Ат

Тангра #2

by Токораз Исто

Начинът, по който Токораз Исто разказва своите истории, може да се нарече "живо слово" или "кинематографичен разказ". Това помага на читателя да съпреживява всички неща, които се случват на героите: да изпитва същите чувства, да яде от храната, която те ядат, да участва в битките им, да изпитва болка или удоволствие, да гладува, да страда, да обича, да взема решения, да побеждава, но и да греши заедно с тях, да се замисля над изборите им. Избори, които са и негови.

Книгите на токораз Исто не се четат само с очите, те се възприемат с всички сетива. И с всяка книга вие ставате все по-мъдри с опита, който сте напрупали, докато сте били в кожата на героя, и всяка книга е един изживян живот.

Продължете пътешествието си в света на Токораз Исто!

Genres: History

622 pages, Paperback

First published January 1, 2012

About the author

Токораз Исто означава ТОзи, КОйто РАЗказва ИСТОрии.

Facebook.
Wordpress.

Reviews

[Токораз Исто · Rating 5 out of 5]

В романа е разказана историята на българския народ така както никога не сте я чували и никъде няма да я прочетете. Ако от едната страна на везната могат да се поставят всички исторически книги и романи, писани за българите, „Тангра“ може да бъде поставена от другата страна на везната, но тя не им противоречи, а по скоро разкрива връзките и спойката между тях. "Тангра" разкрива дълбочината на българската история и осмисля всички факти и повърхностни знания, които сме научили досега. Чрез романите си "Тангра", "България" и "Покръстването" Токораз Исто отрежда подобаващото на българите място в световната история.
Досега българската история винаги е била писана от нашите врагове, сега за пръв път се пише от нас самите, от един достоен наследник на българските разказвачи – тумир.

[Атанас Илиев · Rating 4 out of 5]

... привет! Ще гледам да бъда максимално кратък, макар впечатленията ми от прочетеното да са доста. И тук положението напомня много от прочита и мнението ми за "Задругата" на Добри Божилов. Стоян Цветашки (Токораз Исто) не прави голяма разлика в стила на писане. Маниерът на изразните средства и посланията, характеризиращи кн.2 - "Ат" се побират в едно единствено изречение. Цитирам... "Ние (да се чете България и българите) бяхме десницата на Бог; нищо повече." #MindBlow или поне наистина в главата на четящия "Шуми Марица" трябва да трещи на ежесекунден рипийд.

Положението с крещящата идея за богоизбраните българи и България - световна Ос, може да дойде в повече на всеки. Родолюбец и горд с историята на страната си българин съм, но тук положението изгрубява мощно. Шовинистичните настроения бълват отвсякъде и един неподготвен млад български читател (хормонално дебалнсиран тийн) ще вземе да се вдъхнови и тогава следват гротескните резултати - батки с татус на гърба, където Левски си съжителства необезпокоявано с Хитлер/Сталин/Че един до друг. Толкова за големите ми проблеми с този маниер на писане и авторови фикции.

+ът - огромната авторова ерудиция. Втората книга отвежда нашия главен персонаж Ат/Тохол на епохално приключени в далечна Индия. Тук поздравявам автора за огромните религиозни познания. Интересувам се живо от тази материя и написаното пасва на скромните ми знания по история на религиите. Бях сигурен, че ще се срещнем с красивата индийка, пред която нашият девственик ще покаже силата и големината на БГ орендата и същата ще забрави за Кама Сутра и нейните постолати 🤣 Извън шегата - авторът много се е постарал и няма как да не адмирирам усилието му да сблъска челно Исус, Буда, Шива, Брахма, Вишну и т.н. А, уж трябваше да съм кратък! Оценката реално е 3, но заради последното става безпроблемно 4. И пак да кажа - внимателно с подобни книги!

Оценка: 4/5 ⭐⭐⭐⭐