радоев

Reviews

[Царевна · Rating 5 out of 5]

Зрънца българска култура, за които ще е загуба да не се познават! Обикновени думи, съчетани така изкусно та придобили необикновено значение. Удоволствие е да се чете езикът на Иван Радоев! Хареса ми свободата, човечността, добротата, мъдростта, тъгата, смехът и интелигентното порицание на невежеството и грубостта. Дали някой ден отново ще поставят "Чудо", или "Сън", или поне "Човекоядката"? Силно се надявам някой да посегне към тях, а до тогава... отивам да гледам "Кълбовидна мълния" в Народния театър:)

[Viktoria Chipova · Rating 5 out of 5]

„Чудо – избрани пиеси“ утвърждава Иван Радоев като един от най-остроумните и дълбоки драматурзи в българската литература. Със своя поетичен език, психологическа дълбочина и социална критика, пиесите в този сборник поставят вечни въпроси за свободата, вярата, любовта и страха. Всеки диалог носи енергия и човечност, а героите – макар често в абсурдни или гранични ситуации – говорят с глас, близък до сърцето на читателя и зрителя. „Чудо“ е не просто заглавие, а обобщение на силата на словото и сцената. Впечатляваща колекция от текстове, които и до днес звучат актуално и вълнуващо.

[Емилия · Rating 5 out of 5]

"... Животът е хубав, защото е дефектен." .