Ѝ

by Йорданка Белева

"Ѝ: странно заглавие, заявяващо едновременно принадлежност и дистанция, към и от, притежание и загуба: женственост. Не беше отдавна, когато младите стихотворения на Йорданка Белева очароваха с новост и жизненост. Промяната не е неочаквана, появиха се междувременно хубавите разкази на Дана, белязани от зрялост. Неочакваното за мене в "Ѝ" е другото име на зрелостта Ѝ.: тъга. Тъга-тишина, която не е болка, но и не я лекува, тъмна южна широка река, където Ѝ може да се остави да бъде замайващо люляна, но и да плува. И срещу течението. Уверено."
Екатерина Йосифова

ѝ е притежателното местоимение
на една жена за нейната тишина
понякога двете се притежават взаимно
колкото скръбта притежава гласовете на оплаквачките
колкото реставраторът на любов я притежава

ѝ е онова притежание на изгубеното
през мъглите мъжете дърветата
включително родословните
изгубеното което не се връща
и това още повече вдъхновява
скръбта по детството
по изгубените изоставените изгладнелите

ѝ е когато ги приютява всичките
и ги обича с цялата си граматика на тъгата

ѝ е когато после си тръгват щастливи
изгубените изоставените изгладнелите
а тя оставя тъгата си отворена
да могат да се връщат
да влизат нови
защото любовта е точно това ѝ
кратко но под ударение

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

56 pages, Paperback

First published January 1, 2012

About the author

Йорданка Белева е родена в Тервел. Носител е на първи награди от национални конкурси за поезия и проза. Завършва българска филология и библиотечен мениджмънт. Докторант е по обществени комуникации и информационни науки. Автор е на поетичната книга "Пеньоари и ладии" (2002) и сборника с разкази "Надморската височина на любовта" (2011).

Reviews

[Temz · Rating 5 out of 5]

Езикът на стихотворенията на Дана Белева досътворява, довъдворява света, в който надиграването на тъгата е „ироничен обрат“, „деликатна пародия“* на връщането към нея. Поетиката на Белева балансира между чувственост и интелект, откроява непонятното, наслагва меланхолията на отсъствието и открива магичното в познатото. Логиката на това ѝ е подчинена на стихията на емоцията, на самосъзнателната игра на въображението.
http://knijno.blogspot.bg/2016/01/blo...

[Христо Блажев]

целува сякаш жонглира с горещи факли: http://knigolandia.info/book-review/i...

След като прочетох двата сборника на Йорданка Белева – “Надморската височина на любовта” и “Ключове”, които толкова ми харесаха, просто трябваше да надникна и в поетичната ѝ книга с енигматично заглавие “Ѝ”. И ето какво ме впечатли:

тя се завръща чужденец
безземна и беззвучна

и в бащината къща
и в майчината реч

Издателство ЕРГО
http://knigolandia.info/book-review/i...

[Ana Todorova · Rating 5 out of 5]

Топла, зряла, тъжна и мъдра. Това е една от най-хубавите стихосбирки, които човек може да си причини да чете в късен дъждовен следобед с чай и класическа музика. След тази книга съм истински фен на Йорданка Белева, това е любов от пръв прочит!

[Kaloyana · Rating 1 out of 5]

Не.

[Anna Rusinova · Rating 5 out of 5]

Една от любимите ми поетични книги - стихове тъга и любов!

[Ралица Генчева · Rating 5 out of 5]

Прекрасна книга, препоръчана ми от Милена Ташева. Чете се на един дъх и плаче за препрочитане. Разделена е на четири части, от които най-много ми хареса първата, "Сричане на тишината".

Стиховете, които ме впечатлиха най-много:

тя е новата шехерезада
с хиляда и една тишини

всяка вечер той местел леглото си
по посока на тишината й

***

обича цялото време
което й трябва
преди да заспи

да си припомни онези минути
да изпуши цигара с тях
да отвори прозореца
да затвори очи
да обуе високите токчета
и цяла нощ в съня си да ходи
от едната му ръка към другата

***

Както казва Йорданка, "любовта управлява и в опозиция
стига да гласуваш за нея".

[Jacqueline · Rating 2 out of 5]

тя е dolce tristezza
belle et triste едновременно
белетристика рано сутрин

Не си допаднахме с поезията на Белева, какво да се прави. Стандартни ми се сториха всички истории, които това "ѝ" разказваше. Белева не пробуди никаква емоция у мен, въпреки тоновете тъга, избождащи очи [и сетива] от прекалено старание.

Твърде пресилено ми звучи тази изповед, може би в резултат на свръхопитите за елегантно и "оригинално" пресъздаване на болката.

На места има приятни попадения, все пак.


***
"онова я връхлита внезапно
както всеки ден сяда
на пейката срещу катедралата
избира си гълъби и ги кани в живота си
но точно този път не се хващат на трохите ѝ"

***
(...) прегръщат залези
полюшват се от вятъра и падат в себе си

***
тъгата ѝ
библиотека
хранилище на самотата

когато се наситя да чета
ще я целуна и ще си отида

***
любовта има къща с южно изложение
и голяма нощна тераса

аз живея отсреща

***
в гората на любовта
в сезона на едрия дивеч

тя погалила слънчево зайче

***
любовта е
да отидеш на кино
да нямаш видимост
от тези пред теб
да не чуваш понеже са шумни
после да те смачкат и изметат
с билетчетата от залата

а ти да си казваш през цялото време
нищо нали тока за филма минава през мен

***
тя се завръща чужденец
безземна и беззвучна

и в бащината къща
и в майчината реч

***
тя да му показва
избрани моменти
от самотата си

той да се влюбва в тях
докато станат и негови

***
след всеки край само той може
да направи тъгата ѝ цветна
или два нюанса по- светла

[Габриела Манова]

Повече харесвам разказите ѝ и по-късните ѝ стихотворения.